— О, за Бога, Джон, сетих се едва, когато той пристигна. Не си ли спомняш? Онзи ужасен скандал с нея и принц Андрю? Чакай да помисля, бях на двайсет и пет, значи трябва да е било през 1985 г. Принц Андрю е на същата възраст като мен, а тя беше… о, не зная… на около трийсет, струва ми се. Както и да е, помня, че всички приказвахме за това. Наричахме го Разгонения Анди.

— Изобщо не си спомням.

— О, трябва да си го спомняш. Всички вестници бяха гръмнали. Не само клюкарските страници. Имаше много писма, че обществото очаквало от кралското семейство благоприличие и прочее. И кралицата прати Питърсън посланик в… е, не си спомням къде, но беше много далеч. В Африка.

— Искаш да кажеш, че вече са били женени?

— Ами, разбира се, че са били. Затова стана такъв скандал. Направили голяма сватба само година преди това. Всъщност, не го бяха пратили като посланик. Нали знаеш, първи секретар или нещо подобно. Да, тогава си мислехме, че принц Андрю е върха. Беше ужасно вълнуващо. Струва ми се, че последната капка в чашата е била, когато една вечер двамата малко катастрофирали и той я вкарал в една стая в Бъкингамския дворец, а на вратата закачил табелка „Не ме безпокойте“, която били откраднали от някакъв хотел. И после, когато историята излезе наяве, тя казала на репортерите, че винаги е искала да го направи в Двореца, но леглата били твърди и грапави!

— Мили Боже, Марджъри!

Тя се изкиска на изражението му.

— Е, като си помислиш, е доста смешно.

— Жената навярно е напълно безотговорна. Почти достатъчно, че да ме накара да съжалявам Питърсън, макар да бих казал, че се заслужават един друг. Предполагам, че е останал с нея, само заради кариерата си.

— Много вероятно. Трябва да кажа, че изобщо не ми пука за него. — Сега, след като вече го беше казала, й се струваше точно така. Това й помогна да си обясни част от странното напрежение и обърканост. Питърсън изглеждаше интересен, но навярно това се дължеше на трите чаши шери. — Е, ще пъхна онова суфле в печката. Би ли сложил масата, мили?

— Хм, да — разсеяно измърмори той и се изправи. — Макар че бихме могли да гледаме и новините…

Марджъри се обърна.

— Новини, това е то. Заедно с Питърсън бяхте много смешни тогава — за какво се бяхте замислили?

Джон спря.

— А, да. На лицето му се бе изписало същото изражение и следобед, когато му се обадиха по телефона в лабораторията. Това ми напомни. Подочух част…

Той замълча и се замисли.

— Е? — остро каза Марджъри. — За какво?

— За облаците. Доклад за състава им. И когато той заобиколи въпроса ти, разбрах, че има нещо.

— Мислиш ли, че по новините ще кажат нещо?

— Ако Питърсън не проговори, съмнявам се. И все пак…

Децата гледаха Ай Ти Ви. Джон превключи канала на Би Би Си 1. Марджъри застана в коридора и също се загледа. Излъчваха само по един голям новинарски обзор на ден — останалите предавания бяха забавни, предимно комедии, от време на време по някой уестърн или стар филм. В последно време никой не искаше да гледа сериозни неща.

— … безредици днес и в Лондон, макар да е нямало нещастни случаи. Корнуелски протестни групи, демонстриращи на Трафалгар скуеър, са влезли в сблъсък с полицията. Говорителят на полицията твърди, че групата не се е подчинила на заповед да освободи улиците и да не пречи на пътното движение, така че властите са били принудени да разпръснат демонстрацията със сила и да арестуват онези, които са оказвали съпротива. Хю Карадок, лидер на Корнуелското движение за независимост, заявява, че протестът е бил законен и че полицията е атакувала без да бъде провокирана. — Камерата показа мъж с обезумял поглед и вдигнат юмрук, влачен от двама полицаи. Говорителят отново замълча и после изглеждаше по-жизнерадостен. — Приготовленията за коронацията напредват. Днес кралят и кралицата посетиха Уестминстърското абатство и бяха приети от високопреподобния Джералд Хоукър, декан на абатството. Останали са малко по-малко от час. — На екрана се появи познатата фасада на Уестминстърското абатство и от портала, в сравнение с който изглеждаше съвсем дребна, се появи двойка, която махна кратко на някакви зрители и се скри в очакващата я лимузина с развяващото се кралско знаме. — На държавните глави от целия свят са пратени покани за церемонията през ноември. В кралските конюшни започна работа по излъскването на държавната каляска, традиционно използвана за коронации. Позлатата й ще бъде изцяло възстановена и се оценява на 500 000 лири. Г-н Алън Хармън, депутат от Хъдърсфийлд, днес каза в Камарата на общините, че това е „жестоко бреме върху плещите на британския данъкоплатец“. Дворцовото комюнике днес потвърди, че четиринайсетгодишният принц Дейвид е болен от варицела и е изолиран в училището „Гордънстуун“. Съобщава се, че престолонаследникът прекарва времето си в четене на научнофантастични комикси. А сега, спортните новини от деня. В края на играта Кент водеше с 245 точки в мача си срещу Съри…

Марджъри излезе от стаята, за да приготви вечерята. Джон Ренфрю остана пред телевизора в очакване на резултата на Йоркшир. Никога нямаше време за спорт, но все още следеше срещите по крикет и поддържаше Йоркшир.

Марджъри се засуети из кухнята. Чувстваше се нервна. Тъпият стар крикет. Защо Джон седеше там и гледаше онези глупости? Би могъл да й помогне или поне да разговаря с нея, щом имаше намерение отново да излиза. Зачуди се дали да не си налее още шери, но се отказа. Нямаше смисъл, след като щеше да прекара вечерта сама, а пък и без това бе изпаднала в лекомислено настроение. Тя тръсна салатата на масата и извади хляб и масло. Суфлето току-що беше станало готово. Марджъри се върна в дневната. Джон все още седеше пред телевизора.

— Струва ми се, щеше да нареждаш масата — остро каза тя.

Той неопределено я погледна.

— О, готова ли е вечерята? Ще я наредя само след минута.

— Не, не само след минута. Суфлето е готово и няма да чака. Най-добре го направи сега.

Тя изскочи от стаята и Джон погледна след нея изненадан. После бавно отиде до шкафа, извади вилици и подложки за чинии и ги остави върху масата. Марджъри се върна със суфлето.

— Това ли наричаш нареждане на масата? Къде са салфетките? Ами чашите? И извикай децата. Ще сервирам яденето преди да спадне. — Тя седна до масата.

— Какво има, мила? — невинно я попита той.

— Какво искаш да кажеш? Нищо няма — изръмжа Марджъри.

— Като че ли си ядосана — осмели се да предположи Джон.

— Е, малко съм раздразнена. Единственото, за което те моля, е да наредиш масата, а аз съм приготвила всичко останало и после откривам, че не си свършил нищо. Работя усилено по цял ден и какъв е смисълът? Аз чистя къщата, а вече изобщо не се забавляваме, така че никой не може да разбере това. Приготвям чудесна вечеря, а ти едва хапваш и изчезваш. Спокойно можех да отворя някоя консерва печен боб и ти пак нямаше да забележиш. И ми писна да прекарвам вечерта сама. — Тя се изправи и застана срещу него.

— Марджъри, съжалявам, скъпа. Не разбирах… Виж, тази вечер ще остана вкъщи, ако ти е толкова неприятно. Мислех… искам да кажа, знам, че в последно време не ти обръщам много внимание, но работата страшно много за мен — тя е жизненоважна, Марджъри, но не мога да я върша без да знам, че стоиш зад мен. Ти си най-стабилният елемент в живота ми. Не ти го казвам, защото приемам за даденост, че го знаеш. Просто разчитам на теб. Изобщо не бих могъл да се концентрирам върху работата си, ако знаех, че нещо при теб не е наред.

Тя кисело се усмихна.

— Сега пък ме караш да се чувствам виновна. Разочаровах те, нали? Ти искаш да поддържам домашното огнище, да ти оказвам подкрепа, да стоя зад теб, както стоят жените зад всички велики мъже и прочее, и прочее, и прочее. Е, обикновено върша всичко това с радост, но тази вечер се чувствам малко егоистка. Не е само защото те няма през цялото време. Денят ми беше тежък, непрекъснато имах работа. Трябваше с часове да стоя по опашки, никъде нямаше месо, вече четвърти ден не мога да намеря кой да дойде и да поправи тоалетната, а днес някой е строшил ключалката на гаража и е откраднал няколко инструмента.