Вратата на колата се отвори и той млъкна незабавно.

— Обещай, че ще се грижиш за себе си, мила Ребека. Ако се чуеш с брат си, трябва веднага да ми се обадиш. Ще опитам да ви помогна колкото мога от своята позиция, но преди Хенрик да е в сигурни ръце, за съжаление, не можем да поддържаме повече директна връзка.

Тя кимна.

— Разбирам…

— Добре и както казах, наистина съжалявам, че се получи така, Ребека, от дъното на сърцето си. Част от всичко това е моя отговорност, осъзнавам го добре. Не желаех никому такива изпитания, най-малко на теб и наистина се надявам, че ще можеш да ми простиш.

Тя не отговори, вместо това се наведе напред и го целуна леко по бузата.

Вратата на автомобила се затвори след нея и няколко секунди по-късно тя стоеше сама на улицата си.

— Бинго! — усмихна се Манге. — Добра пакетна сделка, нали? Анна Аргос получава отмъщението си, PayTag се отървава от конкурент, а Водача получава заплащане. Единственото необходимо, за да се осъществи сделката, беше удобен Играч и начин той да бъде мотивиран да се върне обратно в гнездото на осите. И изведнъж край с преждевременното ти пенсиониране…

HP поклати скептично глава. Това, което разказваше Манге, звучеше, естествено, напълно откачено. Шапка от станиол размер Extra Large…

Но от друга страна, границите на логиката лежаха толкова далеч зад него, че дори не си струваше да се оглежда през рамо.

Анна Аргос от плът и кръв…

В такъв случай тая шибана кучка стоеше зад ареста му, измъчването и накрая депортирането като заподозрян в убийството ѝ — всичко това само за да го настрои достатъчно отмъстително. А през това време си е живяла луксозен живот на някой плаж под новото си име, докато са ѝ зараствали белезите от пластичната операция на фейса.

— Значи цялата работа със закопаването на ArgosEye е била безсмислена… — измърмори той.

— Не, не, абсолютно не!

Манге поклати отчетливо глава.

— Филип Аргос може и да не е бил убиец, но все пак беше квалифициран злодей. Помисли само какво ти причини. А дейността на фирмата му си беше адски гнила…

— Но така или иначе, сега PayTag и Анна Аргос правят същото нещо просто под ново име…

— За съжаление, така изглежда, което ни връща към онова, което казах за все по-шаващия компас на Водача… — Манге направи гримаса.

— А новата фирма на PayTag се казва?

— Sentry Security…

Този път мозъкът му свърза правилните синапси почти моментално.

— Sentry? Каквоподяволите, нали там…

— … работи Ребека, съвсем вярно. Сега започваш ли да разбираш как стоят нещата?

Той провери часовника сигурно за десети път.

— Сори, но трябва да се омитаме веднага. Кента ти уреди място, където можеш да се покриеш известно време, докато сме готови да действаме. Ти трябва да…

— Слушай, точно сега съм на два милиметра от масивен мозъчен кръвоизлив, така че не ми разправяй какво трябва да правя. Както може би разбираш, доверието ми към теб в момента не е до тавана . Дай ми една-единствена причина защо просто да не се разкарам веднага оттук и да се завра в някоя землянка, докато всичко отшуми.

— Защото имаме нужда от теб, HP!

Манге вдигна ръце.

— Да, разбирам, че си скептичен. Разигравах те, а ти беше със завързани очи, веднага си признавам. Няма спор! Но всичко, което направих, беше, за да помогна на теб и Бека, кълна се!

Вратата се отвори и Джеф подаде глава вътре.

— Току-що някой използва четеца горе — изсъска той. — Асансьорът е напът, така че трябва да се махаме веднага!

Манге и Нора се изправиха почти едновременно.

Но HP остана на място.

— Хайде, HP, трябва да се чупим! Ще ти обясня повече по пътя. Ако ни намерят тук, долу, свършено е…

— Не и преди да ми кажеш кои са те…

— Пазачи от метрото, ченгета — все в гъз — изръмжа Джеф. — Размърдайте се, иначе аз ще ви…

Манге вдигна ръка и Джеф млъкна на мига.

— После ще ти разкажа повече, HP, обещавам. Но сега трябва да вървим. Разбирам, че искам много, но трябва да ми се довериш. Ако ченгетата те пипнат, край…

HP огледа внимателно лицето на Манге в продължение на няколко секунди, преди неохотно да се изправи.

Подтичваха през тунела. Първо Нора, след това той самият, после Манге и Джеф като ариергард. HP не можеше да се сдържи от време на време да се озърта през рамо.

Опита да каже нещо на Манге, да му зададе още въпроси, но темпото и нанагорнището напълно ангажираха изтощените му дробове.

Офис бараките изчезнаха зад извивката на тунела и след още няколко метра Нора забави малко.

— Това не ми се връзва — изпъшка HP на Манге. — Нали Играта притежава PayTag. Блек работи за Водача…

Той спря да си поеме дъх.

— Не, съвсем не — отвърна Манге. — PayTag е собственост на тайна фондация. Имаме своите теории кой стои зад нея, но това е друга история. В началото PayTag бяха просто клиенти на Играта. Едни от многото. Но от няколко години са на практика единствените…

Нора спря рязко и останалите бяха принудени да направят същото.

Тя вдигна ръка. За няколко секунди отдалеченото боботене на вентилатори и запъхтелият дъх на HP бяха единствените звуци.

После се чуха слаби ритмични скърцалия някъде пред тях.

Беше лесно да се разпознае звукът. Стъпки, вероятно от няколко души.

Рязък троен сигнал отекна между каменните стени и стресна и четиримата.

— Радиостанция, трябва да са пазачите! — прошепна Джеф.

— Обратно — каза Нора кратко и тръгна назад в посоката, откъдето идваха.

— Но така ще попаднем право в ръцете на който и да е онзи, който… — запротестира Джеф.

— Тихо! — изсъска тя. — Само ме следвайте…

Отново започнаха да тичат.

— Значи ти и приятелчетата ти смятате да се разбунтувате. Малко дворцова революция… — прошепна HP.

— Нещо такова — отговори Манге. — Играта все още може да бъде използвана за добро. Но за целта трябва да срежем връзката с PayTag и да заменим сегашния Водач.

— Дедакът Самер?

Манге потръпна и за малко да спре.

— Значи си го срещал?

— Зимата в гробището за домашни любимци при Кекнас… Бека вярва, че той е от старите приятели на бащата от военните. Такъв ли е?

— Тук! — Нора спря внезапно и посочи към едната стена на тунела.

Малък ръждясал метален капак беше приклещен зад две дебели тръби.

Джеф се промъкна между тях. От малък калъф на колана си извади ножче е различни инструменти. Секунди по-късно беше отворил капака, разкривайки тъмна дупка.

Посрещна ги топъл полъх на спарен въздух от метрото.

Нора не се поколеба и за миг, плъзна се между тръбите и пропълзя вътре.

— Трябва да я последваш — каза Манге и посочи дупката. — Нора ще се погрижи за теб. С Джеф ще останем и ще затворим капака. Има още един изход при метростанцията, с малко късмет ще успеем да стигнем дотам…

— Н-но… ъх, чакай малко — възрази HP.

— Пъхай се веднага — изръмжа Джеф. — Ще се появят всеки момент.

HP изгледа Манге гневно.

— Ти и аз трябва да си поговорим още…

— Разбира се, разбира се, обещавам, HP. Ще изясним всичко, но дотогава трябва да ми вярваш. Размърдай се, по дяволите!

HP се поколеба още няколко секунди. Звуците нагоре в тунела вече се чуваха ясно. Тежки стъпки на ботуши. През сумрака се носеха гласове, последвани от отчетливото изпращяване на радиостанция. HP пое дълбоко дъх, след което се гмурна в мрака.

Трябваше да е заспала.

Беше посред нощ, денят ѝ беше, меко казано, замайващ и вече беше минал повече от час, откакто взе приспивателните си хапчета.

Но въпреки това беше напълно будна.

Лаптопът на малката кухненска маса се гъчкаше до чиния, съдържаща остатъците от пирожката за микровълнова, която се беше насилила да изяде за вечеря. Мислите се въртяха в главата ѝ.

Вече не знаеше в какво да вярва.

Историята на чичо Таге наистина беше невероятна, но в същото време далеч не беше неправдоподобна. Ако доказателствата се наредяха едно до друго и се допълнеха с дребни случки и знаци, всъщност се връзваше.