Вдигам очи от писмото в ръката си и го оставям на леглото до мен, като продължавам да го притискам с пръсти. Лайли спи непробудно близо до мен в болничната количка. Трябваше Андрю да ме убеждава, преди да се съглася да я сложа в нея, вместо през нощта да я държа в ръцете си. Обаче често се събуждах, за да проверявам дали продължава да диша. Сега пак проверявам. Не мога да си наложа да не го правя. Вероятно ще продължавам още месеци наред.

Накрая сгъвам писмото на Андрю по същия начин, както съм го правила досега. Той вероятно си мисли, че сега, когато Лайли се роди, ще престана да го чета. Обаче няма да престана. Така и не престанах да чета първото писмо, което ми написа, но той не го знае. Пазя някои неща само в себе си.

– Готова ли си да сложим онези листчета с дестинациите в шапката? – пита Андрю.

Чудя се от колко време е бил буден. Поглеждам го и се усмихвам. – Нека да изчакаме няколко месеца.

Той кима и се надига от стола.

– Как спа по този начин? – питам аз. – Трябваше да легнеш на канапето.

Поглеждам към малкото канапе до прозореца.

Андрю се протяга и гърбът и вратът му изпукват. Не ми отговаря.

– Предполагам, че най-после можем да съберем онези неща от първото бебешко парти, което даде майка ми, и да ги занесем в къщата – казвам аз.

Андрю дяволито се усмихва.

– Я почакай… вече си го направил, така ли?

Той се изправя и отново се протяга.

– Всъщност ако трябва да съм точен, не бях аз. Вчера Натали, Блейк и майка ти отнесоха всичко там, след като пие тръгнахме за болницата, и вече са подредили всичко.

По време на бременността така и не пожелах да го направя. Само щях да се притеснявам още повече, че избързвам, и пак може да пометна. Затова и не поисках да разбера предварително какъв е полът на бебето, преди да се роди. Не исках да мисля или да завися от това, както сторих преди. Казвах си, че може да е на лошо. Андрю не беше напълно съгласен с мен, но така и не каза нищо, нито се опита да ме разубеди.

– И както вероятно можеш да си представиш – продължи той, – тъй като Мишел и майка ми са в града, има още много други неща освен подаръците от бебешкото парти, които ви очакват, когато се приберете вкъщи.

На следващия ден, когато Андрю отваря входната врата на къщата и аз влизам вътре с Лайли на ръце, веднага виждам, че е бил прав и за това. Къщата е безупречна. Никога не бих могла да я изчистя така. Когато Андрю ме води към гостната през коридора, зървам един бебешки монитор на плота в кухнята, един на масата за кафе в гостната, един на плота в банята и накрая един в стаята на Лайли, когато влизам в нея.

Ахвам с широко отворени очи.

– Ау, Андрю, виж какво са направили!

Лайли се размърдва в ръцете ми вероятно заради вълнението в гласа ми, но бързо отново притихва.

Леглото на бебето е сложено до една стена със симпатична музикална въртележка е Мечо Пух над него. До стената с прозореца пък са сложени подходящ шкаф и сгъваема маса. Андрю отваря чекмеджетата, за да ми покаже, че всяко е пълно с дрешки, одеялца, лигавничета, чорапки и други най-различни неща. Отваря гардероба и виждам дузини малки роклички и облекла. Край стената до сгъваемата маса е струпано такова количество пелени, че си мисля, че на нас никога няма да ни се наложи да купуваме още. Разбира се, знам, че се самозаблуждавам.

Андрю ме връща обратно в коридора и отваря килера в съседство с банята, за да ми покаже чисто нова проходилка, бебешка люлка и някаква странна бебешка игра, всички все още в кутиите, в които са били донесени.

– Ще трябва да ги сглобявам, когато ще е готова за тях – казва той. – Ама това ще е малко по-късно.

– Мислиш ли, че ще можеш да се справиш сам – подкачам го аз.

Той повдига брадичка и казва:

– Дори без да чета инструкциите.

Само се засмивам вътрешно.

След това ме води в стаята ни. От моята страна до леглото има бяла люлка.

– Купих я за теб – казва гордо усмихнат той. – Знам, че дълго време няма да се решиш да я оставяш сама в стаята, затова предположих, че ще имаш нужда от нея.

Изчервявам се. Отивам при него и го целувам по устата.

– Прав си – казвам. – Благодаря ти.

Лайли отново се размърдва и този път се събужда. Андрю я взема от мен.

– Ще ѝ сменя пелените – вика той.

Аз му я подавам, излягам се на леглото и го наблюдавам. Той слага и нея върху леглото ни и развива одеялцата. От малките ѝ дробове се изтръгва най-милият и най-силен плач, който съм чувала. Малките ѝ крачета и ръчички се движат сковано напред-назад. Цялата ѝ главичка почервенява. Обаче Андрю не трепва. И когато разтваря пелената, не се мръщи на изненадата, която му е оставила там. Признавам, че съм учудена колко лесно свикна да е баща.

След като отпуската ми по майчинство свърши, започнах отново работа в магазина за тоалетни принадлежности и козметика от веригата “Бат енд боди уъркс”, но сега съм само на непълен работен ден. Моята шефка Жанел е страхотна, толкова ме харесва, че ми повиши заплатата с един долар, когато ѝ казах, че очаквам дете. Сега там работим само аз и Натали. Тя е на пълен работен ден, но поемаше много от моите часове, тъй като ме нямаше през последните шест седмици. Обаче нямаше нищо против. Казва, че пести за собствено жилище. Двамата с Блейк ми изглеждат наистина влюбени всеки път, когато ги видя заедно. Наистина не съм виждала Натали толкова щастлива преди. Мисля, че беше щастлива, когато беше с Деймън, но сега си давам сметка, че всичко това трябва да е било повече търпимост и ниско самочувствие. Блейк е различен. Мисля, че просто си допадат.