— Но?

Манге погледна към Нора.

— С приятелите ми виждахме само частица от случващото се. Винаги е било така. Цялата Игра е разделена на малки клетки и на практика Водача е единственият, който вижда цялостната картина. Постепенно ставаше все по-явно, че той променя курса. Играта ставаше все по-целенасочена, възможностите за избор пред Играчите намаляваха, а мисиите бяха все по-мъгляви. Всички останали малко по малко изгубихме влиянието си, всичко се случваше чрез Водача. Беше все по-очевидно, че той използва Играта, за да се сдобие с лична власт. Когато PayTag…

— Къде се включвам аз в картинката?! — прекъсна го HP.

Манге изглеждаше видимо объркан от неочаквания въпрос и минаха няколко секунди, преди да подреди мисълта си.

— Ами направо на въпроса, може да се каже, че повечето от това, което си постигнал, е било в рамките на Играта. Служило е на целите на Водача, така да се каже…

Манге се усмихна несигурно на HP, сякаш изчаквайки реакцията му.

— Н-но нали взривих сървърите им във въздуха. Това си беше адски ритник в топките, спрях ги за няколко месеца, изпразних касата им, потопих ArgosEye… Нали го направих? — добави той, след като Манге не отговори.

Той сам усети колко кухо звучеше.

— Както казах, опитах се да ти помогна, всъщност се помъчих да те измъкна — каза Манге. — Но след пожарите… — той размени бърз поглед с Нора. — След пожарите се съгласих да помогна. Водача ми обеща да те пусне, когато всичко приключи.

Той гледаше в пода.

— Те изпразниха сградата в Шиста в деня, след като ти и Рехиман отидохте там. Преместиха се на ново, по-сигурно място. Ти взриви сграда, предназначена за събаряне, това беше. Исках да ти разкажа всичко хиляди пъти, но докато държаха теб и Бека под око, беше невъзможно…

HP си пое дълбока накъсана глътка въздух.

— Значи всичко е било планирано, чисто и просто са ме оставили да се измъкна с кинтите? Но защо?

— Играта имаше нужда от атентат, експлозия, която е свързана с топ заседанието на ЕС, и която не може да се проследи. Парите бяха наградата за това, че изпълни своя End Game и точно както бяха разчитали, ти взе парите и напусна терена. Никакви свидетели, никакви следи…

Той поклати бавно глава.

— Дотук всичко вървеше точно както Водача беше обещал. И ти, и Бека бяхте вън.

— А това, което се случи после: Дубай, ArgosEye…?

Манге направи гримаса.

— Естествено, трябваше да се усетя, че Водача определя правилата. Че той решава кога започва и кога свършва Играта. Очевидно си бил твърде ценен кадър, за да те пуснат просто така. Аз бях заминал, разбрах по заобиколни пътища, че отново си възстановен като Играч, и по това време нямаше какво да направя. Помолих един приятел да те наглежда и да ми докладва за случващото се…

— Кой това?

Манге сви рамене.

— Има ли някакво значение? Така или иначе, ти в крайна сметка се свърза с мен, разказа ми за ArgosEye и помоли за помощ с троянеца, с който да ги съсипеш. Това ме постави в кофти ситуация. Да ти помогна ли директно, или първо да попитам Водача?

Манге кършеше ръце в скута си.

— Обадил си се на Водача…

HP помисли няколко секунди:

— Значи затова не изплува никаква информация за Играта. Разработил си шпионската програма така, че да улови само неща, които не ги засягат.

Манге поклати глава.

— Всъщност го предложих на Водача, но той каза, че няма нужда. Каза да направя всичко, което мога, за да ти помогна. Мина известно време, преди да схвана…

HP отвори уста, за да каже нещо, но му трябваха няколко секунди, докато намери думи.

— Какво, чакай малко. З-значи искаш да кажеш, че ArgosEye…

— … никога не са крили тайните на Играта… — допълни Манге.

— Н-но те кали бяха партньори на Играта? PayTag щеше да ги купи и…

Манге поклати глава.

— Помисли, HP. Кой ти разказа за поглъщането от PayTag? Обзалагам се, че не е бил Филип Аргос или някой от служителите във фирмата, нали?

Мислите му се носеха свободно и мина малко време, докато напипа нишката.

— Ъъх, нее. Беше Моника, сестрата на Анна Аргос, тя ми разказа за това горе в Лидингьо. Каза, че Анна се е противопоставила на изкупуването и затова другите са уредили убийството ѝ…

— Окей — кимна Манге. — Ето как стоят нещата…

Той размени още един поглед с Нора, погледна към ръчния си часовник, след което се наведе напред към HP.

— PayTag никога не са се интересували от ArgosEye. Вече бяха купили друго предприятие от приблизително същия бранш за дребни пари и работеха здраво да съберат компетентно ръководство. Това, което Филип Аргос планираше за фирмата си, беше обикновено листване на борсата. Ако минеше добре, PayTag щяха да имат нежелана конкуренция…

HP се сепна.

— Чакай, значи искаш да кажеш, че сестрата на Анна Аргос ме е излъгала. Престорила се е, че публичното предлагане всъщност е сливане? Защо, по дяволите, ще го прави?

— По две прости причини… На първо място, за да те мотивира да помогнеш. Ти мразиш Играта, Водача и PayTag и веднага налапа шанса да саботираш плановете им…

HP кимна уморено.

— А втората причина е…

— Ами кой би се израдвал на мисълта Филип Аргос да изпразни касата на компанията в твоя джоб, за да купи акциите на Анна? Като по този начин на практика сам потопи кораба си, защото троянецът само миг по-късно изобличи съмнителните им методи и понижи интереса към акциите им до нула. Празна каса, съсипана репутация и никакви спонсори…

Манге погледна HP така, като че ли очакваше незабавен отговор. Но мозъкът на HP изоставаше далеч, далеч назад.

— Помисли, HP… — каза Манге малко по-бавно.

— Кой мрази Филип Аргос достатъчно, за да забърка адски сложно отмъщение?

Той вдигна мобилния си телефон. Лъскава метална джаджа със стъклен дисплей, която накара HP неволно да изтръпне.

На екрана се виждаше жена с тъмна прическа паж, която седеше на маса в ресторант. Държеше чаша вино в ръка и вдигаше наздравица с мъжа, който седеше с гръб, обърнат към камерата.

Жената изглеждаше далечно позната, но той не можа да я разпознае.

— Вгледай се малко и забрави за цвета на косата — каза Манге.

HP го послуша. И изведнъж му се стори, че вижда нещо. Стойката, начинът, по който гледаше мъжа срещу себе си. Но това беше немислимо. Невъзможно!

— Забрави за Моника — продължи Манге. — Говорим за истински коравосърдечен човек. Някой, който, за да постигне целите си, буквално би минал през трупове. Включително своя собствен…

Той смени снимката на телефона и този път мъжът се виждаше по-добре. Беше Марк Блек. Но мозъкът на HP продължаваше да отказва да сътрудничи.

— Понастоящем се нарича Антеа Равел — продължи Манге. — Има шефска позиция в PayTag груп и в момента работи над задвижването на новата им компания. Подходяща фамилия в много отношения, между другото, Равел е Янус-дума, нали?

— Говоринашведскидагоеба… — изръмжа HP разсеяно, залепил поглед за екрана.

— Янус-думите могат да имат две противоположни значения59. Като страшен в смисъл готин и страшен в смисъл ужасен. От Янус, римския бог с две лица…

Манге завря телефона още по-близо до носа на HP.

— Две лица, схващаш ли?

— Анна Аргос — промърмори HP, не вярвайки съвсем, че го казва.

— Трябва да внимаваш, Ребека, обещай ми — каза Таге Самер, когато колата спря до тротоара и шофьорът излезе, за да отвори вратата ѝ. — Не само когато посетиш банката. Играта има очи и учи навсякъде, а Магнус Сандстрьом е много опасен човек. Не бива да се доверяваш на нищо, което ти е разказвал. По всяка вероятност той е обработвал и двама ви. Насаждал е истории, уреждал е срещи…

Тя поклати глава.

— Това просто не мога да го повярвам. Познаваме се от малки. Манге е готино мило момче.

— Да, разбирам, че може да бъде трудно за смилане. Но Сандстрьом работи за Играта отдавна, от много отдавна. В момента заема висок пост, може би дори най-високия. Хенрик вече ни се изплъзна от ръцете и сега се боя, че Сандстрьом е напът да обърне собственото ни оръжие срещу нас. Силно се надяваме да се доберем и до двамата преди сватбата, преди историята да се е повторила…