— Ч-чакай! — Джеф изглежда отново проговори. Той прибра револвера в един от джобовете на гащеризона и направи две крачки към HP.

— Не можем да вкараме вирус. Нали сам го каза. Алармата…

HP кимна на оператора и махна леко с електрическия пистолет, за да подчертае заповедта си. Мъжът се наведе напред и плъгна кабела. Мониторите на бюрото пред него примигнаха. Цялата зала сякаш затаи дъх. Стрелката на стенния часовник отмери една секунда.

Две.

Няколко…

— Хубаво е пак да си при нас, Нормѐн — засмя се Рунеберг, докато вървяха по коридора. — Но все още не разбирам напълно. В смисъл, Хенрик Петершон е… — той спря за момент, докато отминат двама други охранители. — … брат ти. Защо искаш да…

— Всъщност е съвсем просто, Луде. Никой не познава Хенке по-добре от мен, никой друг не знае как действа той…

— Е, има известна логика в това, но какво ще стане, ако…

Те минаха покрай отворена врата и тя мерна Стигсон и Самер вътре заедно с трети мъж, когото разпозна мъгляво от телевизията.

— Готова съм да направя всичко необходимо, за да спра Хенке и тези, които стоят зад него — каза тя прекалено високо. — Но за съжаление, трябва да те помоля за още една услуга, Луде — добави тя, след като подминаха вратата. — И то много голяма…

Нищо не се случи.

— Отвори екселския файл, който се казва R-day. После ще направиш търсене на личните номера, изброени там — каза HP възможно най-овладяно. Сърцето му биеше толкова здраво в гърдите, че почти му се струваше, че може да види гащеризона да потреперва.

— Използвай базата данни на Крепостта. Досиета, резултатите от търсачки, глоби за паркиране, есемеси, телефони, имейли, фейсбук, медицински картони, шибаните им ICA карти, искам всичко!

Операторът отвори уста, за да каже нещо, но HP го прекъсна.

— Ако бях на твое място, щях да протестирам по-малко и да работя повече…

Той изпращя с електрическия пистолет на десетина сантиметра от лицето на мъжа.

Операторът помисли две секунди, после стисна устни и кимна. След това натрака няколко команди на клавиатурата.

— Разбираш ли, Джеф, няма да вкараме нищо. Те точно това очакват от нас — продължи HP, стараейки се да звучи значително по-спокоен, отколкото беше всъщност. — Вместо да действаме според първоначалния си план, да опитаме да разрушим нещо, което не може да бъде разрушено, и после да вдигнем ръце във въздуха — ще направим нещо напълно различно. Ще измъкнем нещо — нещо страшно ценно. Нещо, с което това място е бъкано, схващаш ли?

HP надигна вежди в подканваща физиономия.

— Информация — промълви Джеф. — Но това как ще ни помогне? Как малко крадена информация ще спре PayTag?

— Ей, в списъка има сигурно петстотин имена — прекъсна ги операторът.

— Почти позна, добри ми човече — усмихна се HP. — В първата част има сто имена. Всички редактори на всички вестници в Швеция, освен това шефовете на новинарските емисии на всички възможни телевизионни и радио канали, а накрая банда с фамилиите Бониер77 и Валенберг78.

— А във втората? — Джеф изведнъж придоби по-бодър вид.

— Във втория списък има 349 имена. Точно 34979 — вече започваш ли да разбираш?

— Готов ли си за последното действие?

Джеф кимна.

— Добре, тогава тръгваме. Стискай палци! — той напъха харддиска в раницата, заключи капака и закопча металната катарама на гърдите. Успя да окачи картата за достъп със снимката на механика на едната презрамка. Синият пуловер беше два номера по-голям, а униформените панталони бяха напикани, но трябваше да свърши работа.

— Момчета, най-доброто, което можете да направите, е да лежите мирно под бюрата си около десет минути и да се стараете да дишате през носа — викна на мъжете в стаята.

Надяна предпазната маска на главата си, взе димката, скъса защитата и я запали. Минаха само трийсет секунди, докато стаята се изпълни с гъст лепкав дим.

Той отвори стоманената врата, запали нова факла и я хвърли във фоайето с асансьорите.

Изчакаха няколко секунди. В далечината запищя аларма.

— Сега!

Минаха през опушената зала. Едва виждаха собствените си ръце, а защитните маски не подобряваха особено нещата.

Джеф стъпи на пръсти и използва дръжката на револвера, за да строши глобуса на камера на тавана. После се добраха слепешком до единия край на залата, седнаха на пода и опряха гърбове в стената.

Точно до тях имаше метална врата със символа за стълбище и зелена табелка, означена авариен изход.

Чуха шумолене от другата страна на вратата, тропот на кубинки по стъпалата, пращене на радиостанции.

— Всеки момент — прошепна HP и извади белезниците от джоба си. — Fire at will, Джеф!

Джеф вдигна револвера към тавана и стреля два пъти. Каменните повърхности в стаята помогнаха за усилването на звука и го направиха още по-оглушителен.

— Стрелба! — изрева някой от другата страна на металната врата. — Пригответе се за нахлуване!!!

Джеф плъзна оръжието по пода и сложи ръце на гърба си.

HP му сложи бързо белезниците, но остави ключа в ключалката. В следващия миг вратата се отвори широко почти право в лицата им, приклещвайки ги в ъгъла.

През пролуката HP видя отряд въоръжени, облечени в черно мъже, носещи маски и шлемове, да се втурват вътре.

Двамата с Джеф продължаваха да се притискат към стената, за да бъдат възможно най-незабележими. Мъжете изчезнаха в дима, откъм стоманената врата на контролната зала се чуха кратки команди.

— GO! — изкрещя някой. Чу се трясък, когато нахлуха вътре, и в същия миг HP и Джеф се изправиха на крака, заобиколиха вратата и изтичаха на стълбите.

Втурнаха се нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж.

— Имаме макс две минути, преди да се усетят — изсъска HP през маската.

Вратата към приземния етаж беше отворена и те чуваха развълнувани гласове и пращене на радиостанции, идващи отгоре.

Спряха за няколко секунди на предпоследната площадка, за да си поемат дъх.

HP свали маската на Джеф.

— Последен напън, готов ли си?

— Йеп, но трябва да се ометем, преди да са намерили голия Йохен… — той кимна към прекалено голямата униформа на HP и като че ли искаше да каже още нещо, но HP вече го беше повлякъл нагоре по стълбите, хванал здраво белезниците.

Трима от облечените в черно гнездяха около вратата. Веднага щом HP и Джеф се приближиха, те вдигнаха автоматите си.

— Единият е заловен — изрева HP толкова високо, колкото можеше през предпазната маска. — Другият все още липсва. Покрийте вратата, за да не се изплъзне!

Мъжете се вторачиха в HP, местейки погледи между дрехите му, ID картата на гърдите и закопчаните ръце на Джеф.

После отстъпиха встрани и HP успя да се провре между тях.

Когато ги подминаха, един от мъжете го потупа по гърба.

— Изведи го отвън при останалите…

HP продължи през предверието, тикайки закопчания Джеф пред себе си като щит.

Избута настрани няколко пожарникари, парамедици и още куп други хора, които говореха или по радиостанции, или по мобилни телефони.

Насочи се към главния вход, вече можеше да види прожекторите отвън през стъклените врати.

Изведнъж някой го сграбчи отзад. Едър четвъртит тип, коса първи номер, костюм и мокасини.

— Това един от тях ли е? — излая мъжът на английски.

— Yes — изкрещя HP и опита да продължи, но мъжът продължаваше да го държи.

— Добра работа, момче. Как се казваш?

— Андерсон — викна HP през маската, опитвайки повторно да се отскубне от хватката на мъжа.

— Името ми е Томас, аз съм шеф по сигурността за целия PayTag. Потърси ме, след като го заключиш тоя тук, искам да чуя повече. Ти си точно такъв служител, каквито искаме във фирмата!