Първата й работа бе да уреди за Антоний парад през Александрия, който да прилича на римски триумф колкото се може повече. Това беше сравнително лесно, защото единственият друг римлянин от спътниците му тук бе Квинт Делий, когото тя бе натоварила със задачата да отклони мислите на Антоний от формата на римския триумф. В края на краищата, той не водеше легиони със себе си, нямаше дори и една кохорта римски войници. Реши, че няма да има грандиозни шествия, а само огромни открити платформи, теглени от украсени с гирлянди волове, върху които щяха да издигнат скелета и рамки за награбеното съкровище. Самият Антоний нямаше да се вози в нещо, наподобяващо дори отдалеч колата с четири колела на римския победител. Вместо това той щеше да облече фараонски доспехи и шлем и да кара самичък фараонска колесница с две колела. Нямаше да има и роб, държащ лавров венец над главата му и шепнещ в ухото му, че е просто един смъртен. Всъщност изобщо нямаше място за лаврови венци, тя го бе убедила, че в Египет не расте истински лавър. Най-трудно й беше да го накара цар Артавазд Арменски да бъде окован в златни вериги и воден зад магаре като пленник, защото при римския триумф пленниците с достатъчно висок статус биваха накичени с най-хубавите си одежди и вървяха като свободни хора. Антоний се съгласи с веригите с мисълта, че това премахва всякакъв намек за римски триумф.
Само че не взе под внимание Квинт Делий, на когото Клеопатра бе поръчала да напише интригантско писмо до Попликола в Рим.
Какъв скандал само, Луций! Царицата на зверовете най-сетне надделя. Марк Антоний триумфира в Александрия вместо в Рим. О, имаше разлики, но не толкова съществени, че да заслужават да се описват. Вместо това съм принуден да пиша за приликите. Колкото и да твърди, че плячката му е по-голяма от заграбеното от Помпей Велики след победата му над Митридат, истината е, че макар наистина да е голяма, не е чак толкова. Освен това тя принадлежи на Рим, а не на Антоний. А в края на своя парад по широките александрийски улици под оглушителните викове на хиляди и хиляди гърла той влезе в храма на Серапис и посвети трофеите на… Серапис! Да, те ще останат в Александрия, като собственост на царицата и на момчето-цар. Между другото, Попликола, Цезарион е истински двойник на Божествения Юлий Цезар, така че не ми се мисли какво би се случило с Октавиан, ако момчето бъде видяно в Италия, а какво остава — в Рим.
Имаше много доказателства, че зад всичко това стои Царицата на зверовете. Арменският цар Артавазд беше окован във вериги, можеш ли да си представиш? А когато парадът свърши, той бе затворен, вместо да го удушат. Нищо общо с римския обичай. Антоний не каза нито дума за веригите и за пощадения му живот. Той е нейна марионетка, Попликола, неин роб. Единственото ми обяснение е, че го упоява с нещо, че жреците й приготвят разни настойки, които аз и ти като прости римляни не можем и да проумеем.
Оставям на теб да решиш каква част от това да стане всеобщо достояние. Боя се, че Октавиан ще го използва в своя полза до степен да обяви война на колегата си.
„Готово! — помисли си Делий, оставяйки тръстиковия писец. — Това ще накара Попликола да се раздрънка поне мъничко — във всеки случай достатъчно, за да научи Октавиан. Новината му дава бойни припаси и същевременно оневинява Антоний. Щом тя иска война, в крайна сметка ще си я получи. Но това трябва да е война, в която Антоний да спечели, да му даде възможност да възвърне положението си в Рим и да му позволи да установи едноличното си управление. Колкото до царицата на Египет… тя ще потъне в забрава. Знам, че Антоний далеч не е неин роб, все още е господар на самия себе си“.
Делий не беше достатъчно умен, за да надуши най-тайната амбиция на Клеопатра, нито да усети дълбините на Октавиановото коварство. Като платен слуга на Двойната корона, той направи каквото му бе заповядано, без да задава въпроси.
Преди да успее да намери пратеник и кораб, по които да прати кратката си бележка в Рим на Попликола, той вече пишеше, обезпокоителния послепис:
Попликола, става от лошо по-лошо! Абсолютно заблуден, Антоний току-що участва в церемония в александрийския гимназион, който след възстановяването на града е по-голям от агората и там се провеждат всички обществени събирания. В него беше издигнат огромен подиум с пет трона на различни нива. Най-горе — един трон. Под него — втори. Отдолу — три детски трона. На най-високия седна Цезарион, облечен в пълни фараонски регалии. Често съм ги виждал, но ще ти ги опиша съвсем накратко — нещо от две части в червено и бяло на главата, много голямо и тежко, наричат го Двойната корона. Плисирана бяла ленена дреха, широка огърлица от скъпоценни камъни и злато на шията и раменете, широк златен колан със скъпоценни камъни, много гривни за китките, ръцете и глезените, пръстени за пръстите на ръцете и краката. Изумително. Жената фараон Клеопатра седеше на трона отдолу. Същите регалии, с изключение на това, че дрехата й бе златотъкана и прикриваше гърдите й. На третото стъпало седяха трите деца, които е родила от Антоний. Птолемей Александър Хелиос бе облечен като цар на партите — тиара, златни пръстени около врата, накъдрен, с обсипана със скъпоценности блуза и пола. Сестра му Клеопатра Селена беше в нещо средно между фараонско и гръцко. Тя седеше в средата. А от другата й страна бе настанено малко момченце на няма и три години, нагиздено като цар на Македония — пурпурна шапка с широка периферия и диадема, пурпурна хламида, пурпурна туника и пурпурни ботуши.
Тълпата беше огромна и изпълваше целия гимназион, а той уж побирал сто хиляди души — в което се съмнявам, като знам размерите на Големия цирк. Имаше монтирани скамейки, но те се прекъсваха от атлетическите съоръжения. Клеопатра и четирите й деца отначало стояха в основата на подиума, докато не друг, а самият Марк Антоний пристигна на великолепен мидийски кон, сив на петна и с черна муцуна, грива и опашка. Сбруята му бе от боядисана в пурпур кожа, щампована и украсена със злато. Антоний слезе от коня и закрачи към подиума. Беше облечен в пурпурна туника и пурпурно наметало, но поне златните му доспехи бяха римски по стил. Ще добавя, че аз, като негов легат, бях настанен недалеч и можех добре да наблюдавам случващото се. Антоний взе Цезарион за ръката, поведе го нагоре по стъпалата до трона и го настани на него. Тълпата нададе радостни викове. После Антоний целуна момчето по бузите, изправи се и изрева, че от името на Рим обявява Цезарион за цар на царете и владетел на света. Тълпата полудя. После той отведе Клеопатра до нейния трон и я сложи да седне. Тя бе обявена за царица на царете, владетелка на Египет, Сирия, островите на Егейско море, Крит, Родос, цяла Киликия и Кападокия. Александър Хелиос (мъничката му годеница бе поставена на стъпалото до него) беше представен като цар на Изтока — на всички земи източно от Ефрат и южно от Кавказ. Клеопатра Селена — за царица на Киренайка и Кипър, а малкият Птолемей Филаделф бе провъзгласен за цар на Македония, Гърция, Тракия и земите около Евксинския Понт. Споменах ли Епир? И на него също.
През цялото време Антоний беше напълно сериозен, сякаш наистина вярваше в това, което се случва, но по-късно сподели, че го е направил просто за да накара досадната Клеопатра да млъкне. Много от споменатите земи принадлежат на Рим или на партите и бе смайващо, че тези петимата се обявяват за господари на земи, които не владеят — и не биха могли да владеят.
За александрийците обаче това беше прекрасно! Рядко съм чувал такива възторжени викове. След като церемонията по коронясването приключи, петимата монарси слязоха от подиума и се качиха в нещо като кола — просто платформа с пет трона върху нея. Добавям, че египтяните сигурно са затрупани със злато, защото и десетте трона бяха целите от този метал и инкрустирани с толкова много скъпоценни камъни, че блестяха повече от римска проститутка, обсипана със стъклени мъниста. Колата, теглена от десет бели мидийски коня (и достатъчно лек товар, за да не се напрягат), пое по Царския булевард, след което продължи по Канопиевия булевард и спря пред Серапеума, където върховният жрец, мъж на име Ха’ем, извърши някакъв религиозен ритуал. Народът се угощаваше на десет хиляди огромни маси, които стенеха от храна — нещо, което не е било правено никога преди, доколкото разбрах, и организирано по искане на Антоний. Беше по-диво и от римско всеобщо пиршество.
Двете събития — „триумфът“ на Антоний и даряването на света на Клеопатра и децата й — ме оставиха без дъх, Попликола. Нарекох второто Даренията. Горкият Антоний! Много бързо попадна в клопката на онази жена, кълна се.
Отново оставям на теб да решиш колко от това да разкажеш, но Октавиан несъмнено ще получи съобщения от шпионите си, така че едва ли ще си в състояние да криеш дълго новината. Ако знаеш какво се крои, изгледите ти винаги са по-добри.
