— Онези твои нови уравнения имат някои забавни решения. Старата вероятностна вълна при причинно-следствените вериги присъства, да, но… — Той продължи по същия разсеян, замислен начин, като в същото време с някаква част на ума си се надяваше Джан да пристигне скоро. Бе й се обадил от лабораторията, когато Ренфрю му каза, че това събиране ще е своего рода прощално парти в негова чест. За преодоляването на проблема с шума Ренфрю възлагаше големи надежди на уредите от Брукхейвън и на неговата ловкост да успее да ги получи.

— Гадно вали, а? — отбеляза Ренфрю, като гледаше през прозореца. Така си беше. Надвисналите облаци бяха последвани от внезапен, придружен с гръмотевици дъжд. На Питърсън, който бе шофирал от Кеймбридж дотук, му се бе наложило да свали стъклото на прозореца и да се надвеси навън, за да вижда пътя. Маркъм се приближи до прозореца и долови тежкия мирис на влажна почва и мокри листа. Крилатите семена на явора падаха по спирала върху живия плет. Подгизнал свят.

Марджъри Ренфрю кръжеше покрай триъгълника, образуван от Питърсън, Уикъм и Маркъм, без да е в състояние да се присъедини към небрежния научен разговор. Джон Ренфрю обикаляше из стаята и побутваше малките чинии с предястия със сантиметър по-близо до действителния център на масичките. Беше се зачервил и изглежда вече доста си бе пийнал.

На предната врата се позвъни. В плющящия дъжд никой не беше чул приближаването на кола. С облекчен вид Марджъри се хвърли да отвори. Маркъм я чу да говори в коридора, без да изчаква за отговор.

— Каква противна вечер! Не е ли ужасно? Влизай, нямаш ли дъждобран? О, ти трябва да живееш тук, независимо от всичко. Радвам се, че Грег се е свързал с теб. Беше в последния момент, да, но тук съм заобиколена отвсякъде с учени и имам нужда от някой, с когото да си говоря.

Той видя силните струи дъжд, стичащи се от краищата на покрива на верандата зад Джан, преди Марджъри да блъсне с рамо вратата.

— Здрасти, мила — с небрежна топлота я целуна Маркъм. — Хайде да те изсушим. — Той не обърна внимание на възбуденото суетене на Марджъри и отведе Джан в дневната.

— Истински огън с дърва! Прелестно — каза Джан.

— Реших, че това ще повдигне настроението — довери й Марджъри, — но всъщност, в известен смисъл е потискащо. Сякаш е есен, а още е едва август, за Бога. Времето като че ли е полудяло.

— Познаваш ли всички? — попита Грег. — Дай да видим, това е Кати Уикъм.

Седнала на дивана с Джон Ренфрю, Кати й кимна.

— О, сега човек да е в Калифорния, а?

— А това е Иън Питърсън. Иън, това е жена ми, Джан.

Питърсън се ръкува с нея.

— Е, как върви експериментът? — попита компанията като цяло Джан.

— О, Господи, не ги закачай на тази тема — бързо се обади Марджъри. — Надявах се да си поговорим за нещо друго, след като си тук.

— И добре, и зле — без да обръща внимание на Марджъри отвърна Грег. — Имаме много шум, но подробното обяснение на Кати за равнището на шума и за спектъра звучи добре, тъй че с по-качествена електроника Джон ще може да преодолее част от проблема.

— Изненадана съм, че Питърсън не е в състояние да ви я уреди само с едно повдигане на показалец по телефона — остро каза Кати. Главите се обърнаха към нея. Тя напрегнато и несъзнателно размърда долната си челюст назад-напред.

— Надценявате всемогъществото ми — меко отвърна Питърсън.

— Страхотно е да видиш как научната опашка върти кучето на ЦРУ.

— Сигурен съм, че не зная какво искате да кажете.

— Хората би трябвало да оставят документите така, както са ги заварили.

— Сигурен съм, че нямам представа какво…

— Винаги ли ще се криете зад това наизустено изречение?

Марджъри ужасено се втренчи в двамата, обхваната от искрата на напрежението.

— Няма ли да си вземеш нещо за пиене, Джан? — решително се намеси тя, с малко прекалено висок глас. Деликатната реплика на Питърсън заглуши тихия отговор на Джан.

— Тук, в Англия все още смятаме, че сдържаността и вежливостта смазват колелата на обществените отношения, г-це Уикъм.

— Доктор Уикъм, щом ще бъдем официални, господин Питърсън.

— Доктор Уикъм, разбира се. — Той превърна обръщението в обида. Кати се изпъна с вцепенени от ярост рамене.

— Хората от вашия тип не понасят да гледат на една жена като на каквото и да е друго, освен като на безмозъчен инструмент за удоволствие, нали?

— Уверявам ви, че това не се отнася до вас — меко отвърна Питърсън. Той се обърна към Ренфрю, който гледаше така, сякаш му се искаше да е на хиляди километри оттук. Маркъм отпиваше от чашата си и наблюдаваше двамата с жив интерес. По-добре, отколкото обичайните безсмислени разговори по събиранията…

— Странно, следобед останах с друго впечатление — упорито продължи Кати. — Но тогава не се бяхте научили да приемате отказа толкова спокойно, нали?

Ръката на Питърсън стисна дръжката на чашата му и кокалчетата на пръстите му побеляха. Той бавно се обърна. Марджъри тихо промърмори:

— О, Боже.

— Сигурно не сте разбрали правилно нещо, което съм казал, д-р Уикъм — най-после отвърна той. — Едва ли бих повдигнал този въпрос пред жена с вашата… хм… убедителност.

За миг никой друг в стаята не се помръдна или обади. После Джон Ренфрю се приближи до камината и застана пред нея, стабилно разкрачил крака и вдигнал халбата си с бира. Той се намръщи — видът му издаваше типичния, солиден английски земевладелец.

— Вижте — рече той, — тази къща е моя и очаквам гостите ми да се държат тук любезно помежду си.

— Съвсем прав си, Ренфрю — бързо отвърна Питърсън. — Извинявам се. Да го отдадем на острото предизвикателство. — Това само накара Кати да придобие неприветливо изражение.

— О, Господи — разкаяно рече тя, — Джон, съжалявам, че трябваше да се увлека в твоя дом. Но наистина ми достави удоволствие да се държа грубо с него…

— Дотук — заяви Ренфрю. — Стига вече. — Той махна с халбата, за да сложи край на въпроса.

— Отлично изпълнение, Джон — каза Джан. — Държиш на правата си. А сега, ако може да получа нещо за пиене… — Тя усмихната тръгна към него. Кръгът се разчупи, напрежението започна да се разсейва. Той я хвана за лакътя и двамата се насочиха към шкафа. Питърсън поведе разговор с Марджъри. Грег седна на дивана до Кати Уикъм.

— Е, струва ми се, че в този рунд ме победиха — жизнерадостно заяви тя. — Но си струваше за минута-две.

— Наистина ли ти направи предложение? — попита Грег. — Бях съвсем наблизо и не забелязах нищо. — Джан се присъедини към тях, като седна на ръба на дивана.

— Шегуваш ли се? — засмя се Кати. — Разбира се.

— Фамилиарността води до опит или нещо такова. Но да дойде и веднага…

— О, той го направи много фино и дискретно. Остави възможност за любезен отказ, съхрани егото си и така нататък. Самодоволно копеле. Но Джан не одобрява постъпката ми, нали, Джан?

— Ами, да. Мисля, че ти постави в прекалено неудобно положение Джон и Марджъри. Честно казано, аз съм на същото мнение за него като теб, но…

— Това е очарователно — каза Грег. — Хайде да чуем как вие двете впивате ноктите си в клетия човек.

— Клетия човек ли? Той е високопоставена, самоуверена, лигава жаба и презира жените. Искаш да застанеш на неговата страна като мъж срещу две злобни жени?

— Презира жените ли? — сепнато попита Грег. — Мислех си, че е точно обратното. — Джан и Кати размениха погледи.

— Той ни ненавижда, всичките. И не може да понесе отказ от едно по-низше същество. Защо смяташ, намекна, че съм лесбийка?

— А така ли е?

Тя сви рамене.

— Всъщност съм бисексуална. Но, да, обикновено предпочитам жените. Сега недей да поглеждаш, но старият Иън се опитва да свали нашата скъпа домакиня. Изчервила се е като луда. — Маркъм се обърна на мястото си и любопитно погледна към другия край на стаята.

— За Бога, не мога да си го представя. Та тя изобщо не е секси. Освен това, навярно говори през цялото време.

— А сега кой е злобен? Марджъри поне е очевидно хетеросексуална — това е всичко, от което Питърсън има нужда, за да утеши нараненото си его. После ще е ред на Джан.