Той направи няколко предпазливи стъпки, приближавайки се, за да може да надникне над малкото гише.

Тъмносин оребрен пуловер, съответстващи му панталони със странични джобове и черни лъснати кубинки. На маса малко зад него имаше купчина жълти предпазни каски, а над рафт с радиоапарати висяха различни връхни дрехи в ярки цветове. Общо взето точно каквото можеше да се очаква да се види в сервизния отдел.

И все пак имаше нещо, което го смущаваше…

Радиото изпука отново:

— Окей, слушай, не мога да се свържа с Якобсон по телефона. Сигурно е зает с онова другото. Но ще направим така… Хората горе да изчакат засега, а ти слез във вентилаторното и провери, край.

— Не може ли някой от нас да дойде? — вметна Нора, преди мъжът да успее да отговори. — Така поне ще можем да отбележим, че сме инспектирали филтъра намясто и шефът няма да ми пили на главата. Знаеш как е… — тя му се усмихна и наклони глава настрани. Съдейки по тъпото му ухилване, номерът, изглежда, проработи.

— Слушай, чудят се дали не могат да изпратят някой с мен заради протокола. Така сигурно става, край?

— Добре, така ще направим, край.

— Край на връзката!

Мъжът остави радиостанцията и намигна на Нора.

— Добре тогава, значи ти и аз ще слезем долу…

— Звучи добре, но за жалост тук само Юнас е изцяло упълномощен да направи такава инспекция… — Нора сложи длан върху ръката на Джеф.

— Аха… — разочарованието на мъжа беше видно, но HP почти не му обърна внимание. Чувството, че нещо не беше наред, ставаше все по-силно.

Зает с онова другото…

— Не забравяй за мен, ако е UV филтър, трябва двамата да го проверим… — каза HP.

Нора му хвърли бърз поглед и той задържа контакта с очите ѝ, кимвайки ѝ леко. За няколко секунди тя като че премисляше.

— Да, разбира се — каза после. — За малко да забравя. Трябва да са двама, за да вдигнат рамката.

— Това и аз мога да го направя… — възрази служителят.

— Сигурно можеш, но ако се хлъзнеш, може да ти отидат няколко пръста. Помните ли какво стана с Кале К? — тя се обърна към останалите.

— За Кале Трипръстия от АББ ли говориш… — вметна Хаселквист светкавично. — Ох, леле, а и застраховката му не важеше…

Усмивката на служителя моментално посърна.

— Окей, можеш и ти да дойдеш — той посочи HP. — Другите може да изчакате тук, кафе машината е ей там…

Той се изправи, заобиколи гишето и тръгна към тежката метална врата на едната стена. Щом стигна, извади карта за достъп, закрепена за колана му с връзка, която се вадеше и прибираше като йо-йо. Допря картата до четеца и им задържа вратата, за да минат.

— Напред, господа…

Късо подстриган пазач с добре поддържана козя брадичка седеше в кабинката между асансьорите. Когато се приближиха, той ги погледна набързо, но се завърна към зяпането в монитора пред себе си.

— Водя с мен двама посетители долу във вентилаторното — каза служителят.

— Добре — без дори да отмести поглед от екрана, пазачът натисна някакво копче и вратите на един от асансьорите се отвориха.

Те влязоха вътре и служителят направи йо-йо маневрата с нов четец, преди да натисне един от бутоните. Вратите се затвориха и асансьорът се раздвижи.

Никой не говореше. HP се огледа внимателно. Огледалото на тавана със сигурност криеше камера, но то не беше най-интересното. Контролният панел показваше шест етажа под входното ниво. Етажът, към който отиваха, беше означен с минус едно и имаше малка плочка с текста сервизна стая.

При копчето за минус две също имаше плочка с текст: контролна зала. За долните етажи липсваха обозначения.

Асансьорът спря толкова рязко, че стомахът на HP се преобърна. С периферното си зрение видя как Джеф зарови ръка в един от джобовете на гащеризона си…

— И така — каза мъжът.

— Не слизаме тук — каза Джеф механично.

— К’во?

Джеф извади револвера и го насочи към главата на мъжа. HP незабавно разпозна оръжието — същия револвер, който беше носил със себе си пред „Гранд“. Имаше предчувствие, че войнствен тип като Джеф не би се отървал просто така от напълно функциониращо оръжие…

— Контролната зала, веднага — заповяда Джеф.

Техникът не помръдна от мястото си.

Оподяволите…

HP се наведе напред и бавно свали ръката на Джеф, държаща револвера. После издърпа картата от колана на служителя и я допря до четеца. После натисна бутона минус две.

— Само спокойно… — той прочете името под снимката на картата. — … Йохен, и всичко ще мине добре.

Техникът като че мислеше да каже нещо, но в последния момент изглежда размисли и затвори уста.

HP погледна към огледалото на тавана.

Въпросът беше колко време ще мине, преди пазачът горе да забележи нещо нередно.

Само че ако подозренията му бяха верни, пазачите гледаха в съвсем различна посока. Той свали бавно фейк очилата си и ги пъхна в джоба. Край на маскарада или поне почти…

Асансьорът спря на минус втория етаж и вратите се отвориха. Голямото фоайе беше празно и през няколко гигантски прозореца отстрани се виждаха дълги, осветени тунели с редици сървърни шкафове. Но прозорците към контролната зала бяха това, което заинтригува HP най-много. Трийсетина работни места, подредени във форма, напомняща половината на амфитеатър, с големи екрани най-отпред, където би трябвало да се намира сцената. Виждаше гърбовете на поне осем души там, вътре.

Джеф избута техника Йохен пред себе си.

— Вратата.

Този път мъжът не протестираше. Приближи картата към четеца, намиращ се до тежката стоманена врата, след което отстъпи встрани.

HP отвори вратата и направи знак на другите двама да влязат вътре. Устата му изведнъж се оказа пресъхнала.

— Никой да не мърда — изрева Джеф и вдигна револвера право във въздуха.

Lights, camera, action!

— Добро утро на всички. Името ми е полковник Андре Пелас и за съжаление, имам да споделя с вас тревожна информация. Изглежда съществуват планове в напреднала фаза за осуетяване на сватбата. Подозираме, че тези хора може да са замесени по някакъв начин.

Той кимна на Рунеберг, който смени картината.

На прожекционния апарат се появи снимка и тя несъзнателно прехапа долната си устна.

— Хенрик Петершон, псевдоним HP или 128-ми. Петершон има досие в полицията, включително за непредумишлено убийство. Заподозрян е за нападението в „Кунг-стредгорден“ преди две години, а освен това е, както може би знаете, издирван по подозрения за атентат пред „Грандхотел“ преди около седмица.

Тя видя как полицаите около нея кимат и направи всичко възможно да изглежда равнодушно.

— Другият е наш по-нов познайник.

Рунеберг смени снимката.

— Магнус Сандстрьом, в определени кръгове известен също и като Фарук Ал-Хасан. Сандстрьом вероятно е мозъкът зад автономна групировка, наречена Играта. Той е свръхинтелигентен, особено манипулативен и следва да се счита за много опасен. В момента издирваме интензивно тези двама господа и смятаме, че сме стеснили кръга около тях. Така че имаме добри шансове да ги заловим преди сватбата утре, но ако по някаква причина не успеем, всички ще получите техни снимки.

Той погледна към Рунеберг.

— Снимките са в папките пред вас заедно с карти, график и всички номера за връзка, включително мобилния номер на полковник Пелас — допълни Рунеберг.

— Благодаря, комисар. Нека пожелая успех на всички ви утре и да добавя, че лично аз, както и Държавният маршал и Негово величество кралят, сме много благодарни за усилията ви. Да се надяваме, че ни предстои тихо и спокойно денонощие…

Очи, ококорени като паници, зейнали усти, пребледнели лица.

Джеф избута техника и направи няколко решителни крачки надолу по малкото стълбище, водещо към дъното на залата. Револверът продължаваше да сочи към тавана.

— Кой е шефът тук?

— Аз — едър мъж с бяла риза с къси ръкави и калъф за писалка в предния ѝ джоб се изправи от офис стола си.