— Баща ми се е хранил просто — отвърна той на укора на Клеопатра, която искаше да разнообрази менюто му. — И това не му е навредило по никакъв начин, нали?

— Да, така е — призна тя и се предаде.

Клеопатра провеждаше съветите в специално определена за целта стая с голяма мраморна маса. Двамата с Цезарион сядаха в единия й край, а от двете им страни можеха да седнат по четирима души. Отсрещният край беше винаги празен, оставен като почетно място за Амон-Ра, който все не успяваше да дойде. Днес Аполодор седеше срещу Созиген и Ха’ем. Царицата зае мястото си и се раздразни, когато не видя Цезарион, но преди да успее да каже нещо, той се появи, понесъл куп документи. Всички ахнаха шумно, когато Цезарион отиде до мястото на Амон-Ра и се настани на него.

— Седни си на мястото, Цезарионе — каза Клеопатра.

— Това ми е мястото.

— Това е мястото на Амон-Ра, а дори и фараонът не е Амон-Ра.

— Разбрахме се с него да го представлявам на всички съвети — невъзмутимо отвърна момъкът. — Глупаво е да седя на стол, от който не мога да видя най-важното лице, фараоне — твоето.

— Управляваме съвместно и затова трябва да стоим един до друг.

— Ако бях твой папагал, щеше да е точно така, фараоне. Но аз вече съм мъж и не смятам да те повтарям като папагал. Когато намеря за нужно, ще ти възразявам. Прекланям се пред възрастта и опита ти, но ти трябва да се преклониш пред мен като старши партньор в съвместното ни управление. Аз съм фараон — мъж и имам правото на последна дума.

Тази реч произнесена с равен глас бе последвана от тишина. Ха’ем, Созиген и Аполодор седяха със забити в масата погледи, а Клеопатра се взираше в бунтовния си син. Тя самата беше направила това. Тя го беше поставила на трона, тя го помаза и обяви за фараон на Египет и цар на Александрия. Сега не знаеше как е най-добре да постъпи и се съмняваше, че има достатъчно влияние върху този непознат младеж, за да се наложи като старши партньор. О, дано само това да не означава война между двама управляващи Птолемеи! Дано да не се получи Птолемей Големият Тумбак срещу Клеопатра Майката! „Аз обаче не виждам поквара у него, нито алчност или жестокост. Той е Цезар, не Птолемей! А това означава, че няма да ми се подчини и че се смята за по-мъдър от мен въпреки «възрастта и опита» ми. Трябва да му сторя път, трябва да отстъпя“.

— Бележката ти е приета, фараоне — отвърна тя без капка гняв. — Аз ще седя в единия край, а ти — в другия. — Клеопатра несъзнателно разтърка основата на шията си, където имаше подутина, както откри в банята. — Имаш ли да кажеш нещо за управлението на страната, докато ме нямаше?

— Не, всичко мина гладко. Раздавах правосъдие, без да е нужно да се консултирам с предишни дела, и никой не възрази на решенията ми. Египетската хазна е пълна и описана, както и хазната на Александрия. Оставих на Писаря и другите чиновници на Александрия да се погрижат за всички необходими ремонти на градските постройки и разреших ремонти и на различни храмове и светилища по бреговете на Нил, както бях помолен. — Лицето му се промени, стана по-живо. — Ако нямаш въпроси и не си чула оплаквания относно управлението ми, мога ли да те помоля да изслушаш плановете ми за бъдещето на Египет и Александрия?

— Досега не съм чула никакви оплаквания — предпазливо рече Клеопатра. — Можеш да продължиш, Птолемей Цезар.

Той беше оставил купищата свитъци на масата и заговори, без да се консултира с тях. Помещението бе сумрачно, тъй като денят наближаваше към края си, но отделни слънчеви лъчи проникваха за миг през листата на палмите и осветяваха прашинките във въздуха. Един по-широк лъч осветяваше диска на Амон-Ра на стената зад главата на Цезарион. Ха’ем го погледна с особен поглед, промърмори гърлено нещо неразбираемо и отпусна треперещи пръсти на масата. Може би кожата му изглеждаше сива заради отслабващата светлина, Клеопатра не беше сигурна. Знаеше обаче, че каквото и видение да го бе споходило, то не беше споделено с нея. А това означаваше, че е било нещо злокобно.

— Първо ще говоря за Александрия — енергично започна Цезарион. — Трябва да има промени — незабавни промени. В бъдеще ще следваме римската практика да осигуряваме безплатна дажба зърно за бедните. Разбира се, според имотния ценз. Освен това, цената на зърното няма да се променя, ако го внасяме отвън, когато Нил не се разлива. Допълнителните разходи ще бъдат поети от хазната на Александрия. Тези правила обаче ще бъдат в сила само за количеството зърно, консумирано от едно малко семейство в течение на един месец — за една медимна. Всеки александриец, който купува повече от една медимна месечно, ще трябва да доплаща по пазарната цена.

Замълча с вдигната брадичка и предизвикателен поглед, но никой не се обади.

— Жителите на Александрия, които в момента не са граждани, ще бъдат направени такива. Това се отнася за всички мъже, в това число и за освободените роби. Така ще бъде съставен списък на гражданите и ще се разработи апарат за раздаване на зърнени купони както за свободно продаваното зърно, така и за субсидираната месечна медимна. Всички градски магистрати от Тълкувателя надолу ще бъдат определяни по най-честния начин — чрез свободни избори — и ще заемат поста си само за една година. Всеки гражданин, бил той македонец, грък, юдей, метек или със смесен произход, ще има право да заема тези длъжности. Ще въведа и закон, който ще наказва купуването на избори и корупцията по време на служба.

Нова пауза, посрещната с пълно мълчание. Цезарион прие това като знак, че когато се появи, опозицията ще бъде твърда и непреклонна.

— И накрая — обяви той, — на всяко по-голямо кръстовище ще построя мраморен фонтан. Той ще има няколко чучура за наливане на вода и голям басейн за пране на дрехи. За миенето на хора ще построя обществени бани във всеки градски район, с изключение на Бета, тъй като Царският квартал вече разполага със съответните съоръжения.

Време беше отново да се превърне от мъж в момче. С блеснали очи Цезарион погледна едно след друго сериозните лица около масата.

— Това е! — извика той и се засмя. — Не е ли великолепно?

— Наистина е великолепно, но очевидно невъзможно — отвърна Клеопатра.

— Защо?

— Защото Александрия не може да си позволи твоята програма.

— Откога демократичната форма на управление струва повече от доживотните постове на шайка македонци, заети да вият собствените си гнезда с парите на града, които следва да бъдат похарчени именно за него? Защо обществените доходи трябва да осигуряват техния разкош? И откога младежите трябва да бъдат кастрирани, за да станат старши служители на царя и царицата? Не могат ли девствените принцеси да бъдат охранявани от жени? Евнуси в нашия век? Та това е отвратително!

— Трудно може да се отговори на този въпрос — каза Ха’ем и устните му помръднаха при вида на ужасеното изражение на Аполодор, който той беше евнух.

— И откога всеобщото право на глас струва повече от ограниченото? — продължаваше Цезарион. — Вярно, организирането на изборен апарат ще струва пари. Свободната дажба зърно — също. Както и субсидираното количество. Същото се отнася за фонтаните и баните. Но ако онези с гнездата бъдат смъкнати от високите си клони и всеки гражданин плаща всичките си данъци, вместо да пропуска някои с намигване, ще намерим пари.

— Стига си се държал като дете, Цезарионе! — уморено рече Клеопатра. — Това, че разполагаш с огромна сума за джобни, не означава, че разбираш от финансова политика! Ще намери пари, как ли не! Ти си дете с детински представи за това как е устроен светът.

Цялата радост изчезна, на лицето на Цезарион се изписа обида и високомерие.

— Не съм дете! — процеди през зъби той с глас, леден като въздуха на Рим през зимата. — Знаеш ли за какво харча огромната си сума джобни пари, фараоне? Плащам надниците на дузина счетоводители и чиновници! Преди девет месеца им поръчах да проучат приходите и разходите на Александрия. Нашите македонски магистрати, от Тълкувателя до цялата им бюрокрация от племенници и братовчеди, са корумпирани! Направо гнили! — Ръката му, на която проблесна пръстен с ален рубин, докосна свитъците. — Всичко е тук, всичко до най-малкото присвояване, злоупотреба, измама, дребна кражба! Когато се запознах с всичко това, се засрамих, че се наричам цар на Александрия!