Пени му обясни.

— Това е Том Суифти.

— Какво? — нетърпеливо попита той. Клиф умно му кимна.

— Ами, шега. Игра на думи — отвърна тя, като с поглед помоли Гордън да не обръща внимание, да остави вечерта да завърши с щастлив край. — Трябва да отговориш нещо.

— Хм… — Гордън се чувстваше неспокоен, беше му горещо. — Не мога…

— Мой ред е. — Пени потупа Клиф по рамото, отчасти сякаш за да го успокои. — Какво ще кажеш за: „Научи много за жените в Париж — заяви Том с безразличие.“

Клиф избухна в смях, шеговито я пошляпна отзад и се затътри към вратата.

— Можеш да задържиш виното, Горди — рече той. Пени го последва навън. Гордън се облегна на касата на вратата. На бледата жълтеникава светлина от външната лампа той я видя да го целува за довиждане. Клиф се ухили и си тръгна.

Той хвърли бутилката бруксайдско в кошчето и изплакна чашите. Пени затвори пакета с пържени картофки.

— Отсега нататък не искам да водиш тук старите си гаджета — каза той.

Тя се обърна към него с разширени очи.

— Какво?

— Чу ме какво казах.

— Защо?

— Не ми харесва.

— Ъ-хъ. И защо не ти харесва?

— Сега си с мен. Не искам да започваш каквото и да е с някой друг.

— За Бога, аз не „започвам“ с Клиф. Искам да кажа, че той просто намина насам. Не съм го виждала от години.

— Не трябваше да го целуваш толкова много.

Тя избели очи.

— О, Господи.

Стана му горещо и внезапно се почувства несигурен. Колко ли беше изпил? Не, не много, не можеше да е от това.

— Говоря сериозно. Не ми харесват такива неща. Той ще остане с неправилно впечатление. Говорехте си за времето в гимназията, ти го беше прегърнала…

— Господи, „ще остане с неправилно впечатление“. Все едно съм още в училище. Изобщо не си пораснал, Гордън.

— Ти го навеждаше на това впечатление.

— Глупости! Този човек носи рана в себе си, Гордън. Аз го успокоявах. Слушах го. В мига, в който почука на вратата, разбрах, че му има нещо, че онези типове в армията не са го оставили да се оправи. Едва не е загинал там, Гордън. И Бърни, най-добрият му приятел…

— Да, добре, и все пак не ми харесва. — Гневът му се притъпи, търсеше някакъв друг начин да докаже правотата си. Но какво да докаже? Бе се почувствал застрашен от Клиф още от мига, в който го видя. Ако майка му беше в състояние да вижда през телефона, щеше ясно да разбере как да нарече поведението на Пени. Тя…

Той спря, като избягваше враждебното, строго лице на Пени и погледна надолу към бутилката бруксайдско вино, която окаяно чакаше в кошчето унищожението си, макар и все още недоизпита. Бе гледал Пени и Клиф през очите на майка си, с онази част от себе си, която все още се влияеше от Ню Йорк и сега разбра, че му е убягнал истинският смисъл на всичко това. Разговорът за войната го беше извадил от равновесие, не знаеше как да реагира, сега по някакъв странен начин си го изкарваше върху Пени.

— Виж — започна той, — съжалявам, аз… — Гордън понечи да вдигне ръце към нея, после ги отпусна. — Искам да се поразходя.

Пени сви рамене. Той мина покрай нея.

Навън, на хладния и солен въздух, мъгла забулваше върховете на големите стари дъбове. Той вървеше през нощната Ла Хола с лъснало от внезапно избилата пот лице.

Две пресечки по-нататък, на „Фърн Глен“, една фигура, която излизаше от някаква къща, го отвлече от хаоса на мислите му. Мъжът се огледа на двете страни, като че ли остана удовлетворен и бързо се мушна в своя остин-хили. На прозореца на къщата, от която беше излязъл Лейкин, трептяха венециански транспаранти и на фона им, очертан от светлината, процеждаща се отвътре, за миг се мерна силуетът на женско тяло. Гордън знаеше това място — там живееха две студентки от хуманитарния факултет. Когато колата на професора потегли, той се усмихна сам на себе си. Това малко свидетелство за човешката слабост някак си го развесели.

Вървя дълго покрай заключени летни вили с пожълтели вестници по стъпалата пред вратите им, като от време на време подминаваше големи домове, все още ярко осветени. Клиф, Лаос и смисълът в думите на Клиф за истински и важни неща се сляха в плътна мъгла, заедно с Пени и неговата далечна, неизбежна майка. Експерименталната физика изглеждаше като игра, не по-сложна от кръстословица, в сравнение с тези неща. Една далечна война можеше да се пренесе през океана и да се стовари на този бряг. Той неясно си представи кея „Скрипс“, който изпъкваше долу под университетското градче, използван като товарен док за мъже, танкове и муниции. Но после изсумтя сам на себе си — навярно виното вече замъгляваше ума му. Гъсто застроената Ла Хола около него не можеше да бъде застрашена от шайка дребни типове, които тичаха в черни пижами и се опитваха да съборят правителството на Дием. В това нямаше абсолютно никакъв смисъл.

Гордън тръгна назад към къщи и към Пени. Беше лесно да се развълнуваш от такива опасности — Клиф, Конг, Лейкин. Вълните не можеха да разбият брега за една нощ. И обърканите мисли за кубинци, които изхвърлят изкуствени торове в Атлантика и убиват морския живот — да, всичко бе прекалено невероятно, по-скоро параноя, да, тази вечер той бе сигурен в това.

22 март 1963 г.

Гордън разтвори „Сан Диего Юниън“ и го разпростря върху лабораторната маса. Веднага му се прииска да си беше направил труда да намери брой от „Лос Анджелис Таймс“, защото „Юниън“, в обичайния си провинциално-просташки стил, отделяше много място на сватбата на Хоуп Кук, неотдавнашна студентка в „Сара Лорънс“ и принцът-престолонаследник Палден Тонъп Намгиял Сикимски. Целият вестник като че ли трепереше от възбуда, че само след един ден американско момиче ще се омъжи за човек, който ще стане махараджа. Истинската новина се съобщаваше само в едно малко съобщение на първа страница: починал е Дейви Мур. Гордън нетърпеливо прелисти спортните страници и с облекчение откри по-дълга статия. Шугър Рамос нокаутирал Мур в десетия рунд на двубоя им в Лос Анджелис за титлата в лека категория. На Гордън отново му се прииска да бе намерил билети — от напрежението на лекциите и изследванията просто забрави, а после всичко вече беше продадено. Така че Мур бе умрял от мозъчен кръвоизлив, без да се върне в съзнание — още един недостатък на бокса. Гордън въздъхна. Имаше предсказуеми коментари от предсказуеми хора, които призоваваха за пълна забрана на този спорт. За миг се почуди дали не бяха прави.

— Ето новите данни — застанал до него, каза Купър.

Гордън пое листовете.

— Нови сигнали?

— Да — безстрастно отвърна Купър. — Вече от седмици получавам обикновени резонансни криви и изведнъж — хоп.

— Дешифрира ли ги?

— Естествено. Има много повторения, кой знае защо.

Гордън последва студента до неговото работно място, където бяха разпръснати лабораторните дневници. Откри, че се надява резултатите да са безсмислени, обикновен шум. Така щеше да е много по-лесно. Нямаше да трябва да се тревожи за каквито и да е съобщения, Купър щеше да продължи с доктората си, Лейкин щеше да е щастлив. В момента животът му не се нуждаеше от никакви усложнения и той се беше надявал цялата работа с ефекта на спонтанен резонанс да утихне. Статията им във „Физикъл Ривю Летърс“ бе предизвикала интерес и никой в тяхната област не беше критикувал работата им — може би щеше да е най-добре да остави нещата така.

Надеждите му изтляха, когато разгледа сбитите данни на Купър.