— До гуша ми дойде да слушам това! Порасни най-сетне! Не можеш да бъдеш на практика абсолютен владетел на половината свят и да продължаваш да мислиш като ученик! — Атик разтърси юмруци. — Изгубих сума ти скъпоценно време в опити да реша какво ти има, защо не можеш да се държиш като държавник. Сега вече знам. Ти си твърдоглав, бездеен и не толкова интелигентен, за колкото те смятат! Един по-добре уреден свят никога не би те направил свой господар!
Зяпнал, твърде зашеметен, за да може да отговори, Антоний гледаше как гостът му взема обувките и тогата си и се насочва към изхода. После скочи от кушетката и настигна Атик малко преди да стигне прага.
— Тит Атик, моля те! Легни отново, моля те! — Устните му се разтеглиха в неволна усмивка, но все пак успя да не стиска прекалено силно ръката на стареца.
Яростта отшумя. Атик сякаш се сви и се остави да го отведат обратно до кушетката и отново да го настанят на почетното място.
— Съжалявам — промърмори той.
— Не, не, имаш право да кажеш мнението си — твърде приветливо отвърна Антоний. — Поне знам какво си мислиш за мен.
— Сам си го търсеше, разбери. Почнеш ли да използваш Октавиан като извинение, че се мотаеш на запад, а не където ти е мястото, направо ми призлява — рече Атик, докато разчупваше хляба.
— Но онова момче е пълен идиот! Тревожа се за Италия, честна дума.
— Тогава помогни на Октавиан, вместо да му създаваш пречки.
— Никога!
— Той е в тежко положение, Антоний. Благодарение на Секст Помпей зърното от предстоящата жътва май никога няма да стигне до полуострова.
— В такъв случай би трябвало Октавиан да си стои в Рим и да бърка под полата на Ливия Друзила, вместо да прави десант на Сицилия с шейсет кораба. Шейсет кораба! Нищо чудно, че яде пердах. — Огромната, но добре оформена ръка посегна към едно мъничко пиле. Храната като че ли успокояваше Антоний, той се ухили и погледна косо към Атик. — Само ми позволи успешна кампания срещу партите догодина и ще дам на Октавиан цялата помощ, от която се нуждае. — На лицето му се изписа подозрение. — Ти нали не харесваш Октавиан?
— Аз съм неутрален — безпристрастно отвърна Атик. — Той има странни идеи за това как трябва да функционира държавата — идеи, които не са от полза нито за мен, нито за който и да било плутократ. Подозирам, че подобно на Божествения Юлий иска да отслаби Първата класа и горния слой на Втората за сметка на по-долните класи. Е, не на простолюдието, естествено. Октавиан не е демагог. Нямаше да ме е грижа, ако просто използваше по най-циничен начин наивността на народа. Боя се обаче, че той наистина смята Цезар за бог, а себе си — за син на бог.
— Това наблягане на божествеността на Цезар е белег за лудостта му — каза Антоний, който започна да се чувства по-добре.
— Не, Октавиан не е луд. Всъщност май не съм виждал човек с по-здрав разум от неговия.
— Аз може и да съм бавен, но той пък има мания за величие.
— Може и така да е, но се надявам все още да си достатъчно непредубеден, за да видиш, че Октавиан е нещо ново за Рим. Подозирам, че е наел армията агенти из цяла Италия, които с всички сили се мъчат да внушават, че двамата с Цезар са като две капки вода. Също като Цезар той е блестящ оратор с огромно влияние върху тълпата. Амбициите му не знаят граници. И точно затова след някоя и друга година ще се окаже в много трудна ситуация — със сериозен глас завърши Атик.
— Какво искаш да кажеш? — попита обърканият Антоний.
— Когато египетският син на Цезар порасне, ще трябва да посети Рим. Познатите ми от Египет казват, че момчето е досущ като Цезар, при това не само на външен вид. Истинско чудо е. Майка му твърди, че желае единствено да осигури трона на Цезарион и статута приятел и съюзник на римския народ за Египет. Може и да е вярно. Но ако наистина е двойник на Цезар и се покаже в Рим, момчето би могло спокойно да отмъкне града, Италия и легионите на Октавиан, който в най-добрия случай е просто една имитация на Цезар. Ти ще останеш незасегнат, тъй като дотогава така или иначе ще ти се наложи да се оттеглиш — в момента Цезарион е едва деветгодишен. Но след тринайсет-четиринайсет години ще бъде млад мъж. Борбите на Октавиан с теб и със Секст Помпей ще избледнеят пред сблъсъка му с Цезарион.
— Хммм — рече Антоний и смени темата.
Доста обезпокоителна вечеря, но в крайна сметка не развали апетита на Антоний. След кратък размисъл той успя да загърби критиките на Атик относно собственото му поведение — откъде старецът можеше да знае пред какви проблеми е изправен във връзка с Октавиан? В края на краищата Атик беше на седемдесет и четири. Въпреки жилавата му и подвижна фигура и деловата прозорливост, старческото слабоумие сигурно вече си казваше думата.
Коментарите на Атик за Цезарион обаче продължаваха да не му дават покой. Антоний се намръщи и мислено се върна към онзи тримесечен престой в Александрия преди повече от две години. Наистина ли Цезарион вече беше почти на девет? Спомняше си едно смело хлапе, готово за всяко приключение, от лов на хипопотам до лов на крокодил. Абсолютно безстрашно. И Цезар беше същият. Клеопатра имаше склонност да се уповава на него въпреки възрастта му, макар това да не бе изненадало Антоний. Тя беше емоционална и невинаги постъпваше мъдро, докато синът й бе… какво? По-надежден, това беше ясно. Но какво друго? Не можеше да определи.
Ох, защо не отделяше повече време на изящното изкуство на кореспонденцията? Клеопатра му пишеше от време на време и Антоний бе забелязал, че разказва предимно за Цезарион, за това колко е умен и как е роден за владетел. Въпреки това не бе обръщал особено внимание, тъй като смяташе думите й за дрънканици на замаяна майка. Все пак той беше женен за Октавия и знаеше много за замаяните майки. Смътно му се прииска да прескочи до Александрия и да види с очите си какъв е станал Цезарион, но в момента това бе невъзможно. Все пак Марк Антоний ужасно би се зарадвал да види, че Октавиан има братовчед, който е много по-страшен противник от него.
Седна и написа писмо на Клеопатра.
Скъпо мое момиче, мисля си за теб, докато стоя в Атина, образно казано, импотентен. Бързам да добавя, че все още съм далеч от това състояние и чувствам как малкият ми приятел се събужда от спомените за теб и целувките ти. Както виждаш, Атина се отразява добре на стила ми — тук няма какво друго да правя, освен да чета, да посещавам Академията и други философски свърталища и да разговарям с хора като Тит Помпоний Атик, който ми прави компания на вечеря.
Нима Цезарион наистина скоро ще навърши девет? Знам, че така трябва, но ми става мъчно при мисълта, че съм пропуснал две безценни години от детството му. Повярвай, при първа възможност ще дойда при теб. Близнаците от мен вече трябва да са почти на две — къде отлетя това време? Изобщо не съм ги виждал. Знам, че си нарекла момчето Птолемей, а момичето Клеопатра, но си мисля за тях като за Слънцето и Луната, така че може би когато Ха’ем дойде в двореца, ще наречеш официално момчето Птолемей Александър Хелиос, а момичето Клеопатра Селена? Той е шестнадесетият Птолемей, а тя — осмата Клеопатра, така че би било добре да имат отличителни имена, не мислиш ли?
Догодина със сигурност ще бъда в Антиохия, макар че може и да не ми стигне време да посетя Александрия. Сигурно си чула, че Публий Вентидий превиши правомощията си, като изгони партите от Сирия? Това не ми хареса, тъй като намирисва на високомерие от негова страна. Вместо да постави Ирод на трона, е тръгнал към Самосата — а тя, както разбирам, е затворила портите си и се готви за обсада. Все пак сигурно е не по-голяма от селце, така че едва ли ще е нужен повече от нундин за превземането й.
Октавия е много мила, макар понякога да откривам, че ми се иска да притежаваше някоя от противните черти на брат си. Има нещо застрашително в жена без недостатъци — а тя е тъкмо такава, повярвай ми. Щях да се чувствам по-добре, ако мърмореше от време на време, тъй като знам, че според нея не прекарвам достатъчно време с децата — от които само три са мои. Защо тогава да не си каже? Но тя прави ли го? В никакъв случай! Просто гледа нещастно. Все пак трябва да се смятам за щастливец. В цял Рим няма по-желана жена от нея, всички дълбоко ми завиждат, дори враговете ми.
Пиши и разкажи как я караш и как е Цезарион. Атик направи някои проницателни забележки относно него и Октавиан. Намекна, че в бъдеще Октавиан може да бъде заплаха за сина ти. В никакъв случай не го изпращай в Рим, докато не съм в състояние да го съпроводя. Това е заповед, а ти не се проявявай като Вентидий. Момчето ти твърде много прилича на Цезар, за да бъде прието добре от Октавиан. В Рим ще му трябват съюзници и силна подкрепа.
