Ако все още търсеше следи около убийството на Анна, трябваше, естествено, да се опита да говори с нея. Но изглежда от ресторанта по някакъв начин бяха викнали рояк таксита и преди HP да успее да се провре до вратата, тя си беше тръгнала.

Може би така беше по-добре…

Доколко разумно щеше да бъде да почне да притиска Моника за информация точно под носа на Филип? И как всъщност си бе мислил да започне разговора?

Кой мислиш, че може да е убил сестра ти, или Анна някога споменавала ли е човек, наречен Водача?

Едва ли…

Освен това малко или много беше решил да замрази разследването за известно време, във всеки случай поне докато нещата се успокояха. А може би дори и за по-дълго…

Той мерна Рилке на бара и се отправи натам. Повечето външни хора вече си бяха тръгнали или бяха напът да го направят, така че барът бе изпълнен почти изцяло с познати лица.

— Как е, Манге, искаш ли бира?

Той клатеше глава в отговор на предложенията, които го засипваха, докато си прокарваше път с лакти измежду разговарящите хора в посока към Рилке.

— Схващате ли каква е работата? Ако всичко мине по конец, скоро ще можем да се справим с каквото и да е било. Googlebomber, whistleblowers87 — you name it. Все тая колко канали използват, ще разполагаме с достатъчно мускули да ги притиснем в ъгъла…

HP завъртя бързо глава. Бийнс, естествено, кой друг? Беше обграден от стадо от най-верните си ученици от Пералното, но HP видя и няколко лица, който не разпознаваше.

Скапан идиот, какво си мислеше, че прави?

Без да знае защо точно, той си проби път в кръга и стисна Бийнс за лакътя.

— Какво, по дяволите, правиш, Бийнс? Не говорим за делата на фирмата с външни хора, знаеш го много добре — изсъска той в ухото на мъжа.

— Какво?! — Бийнс направи крачка назад и към HP се разнесе дъх, обогатен с „Припс“88. — Хич да не те боли какво правя, и освен това какво знаеш пък ти за делата на фирмата? Та ти започна онзи ден, по дяволите. Read the fucking manual, преди да си отваряш устата, Newbie!

Той се обърна ухилен към привържениците си и очевидно получи достатъчно колеблив смях в отговор, за да посмее да продължи:

— Яко си отворен, ама само защото чукаш Рилке, но ето ти newsflash.

Той приближи зачервеното си лице към HP.

— Малката Рилке е success junkie. Докато си сладкото агънце на Филип, ще ти дава да вкусваш от добрините, но веднага щом изгубиш инерция, тя ще продължи с някого другиго.

Той завърши изречението, като побутна HP в гърдите с един от кебапчестите си пръсти.

— Питай Стофе, ако не ми вярваш…

Бийнс се обърна и отново се ухили тъпашки към фен клуба си, но този път само един-двама от най-храбрите се осмелиха да последват примера му.

— Тя се цели към върха. Мократа ѝ мечта е да върже Филип и да заеме мястото на Анна на кормилото, не схващаш лииррглр!

Последната дума премина в грачене, а цветовата скала на лицето на Бийнс се промени от подпийнало румено на апоплектично червено. Очите му се ококориха като топчета за пинг-понг и той изгъргори нещо нечленоразделно, докато ръцете му панически ръчкаха каменната хватка, в която HP беше стиснал топките му.

— Сега ме слушай много внимателно, чувал с лой такъв — изсъска HP в ухото му. — Ако някога пак те чуя да плямпаш за фирмата или да дисваш тези, които работят там, ще те нахраня с ташаците ти за закуска, чат ли си?

HP стисна още малко, за да подчертае мисълта си, усети, че Бийнс се олюля и за секунда-две се изплаши, че мъжът ще припадне.

Той бързо пусна хватката.

— Добре! Сега изприпкай вкъщи, вземи един алведон, сложи си кутия сладолед на бижутата и утре ш’се почувстваш по-добре, ще видиш — каза той възможно най-приятелски.

Бийнс се помъчи да си поеме дъх и след няколко глътки въздух възвърна малко от обичайния цвят на лицето си. Той изхлипа и кимна вдървено, после се заклатушка право към изхода.

HP вече съжаляваше. Какво, по дяволите, го беше прихванало? Вярно, че Бийнс беше нещастник и се беше разплямпал, но все пак. Откога той самият бе станал corporate crony?

Изведнъж HP усети как някой го дърпа за ръката. Той светкавично се обърна.

— Спокойно, Тигре! — засмя се Елрой и вдигна ръце. — На бара има хора, които ще се радват на компанията ти.

— И кои са това?

— Виж сам, Champ!

Елрой кимна към бара.

Щом HP отмести поглед към барплота на няколко метра от тях, видя, че Рилке и Софи му махат. И двете жени се усмихваха.

Таксито я остави от другата страна на улицата и тъкмо когато тръгна да пресича, три полицейски коли се зададоха с бясна скорост, с пуснати светлини и сирени. Тя бързо се качи обратно на тротоара и изчака, докато те отминат, преди пак да се опълчи на кишата.

На долния етаж на сградата имаше ресторант и ако се съдеше по количеството издокарани хора вътре и вън, вероятно се провеждаше някакво частно празненство. Тя мина бързо между храбрите групички пушачи, които трепереха до газовите нагреватели, стигна до вратата и въведе кода за повикване на последния етаж. Изчака няколко секунди, след което се чу бръмченето на бравата.

— Видяхме почти всичко, но трябва да ни разкажеш какво точно се случи — изпъшка възбудено Рилке в ухото му.

— Окей…

Той не знаеше какво точно да каже. Всъщност нямаше представа защо се беше вбесил така на Бийнс. Пичът наистина си бе развързал езика, но все пак…

— Момчето се нуждаеше от лекция как да се държи… — започна той.

— Продължавай.

Очите на Рилке светеха. Беше подпийнала, това беше видно, но не обясняваше напълно новото ѝ поведение.

Начинът, по който го гледаше. Почти с… възхищение.

Тогава той забеляза, че дори и Sophie the She-woman като че ли го гледаше различно.

— Значи… Бийнс трябваше да се научи да си затваря устата за фирмени работи… — продължи той малко по-самоуверено и се облегна назад към барплота. — … да се придържа към правило номер едно!

Тя не трябваше да бъде тук.

Сигурно имаше сто добри причини — като например, че си имаше приятел или че животът ѝ беше достатъчно объркан и без да се среща с непознати…

Но в него имаше нещо, на което тя не можеше да устои.

Още откакто отвори вратата и самоуверено я целуна по бузата, той бе поел тотален контрол. Без блуждаещи погледи или нервни въпроси какво харесваше, искаше или желаеше. Никакви решения за взимане — всичко вече беше решено.

Трябваше единствено да се отпусне назад и да се наслаждава. Изисканата храна явно беше от ресторанта на първия етаж, но вината сигурно бе взел от собствения си запас. Започнаха с истинско сухо мартини, питие, което всъщност никога дори не бе опитвала и което допринесе за цялото Джеймс Бонд усещане, което той излъчваше.

Шон Конъри, не Роджър Мур, засмя се тя на себе си.

С предястието пиха леко бяло вино, а с основното ястие значително по-богато червено. После порто със сирене и фин коняк с малкото, черно като нощта еспресо. И двамата с Мике не бяха любители на алкохола, повечето бутилки, които купуваха или получаваха като подарък, стояха неотворени из различни шкафове.

Не беше пила толкова много от…?

Ами всъщност не знаеше откога. Стаята леко се разлюля, когато тя се изправи, за да отиде до тоалетната, но поне веднъж това не я интересуваше.

Банята беше също така умерено стилна, както и целият тавански етаж. Под от варовик, вградено спот осветление и японски рисунки върху оризова хартия по стените. Малки дискретни детайли навсякъде. До мивката имаше три различни вида сапуни, подредени в пирамида, като нито един от тях не изглеждаше използван дори веднъж. Вместо хавлиени пешкири имаше купчинка перфектно сгънати кърпи за подсушаване, а отстрани стоеше и дискретно кошче, в което да ги оставиш, естествено, снабдено с капак, така че да не се налага да виждаш разхвърляното състояние на използваните кърпи.