След разпускането им Рим ще остане с двадесет и пет боеспособни легиона, достатъчни да се справят с всяка война, която бъдем принудени да водим. Съвсем скоро те ще служат в Илирик, който смятам да покоря окончателно през тази и следващата, а може би и по-следващата година. Крайно време е жителите от източната част на Отсамна Галия да бъдат опазени от нашествията на япуди, далмати и други илирийски племена. Ако божественият ми баща беше жив, това щеше отдавна да е свършено. Сега тази задача остава за мен и аз ще я изпълня заедно с Марк Агрипа. Аз самият не мога и няма да напускам Рим за повече от един-два месеца. Доброто управление се прави от първа ръка, а именно моята ръка бе почетена с тази задача от Сената и римския народ.

Октавиан слезе от подиума, пристъпи покрай дългата дървена скамейка, на която седяха десетте народни трибуни, и отиде в центъра на мозаечния под. Заговори оттам, като се въртеше много бавно, за да може всеки сенатор да вижда лицето му. Ореолът от златиста светлина го следваше и придаваше на слабата му фигура малко неземен вид.

— Имахме бунтове и размирици още откакто Секст Помпей започна да пречи на доставката на зърно — продължи той със спокоен и равен глас. — Хазната бе празна, хората гладуваха, цената на стоките скочи до такива висини, че никой без средства не можеше да живее така, както би трябвало да живеят всички римляни — с достойнство и поне мъничко удобство. Увеличи се броят на хората, неспособни да си позволят и един роб. Онези от простолюдието, които получават войнишка надница, бяха в толкова тежко положение, че имаше моменти, в които никой търговец в Рим не смееше да отвори магазина си. Вината не е тяхна, почитаеми сенатори! А наша, защото не предприемахме мерки срещу Секст Помпей. Нямахме нито флот, нито пари за тази цел, както много добре знаете. Нужни бяха четири години спестяване и събиране монета по монета, докато построим корабите, но миналата година това бе направено и Марк Агрипа прочисти завинаги морето от Секст Помпей.

Гласът му се промени, появиха се стоманени нотки!

— Справих се със сухопътните войски на Секст Помпей толкова сурово, колкото и с неговите моряци и гребци. Робите бяха върнати на господарите им с искане никога да не бъдат освобождавани. Онези, чиито бивши господари са били убити от Секст Помпей, бяха набити на колове. Да, именно набити на колове! Дървен прът, забит през ануса в жизненоважните органи. Освободените роби и чужденците бяха бичувани и жигосани по челата. Адмиралите бяха екзекутирани. Бившият триумвир Марк Лепид искаше да ги включи в легионите си, но Рим нито се нуждае, нито може да толерира подобна измет. Те умряха или ще водят робски живот, както и подобава.

Римските консули, претори, едили, квестори и войнишки трибуни имат задължения, които изпълняват с желание и умение. Консулите съставят закони и одобряват различни начинания. Преторите отговарят за гражданските и углавните дела в съда. Квесторите се грижат за финансите на Рим, независимо дали те се намират в хазната или се отпускат на някой губернатор, пристанище и тъй нататък. Едилите служат на самия град, като следят за доброто състояние на водопроводите, канализацията, пазарите, сградите и храмовете. Като триумвир, отговарящ за Рим и Италия, аз ще следя отблизо тези магистрати и очаквам от тях да си вършат добре работата.

Усмихна се, зъбите му проблеснаха в бяло и му придадоха малко дяволит вид.

— Оценявам позлатената статуя, която сте ми посветили на Форума с надпис, че съм възстановил реда по суша и море, но повече ценя доброто управление. Рим все още не е толкова богат, че да си позволява подобни статуи. Харчете мъдро, почитаеми сенатори!

Обходи първия ред, след което се върна на подиума и се изправи да произнесе заключителните думи на тази кратка — макар и доста ужасяваща — реч.

— Накрая, но не и на последно място, почитаеми сенатори, научавам, че Марк Антоний бил спечелил велики победи на изток, че е увенчан с лавров венец и че е спечелил огромна плячка. Проникнал в земите на партите чак до Фрааспа, само на двеста мили от Екбатана, и навсякъде жънел победи. Армения и Мидия са в краката му, царете на тези страни са негови васали. Затова нека гласуваме двадесетдневна благодарност за достойните му дела! Нека всички съгласни да кажат да!

Ревът „Да!“ премина в радостни възгласи и тропот на крака. Погледът на Октавиан обхождаше редиците и броеше. Да, поддръжниците на Антоний все още бяха около седемстотин.

— Взех инициативата и не оставих възможност на привържениците му да изкрещят от скамейките вестта за постиженията му — самодоволно каза той на Ливия Друзила, когато се прибра у дома.

— Още никой ли не знае за провала му? — попита тя.

— Така изглежда. А като предложих да му бъде гласувана благодарност, никой не можеше да възрази.

— И същевременно си попречил на всякакви опити да му се гласуват игри или чествания, които да станат известни дори на простолюдието — доволно отбеляза тя. — Отлично, любов моя, отлично!

Той я придърпа към себе си на кушетката и целуна очите й, бузите, прекрасната й уста.

— Май ми се играе — промърмори в ухото й.

— Тогава да си поиграем — прошепна тя и го хвана за ръка.

Прегърнати, двамата излязоха от дневната на Ливия Друзила и отидоха в спалнята й. Сега, докато е изпълнен с радост! Сега, сега! — мислеше си тя, докато се освобождаваше от дрехите си и се опъваше съблазнително на леглото. Целувай гърдите ми, целувай корема ми, целувай надолу, покрий ме с целувки, напълни ме със семето си!

Шест нундина по-късно Октавиан отново свика Сената, въоръжен с купища доказателства. Знаеше, че няма да му потрябват, но трябваше да му бъдат подръка за всеки случай. Този път започна с вестта, че в хазната има достатъчно средства, за да се премахнат някои данъци и да се намалят други, а после декларира, че републиканското управление ще бъде възстановено веднага след завършването на кампанията в Илирик. Триумвирите няма да бъдат нужни, кандидатите за консули ще могат да издигат кандидатурите си без тяхното одобрение, върховната власт ще бъде в ръцете на Сената, народните събрания ще се свикват редовно. Всичко това бе посрещнато с радостни викове и шумни аплодисменти.

— Преди да завърша обаче — каза той със звънлив глас, — трябва да разгледам положението на изток. Иначе казано, делата на император Марк Антоний. На първо място, Рим е получил много малко данъци от провинциите на Марк Антоний, откакто той пое управлението на Изтока малко след Филипи, преди около шест и половина години. Това, че аз, триумвирът на Рим, Италия и Островите, успях току-що да намаля някои данъци и да отменя други, е мое собствено постижение, без абсолютно никаква помощ от страна на Марк Антоний. И преди някой от предните или средните редици да скочи и да заяви, че Марк Антоний ми е дарил сто и двадесет кораба за кампанията срещу Секст Помпей, трябва да кажа на всички, че той поиска Рим да плати за използването на тези кораби. Да, поиска Рим да му плати! Чувам ли да питате колко? Четиридесет и четири хиляди таланта, почитаеми сенатори! Сума, която възлиза на четиридесет процента от намереното в съкровищницата на Секст Помпей! Другите шейсет и шест хиляди таланта отидоха за Рим, а не за мен. Повтарям, не за мен! С тях бяха изплатени огромните дългове и се регулира доставката на зърно. Аз съм слуга на Рим и нямам никакво желание да ставам негов господар! Вземам пари от него единствено ако го повеляват старите и уважавани от всички ни обичаи. Онези сто и двадесет кораба струват по триста шейсет и шест таланта единия, при това бяха дадени под наем от Антоний, а не дарени. Една нова квинкверема струва сто таланта, но ние трябваше да наемем флота на Марк Антоний. Хазната беше празна, а не можехме да си позволим да отлагаме с още една година кампанията срещу Секст Помпей. Затова в името на Рим се съгласих на това изнудване — защото то беше именно изнудване!