Антоний бе издигнал висока трибуна на агората — най-голямото открито пространство в Антиохия — и беше седнал на нея в цялото си военно великолепие. Губернаторът Сосий и легатите му заемаха по-скромните места. Там, оставен сам на себе си, беше и горкият Фонтей, който се чувстваше доста неудобно заради непривичните доспехи. Кога всъщност Антоний бе започнал да се появява с двадесет и четирима ликтори46? Единственият магистрат, на когото се полагаха толкова, бе диктаторът, а самият Антоний бе премахнал диктатурата. Но ето че сега го съпровождаха диктаторски брой ликтори! Нещо, което Октавиан не би се осмелил да направи в Рим, въпреки че се води Син на Божествения.

Събранието беше закрито, присъстващите имаха официални покани. Стражите бяха блокирали множеството входове — за голямо раздразнение на антиохийците, които не бяха свикнали да не ги допускат до собствените им обществени места.

Нямаше никакви молитви и гадания — интересен и странен пропуск. Антоний просто започна речта си и високият му глас се разнесе над целия площад.

— След много луни дълбоки размисли, грижливи проучвания, много разговори и преглеждане на документи аз, император и триумвир Марк Антоний, стигнах до решение за Изтока.

Първо, какво е Изтокът? Към него не включвам Македония и префектурите й, които обхващат самата Гърция, Пелопонес, Киренайка и Крит. Макар триумвиратът да ги смята за част от Изтока, географски и физически те са част от света на Нашето море. Изтокът е Азия — или с други думи, всички земи източно от Хелеспонта, Пропонтида и Тракийския Босфор.

„Хмм — помисли си Фонтей. — Очертава се да бъде интересно! Започвам да разбирам защо Антоний избра да покаже въоръжената мощ на Рим вместо цивилното управление“.

— Изтокът ще има три римски провинции, всяка под прекия контрол на Рим посредством губернатор! Първата е провинция Витиния, която ще включва Троада и Мизия и на изток ще граничи с река Сангарий. Втората е провинция Азия, включваща Лидия, Кария и Ликия. Третата е провинция Сирия с граници веригата Аман, западният бряг на Ефрат и пустините на Идумея и Арабия Петрея. В Южна Сирия обаче ще влязат и различните царства, сатрапии и княжества, същото се отнася и за владенията по западния бряг на Ефрат!

Малката тълпа се раздвижи, на някои лица се изписа нетърпение, други посърнаха. Отстрани под силна охрана стояха неколцина източни на вид мъже, оковани в обща верига. Кои са тези? — запита се Фонтей. Няма значение, така или иначе щеше да разбере.

— Аминте, излез! — извика Антоний.

Млад мъж в гръцко облекло излезе от тълпата.

— Аминт, син на Деметрий от Анкира, в името на Рим те правя цар на Галатия! Владенията ти включват и четирите тетрархии, Писидия, Ликаония и всички земи от южния бряг на река Халис до крайбрежието на Памфилия!

Всички ахнаха. Антоний току-що беше дал на Аминт по-голямо царство от онова, което бе управлявал амбициозният стар Дейотар.

— Полемон, син на Зенон от Лаодикия, в името на Рим те правя цар на Понт и Армения Парва, както и на всички земи по северния бряг на река Халис!

Полемон бе позната физиономия — доста време беше играл по свирката на Антоний в Атина. И сега си получи наградата — и то каква награда.

— Архелай Сисен, син на Глафира, цар — жрец на Ма, в името на Рим те правя цар на Кападокия, земите източно от големия завой на Халис и всичко на юг от тази точка до крайбрежието на Тарс и Киликия Педия. Източна граница ще ти бъде Ефрат над Самосата. В рамките на земите ти мога да отделям области начело с други владетели, но като цяло царството е твое.

Още един изключително поласкан млад мъж, помисли си Фонтей. Виж само майка му! Говори се, че е изсмукала Антоний с вагината си. Умно решение, да избира млади владетели. Клиенти за десетилетия напред.

Назначенията продължиха, макар и по-маловажни. Дойде ред на Таркондимот, после и на други. А след това и на екзекуциите — нещо, което Фонтей не очакваше. Лизаний Халкидски, Антигон Юдейски, Ариарат Кападокийски. „Та аз не съм воин!“ — мислено извика Фонтей, като се мъчеше да не изхвърли съдържанието на стомаха си, когато вонята на кръв се издигна нагоре към палещото слънце и тлъсти мухи се спуснаха към гъстата като сироп течност. Антоний гледаше клането с безразличие. Сосий припадна. Няма да направя това, мълчаливо си заповяда Фонтей и благодари на всички богове, когато най-сетне можеше да тръгне към губернаторския дворец. Разбира се, Антоний остана, даваше пиршество в чест на новите владетели и техните орди от привърженици направо на агората — дворецът не разполагаше с големи помещения или просторни дворове. Ако не познаваше града, Фонтей би си помислил, че губернаторът всъщност живее в някакъв противен кервансарай, а не в дома на царе като Антиох и Тигран.

На следващото утро за първи път видя истински парт — беглец на име Моназес от двора на новия цар Фраат. Ситно накъдрен, с изкуствена брада със златни телени дръжки, завити зад ушите, набрана пола, горна дреха с пискюли и огромни количества злато по себе си.

— Смятам да го направя цар на скенитските араби — рече Антоний, доволен от назначенията си. Забеляза изражението на лицето на Фонтей и като че ли се изненада. — Защо е това неодобрение? Защото е парт ли? Харесвам го! Фраат е избил цялото му семейство. Само Моназес е проявил достатъчно съобразителност да избяга.

— Или са му помогнали да избяга? — попита Фонтей.

— Това пък защо да се прави?

— Защото цял свят знае, че възнамеряваш да нападнеш царството на партите, ето защо! Колкото и обсебен да е царят в избиването на собствената си плът и кръв, би трябвало да е пълен глупак, за да не остави поне един наследник! Подозирам, че Моназес е тук като партски шпионин. Освен това е много горд и високомерен. Не вярвам, че ще умре от радост при мисълта за власт над шепа пустинни араби.

— Богове! — възкликна Антоний, без изобщо да се впечатли от думите му. — Мисля, че Моназес е свестен и се обзалагам, че ще изляза прав. Хиляда денария?

— Дадено! — отвърна Фонтей.

Главната причина Клеопатра да не бърза с пътуването до Антиохия нямаше нищо общо с намирането на регент и съветници, те бяха отдавна избрани и можеха незабавно да се заемат за работа. Не, трябваше й време да помисли и да пристигне в подходящия момент. Нито прекалено бързо, нито твърде бавно. И какво щеше да поиска, когато стигне Антиохия? Този пратеник много се различаваше от Квинт Делий. Фонтей беше аристократ и предан на Антоний, целта му определено не бяха парите. Беше твърде изтънчен, за да го хванат неподготвен, но въпреки това излъчваше опасение… не, тревога. Точно така, тревога! Макар че през последните четири години животът бе твърде еднообразен, старшият фараон ни най-малко не бе намалила бдителността си. Малко неща оставаха скрити за нея. Знаеше също кой какво очаква да получи от Антоний, когато той се заеме с назначенията. Още когато Фонтей каза, че Антоний вече е в Антиохия, Клеопатра разбра защо му е притрябвала така спешно — възнамеряваше царицата на Египет да стои под неговия подиум редом с мръсните селяни и да не получи нищо. Просто да стои като доказателство, че Египет също е под слънчобрана на Рим. В сянката му.

Обзе я ярост. Трепереше от нея, едва си поемаше дъх. Значи иска да бъда свидетел на господарските му постъпки, така ли? Е, в името на Серапис, това няма да стане! Може да ме осъди на смърт, но това няма да стане! Да го гледам как назначава този или онзи селски цар и принц! Никога! Никога, никога, никога! И когато пристигна в Антиохия, Марк Антоний, ще поискам повече, отколкото си способен да ми дадеш. И ще трябва да ми го дадеш, независимо дали можеш или не! Фонтей се тревожи за теб, следователно имаш слабо място — достатъчно уязвимо, за да бъде смятано за смъртно опасно.