Залата кипна. Сенаторите крещяха обиди или надаваха одобрителни викове, седемстотинте поддръжници на Антоний усещаха, че ги притискат, и това ги правеше два пъти по-гласовити. Октавиан спокойно изчака страстите да се уталожат.
— А хазната получи ли си своите шейсет и шест хиляди таланта? — обади се Попликола. — Не! В нея постъпиха само петдесет хиляди! Какво стана с останалите шестнайсет? В твоята съкровищница ли се озоваха, Октавиане?
— Не — меко отвърна Октавиан. — С тях бе платено на римските легиони, за да се предотврати много сериозен бунт. Тема, която смятам да обсъдя с членовете на това събрание друг път, тъй като на подобни неща трябва да се сложи край. Днес Сенатът обсъжда начина, по който Марк Антоний управлява Изтока. Това е измама, почитаеми сенатори! Измама! Римските магистрати от мен до най-незначителния получават толкова вести за действията на Антоний, колкото и хазната получава данъци от Изтока!
Спря, за да огледа редиците — първо дясната, после лявата, като спираше дълго поглед върху поддръжниците на Антоний, които започнаха да се свиват на местата си. „Знаят — помисли си той. — Дали са си мислели, че ще науча? Дали са повярвали, че съвсем чистосърдечно предложих да гласуват благодарност на Антоний?“
— Всичко на изток е една измама, в това число и прословутите победи на Марк Антоний срещу партите — на висок глас рече той. — Не е имало никакви победи, почитаеми сенатори. Абсолютно никакви. Тъкмо обратното, Антоний е претърпял поражение. Преди той да стане триумвир, в летния дворец на царя на партите в Екбатана имаше седем римски орела, изгубени след като легионите на Марк Крас бяха унищожени при Кара. Срам, който измъчва всеки истински римлянин! Загубата на орел означава загуба на легион в ситуации, в които врагът контролира бойното поле след края на битката. Тези седем орела са позор за Рим, но бяха единствените, попаднали у противника. Да, използвам минало време! Съвсем преднамерено! Защото за шестте години и половина, през които Марк Антоний управлява Изтока, още четири орела са се озовали в летния дворец в Екбатана! Орли, изгубени от Марк Антоний! Първите два са били на двата легиона, оставени от Гай Касий в Сирия, на които Антоний повери защитата на страната. Партите нападнаха, а той самият гуляеше в Атина. А какви бяха задълженията му? Че как какви, да остане в Сирия и да прогони врага! Той не го стори. Избяга в Атина, за да продължи разпътния си начин на живот. Назначеният от него губернатор Секса беше убит. Както и брат му. Върна ли се Антоний, за да отмъсти за тях? Не! Управляваше от Атина това, което беше останало от Изтока, а когато партите бяха най-сетне прогонени, това стори Публий Вентидий, най-обикновен мулетар! Добър мъж, чудесен генерал, човек, с който Рим може да се гордее, да се гордее, да се гордее! А в същото време началникът му пируваше в Атина и правеше кратките си екскурзии през Адриатика, за да тормози мен, неговия колега, че не съм изпълнил задачите си по нашето споразумение. Аз обаче изпълних своите задачи, а когато дойде време да го направя, присъствах лично. Това, че предадох командването на кампанията на Марк Агрипа, беше единствено проява на здрав разум. Той е далеч по-добър пълководец от мен — а подозирам, че е по-добър и от Марк Антоний! Затова аз оставих Марк Агрипа с развързани ръце, докато Антоний спъваше Вентидий. Той трябваше да задържа партите и да чака началникът му да склони да вдигне мускулестия си задник, било то след пет месеца или пет години! За щастие, Вентидий пренебрегна заповедите на Антоний и изхвърли партите. Казвам за щастие, защото все си мисля, почитаеми сенатори, че ако Вентидий бе спазил дадените му нареждания, Антоний щеше да поведе легионите към поражение! Точно както е станало сега!
Спря единствено за да се потопи в пълното мълчание на осемстотинте души, повечето от които поддръжници на Антоний — поразени, питащи се колко всъщност знае Октавиан, ужасени от предстоящата развръзка. Нямаше вече протестни викове, не се чуваше нито един! — През май миналата година — каза Октавиан, без да повишава глас — Антоний повел огромна войска от Карана в Малка Армения на дълъг поход на изток. Шестнайсет римски легиона — деветдесет и шест хиляди души, и помощни конни и пехотни войски от провинциите — още петдесет хиляди, спрели при столицата на Армения Артаксата, след което продължили към непозната страна, водени от някакви арменци, на които Антоний имал доверие. Една от трагедиите на моя разказ, почитаеми сенатори, се състои във факта, че Марк Антоний е проявил невероятната способност да се доверява на неподходящи хора. Съветниците му можели да протестират до края на света, но Антоний не се вслушвал в смислените им думи. Доверил се на онези, на които не трябвало, като се започне с царете на Армения и на Мидия. Двамата Артавазди му сложили качулката на главата и го одрали. Горката овца Антоний изгубил обоза си — най-големия обоз, събиран някога от римски пълководец, а заедно с него изгубил и два доблестни легиона под командването на Гай Апий Стациан от видната банкерска фамилия. Още два сребърни орела попаднали в Екбатана, което прави четири изгубени от Антоний от общо единадесетте, украсяващи летния дворец на цар Фраат! Трагедия ли е това? Разбира се, че да. Но е и нещо повече, почитаеми сенатори — това е бедствие! Кой чужд неприятел ще се бои от мощта на Рим, щом римски войски са изгубили орлите си?
Този път тишината се наруши от тихи хлипания. Не всички сенатори бяха чували тази история, а дори и повечето от запознатите едва ли знаеха подробностите.
Октавиан продължи:
— Без обсадната техника, отмъкната от цар Артавазд Мидийски заедно с обоза, Марк Антоний стоял напразно пред стените на Фрааспа повече от сто дни, без да успее да превземе града. Излизащите за провизии отряди били нападани от дебнещите наоколо парти, водени от някой си Моназес — парт, в когото Антоний имал пълно доверие. Когато дошла есента, Антоний нямал друг избор, освен да се оттегли. Петстотин мили до Артаксата, преследван по петите от Моназес и партската орда, която избила хиляди изостанали. Повечето жертви били от помощните войски, които не можели да поддържат темпото на римския легион. За един римски управник, който набира помощни войски, е въпрос на чест да се грижи за тях като за римски. Антоний обаче нарочно ги изоставил, за да спаси легионите си. Може би аз или Марк Агрипа бихме постъпили по същия начин в подобна ситуация, но се съмнявам, че някой от нас би изгубил обоза си, като го изостави на стотици мили зад основната армия.
След оттеглянето си в края на ноември армията се установила временно на лагер при Карана. Антоний избягал в малкото сирийско пристанище Левке Коме, оставяйки Публий Канидий да доведе войските, които отчаяно се нуждаели от почивка и лекарска помощ. Някои загинали при този последен поход от ужасния студ, мнозина изгубили пръсти на ръцете и краката си от измръзване. Измряла почти една трета от общо сто четиридесет и петте хиляди души, най-вече от помощните войски. Честта на Рим е опетнена, почитаеми сенатори. Ще спомена загубата на един мъж, на цар клиент, назначен от Марк Антоний — Полемон Понтийски, който много допринесъл за победите на Публий Вентидий и щедро отстъпил войниците си на Антоний, включително и самия себе си. Ще добавя, че от името на Рим реших да похарча една малка част от съкровището на Секст Помпей, за да откупя цар Полемон, който не заслужава да умре като пленник на партите. Животът му ще струва съвсем малко на хазната — само двайсет таланта.
Вече ясно се чуваше плач. Мнозина от сенаторите бяха скрили лица в гънките на тогите си. Наистина мрачен ден за Рим.
— Казах, че армията на Антоний отчаяно се нуждаела от помощ. И към кого се обърнал той? Къде потърсил тази помощ? Да се е обръщал към вас, почитаеми сенатори? Или към мен? Не! Обърнал се за помощ към Клеопатра египтянката! Към чужденка, към жена, почитаща богове в образа на зверове! Да, именно към нея! И докато чакал, дали е уведомил Сената и римския народ за катастрофалната си кампания? Не! Напивал се до безсъзнание в течение на цели два месеца, като спирал само за да изпълзява час по час от шатрата си и да пита „Иде ли?“ като мъничко дете, плачещо за майка си. „Искам при мама!“ — това е повтарял всъщност. „Искам при мама, искам при мама!“ Малкото момче Марк Антоний, триумвир на Изтока.
