Почти в същия миг Джейми се бе втурнал в стаята бял като платно:
— Тя е научила!
— Зная. Няма значение.
— Исусе Христе, Малкълм, как можеш да кажеш, че нямало значение! — Макфей запелтечи съвсем несвързано. Подаде му писмото, което се тресеше в ръката му. — Ето, прочети го сам.
Писмото, без никакво обръщение, беше подписано само с Тес Струан:
„Докато не обясниш задоволително защо си позволил на сина ми (макар да е бъдещият тай-пан, ти знаеш, че е непълнолетен) да се сгоди, без най-напред да получи съгласието ми — което ти знаеш, че никога няма да дам за такъв неподходящ избор, от края на годината преставаш да бъдеш управител на компания Струан в Япония. Нека господин Варгас поеме засега твоите задължения и се върни със сина ми с пощенския кораб, за да решим този въпрос.“
Струан ядосано му бутна писмото.
— Няма да се върна в Хонконг сега — когато реша, тогава.
— Исусе Христе, Малкълм, щом ни вика, по-добре да идем. Има причини, които…
— Не! — избухна той. — Разбираш ли? Не!
— За Бога, отвори си очите за истината — избухна и Макфей. — Ти си непълнолетен, тя ръководи компанията и го е правила години наред. Тя се разпорежда с нас…
— Не и с мен, никой не може да се разпорежда с мен. Махай се!
— Няма! Не виждаш ли, че молбата й е разумна и лесноосъществима. До две-три седмици ще сме си тук, все някога трябва да получиш съгласието й. По-добре да опиташ сега, това ще разведри атмосферата и ще улесни работата ни…
— Не! И… и отменям разпорежданията й, аз заповядвам. Аз съм тай-пан на компания Струан!
— Господи, трябва да разбереш, че не мога да вървя срещу нея!
Струан едва не се препъна, като си припомни ужасния бодеж в слабините, когато неволно бе скочил на крака от стола си и бе изкрещял на Макфей:
— Ти, проклетнико, слушай, напомням ти, че си дал свещена клетва да служиш на тай-пана, на тай-пана, за Бога, който и да е той, на тай-пана, а не на негова проклета майка! Запомни ли?
— Но, не…
— На кого ще се подчиниш, Джейми? На мен или на майка ми? — Помежду им бе зейнала дълбока бездна; последва още гняв и още думи, но той бе надделял. Нямаше място за спор. Условието бе написано във всяка заповед за назначение, която следваше да бъде подписвана и уреждана под клетва пред Бога в съответствие с указанията на основоположника.
— Добре, съгласен съм! — бе процедил през зъби Макфей. — Но под… извини ме, моля за правото да й пиша и да й съобщя за новите ти разпореждания.
— Изпрати го с пощенския кораб и й пиши, че тай-панът ти нарежда да останеш тук, че единствено аз мога да те уволня, както и ще направя, ако ми създаваш неприятности, и че щом искам да се сгодя, пълнолетен или не, това си е моя работа. — После слепешката бе седнал на стола, превит от болка.
— Боже мой, тай-пан — нерешително бе казал Макфей, — тя ще ме уволни независимо дали ти харесва или не. Свършено е с мен.
— Не. Не, без да кажа своята дума: така е според нашите вътрешни правила.
— Може би. Но дали ти харесва или не, тя може да превърне и твоя, и моя живот в ад.
— Не, ти правиш само каквото искам аз. За теб важи законът на Дърк — а тя се ръководи само от него — заяви Малкълм, като си спомни десетките пъти, когато майка му бе заклинала в името на Дърк Струан баща му, него или братята и сестрите му по въпроси на търговията или морала, или самия живот. „И нали татко и майка твърдяха хиляди пъти, че ще стана тай-пан по подобие на Дърк Струан, всички, особено чичо Гордън. Формалностите могат да почакат, тя просто ги използва като допълнителна причина да ме превие — Господи, цял живот съм се подготвял за тази работа, зная как да се справя с нея и зная какво не е наред.“ — Аз съм тай-панът, за Бога, а сега… сега, ако ме извиниш… имам да свърша малко работа.
Щом остана сам, извика А Ток.
„Аййиая, този път наистина се нуждаех от лекарството, то ми подейства толкова добре, избави ме от болката и страданието, даде ми смелост, а по-късно и толкова щастливи моменти с Анжелик. О, моят ангел ще се върне пак в своите покои зад съседната врата, слава Богу, на една крачка, толкова прелестна и топла, и близка; о, за Бога, ще ми се, когато си мисля за нея, да не се появява копнежът, а той да не води до другата болка, още не е минала половината сутрин, а трябва да изтрая скучната проповед и обяда… и цели осем часа до следващото…“
— Извини ме за вчера — прекъсна мислите му Макфей. — Много съжалявам.
— А аз не, разговорът постави въпросите открито и ги реши — отговори Малкълм с удивителна смелост. — Сега компанията наистина има ръководител. Съгласен съм, от баща ми нямаше много полза, той прекара по-голямата част от последните си години в пиянство, майка ми се стараеше, колкото можеше, но Брок все пак ни надминаха — и да си кажем честно, те са по-силни и по-богати, и по-стабилни от нас и ще имаме късмет, ако преодолеем сегашните си затруднения. Вземи Япония — едва си покриваме разходите по Япония.
— Да, краткосрочни договори, дългосрочният договор ще е по-изгоден.
— Не по начина, по който развиваме търговия досега. Японците не купуват изгодни стоки от нас. Ние купуваме копринен плат и копринени буби, някои лакирани дреболии и какво друго? Нищо ценно, тя нямат промишленост и сякаш не се канят да развиват.
— Наистина, но в Китай им трябваше време, за да започнат производство, години. И там имаме опиум, чай, сребро.
— Вярно, но Китай е различен. Китай е по-културна, древна цивилизация. Имаме приятели там и както сам казваш — образец за търгуване. Мисля, че трябва да ускорим нещата тук, за да оцелеем, или да приключим.
— Щом сър Уилям се справи с Бакуфу…
— Шарката да ги тръшне! — В гласа на Струан се доловиха остри нотки. — До гуша ми дойде да седя като залепен за стола и ми призлява от хора, които казват, че трябва да почакаме, докато Сър Уилям нареди на флотата и армията да си свършат работата. Следващия път, когато има среща с Бакуфу, искам да присъствам — или още по-добре, първо да ми уредиш тайна среща.
— Но, тай-пан…
— Действай, Джейми. Това искам. И го направи бързо.
— Не зная дали ще е възможно.
— Попитай питомника самурай на Филип Тайърър, Накама. По-добре си уреди тайна среща, така че Филип да не се компрометира.
Макфей го бе запознал със сведенията, изкопчени от Накама.
— Това е добра идея — отзова се Джейми искрено, забелязал издадените устни и огъня, които бе разпалил у Малкълм. „Може би най-сетне — помисли си той — се появи човекът, който ще раздвижи нещата. — Ще видя Филип след службата.“
— Кога е следващият кораб за Сан Франциско?
— След седмица, търговският кораб на Конфедерацията „Савана Лейди“ — Макфей предпазливо снижи глас, край тях минаваше група търговци. — Нашата поръчка за Чошу заминава с него.
— Кой доверен човек ще отплава с него с извънредно поръчение? — попита Струан, пускайки своя план в действие.
— Варгас.
— Не, той е нужен тук. — Отново се спря, боляха го краката; закуцука встрани от стъргалото към нисък зид, преди всичко да си отдъхне, но също и за да поговорят насаме. — Кой друг? Трябва да е добър.
— Неговият племенник, Педрито — той е буден момък, прилича повече на португалец от Варгас, почти няма китайски черти, говори португалски, английски, испански и кантонски — бива го в сметките. Биха го приели и в Севера, и в Юга. Какво имаш наум?
— Купи му билет за този кораб. Искам да замине с поръчката, която ние ще увеличим четворно, също за да пор…
— Четири хиляди пушки? — Макфей го зяпна.
— Да, изпрати също писмо до фабриката с утрешния пощенски кораб, в което им съобщи да го очакват. От пощенския кораб ще се прехвърли в Хонконг на парахода за Калифорния.
Макфей се разтревожи:
— Но ние имаме злато, колкото да платим в брой, само за двеста — ще трябва да заплатим цялата поръчка, такава е практиката на фабриката. Не ни ли надценяваш?
— Някои може да мислят и така, аз не.
