Всичко всъщност напомняше доста на фитнеса, в който и двамата тренираха. Сигурно не беше съвпадение, че бе избрал тъкмо това място.

Беше и красив, хвана се тя да си мисли. Беше забелязала тялото му още първия път, когато го видя. Трениран по онзи строен жилав начин за разлика от напомпаните стокилограмови бройлери като Даг или Луде, които едва можеха да се движат от всички грамадни мускули.

На практика той беше висок колкото нея и сигурно не повече от десет килограма по-тежък. Вярно, беше и с горе-долу толкова години по-стар от нея, но това нямаше голямо значение.

Изразените му скули се подсилваха от супертънките очила, а го имаше и онзи поглед, който почти я накара да остане без дъх първия път, когато го забеляза.

Беше го виждала и преди, много пъти… Или всъщност не, бълнуваше от виното. Добре, окей, този мъж може би съвсем малко напомняше на Даг.

Начинът, по който само за няколко секунди успя да я накара да се чувства сигурна и обгрижвана, безспорно беше познат. Но Йон беше съвсем различен човек, съществено по-интелигентен и изтънчен.

Не излъчваше нищо от неувереността, която понякога се процеждаше през Даг и която сигурно беше в основата на причината той да… ами…

Оф, това беше нелепо, за бога, трябваше да престане с пиянската психология. Йон беше джентълмен и единственото му прегрешение до момента беше, че от време на време бе принуден да я оставя, за да отговаря на малкия си лъскав мобилен телефон.

Но тя, естествено, можеше да бъде снизходителна към малкото провинение, особено след като той използваше всеки случай, за да помоли за извинение и да напълни чашата ѝ.

Тя стана от окачената за стената тоалетна чиния, вдигна бикините и панталоните си, преди да пусне водата, и се възползва от възможността да нагласи няколко кичура коса пред огледалото. Бузите ѝ бяха румени, очите блестяха от алкохола и тя не можа да не се усмихне на собственото си отражение. Не се беше чувствала толкова развълнувана от страшно дълго време.

Между тях имаше привличане, това беше ясно. Въпросът беше какво щеше да се случи сега.

Три малки хапчета. Жълти на цвят с щастливо малко смайли, щамповано по средата. Той не знаеше кой и откъде ги беше изнамерил, но Рилке изведнъж налапа две. После го придърпа към себе си, отвори устни и щом езиците им се срещнаха, тя прехвърли едната от таблетките в устата му.

На практика беше съвсем ненужно, той взимаше ЛСД от край време и не му трябваше инструктор. Но се налагаше да се придържа към прикритието си и да продължава да играе ролята на праведен мюсюлманин, който не пие и не се дрогира — или поне не без женски увещания. Само че в този момент вече можеше да му се размине почти всичко. Настроението в бара беше забележително, адски забележително всъщност.

Вече всички знаеха какво се беше случило в Ситито и може би погребението в комбинация с внезапното прозрение за крехкостта на живота бе накарало хората да решат да се разприказват, като че беше последният им ден на земята. А и диджеят не помагаше особено, като постоянно въртеше End of the worlds as we know it на REM.

Той мразеше квази интелектуални природозащитнически мъпети като REM и техните сладникави послания за мир. So fucking what, ако някой идиот се беше пръснал на парченца на „Дротнинггатан“!?

Какво, по дяволите, го засягаше това?

Той усети изтръпване, когато ударът от наркотика се разпростря из тялото му. Затвори очи, за да се наслади на секундата, в която клепачите му се превърнаха в цветни каскади.

Изведнъж осъзна, че имаше грешно отношение. Страшно грешно при това! Той беше lover, не hater. Сега, като се замислеше, той всъщност обичаше почти целия сват. Природозащитници, атентатори самоубийци, REM, да, дори и шибаната тлъстига Бийнс.

Ако противно на очакваното пичът все още беше на работа в понеделник, щеше да купи семейна пица на гушкавия малък татко Барба, за да се реваншира.

Той се наведе над барплота.

— Една шестица столи89, благодаря, или не… Better make it an eight!

Когато се завъртя обратно, Рилке тъкмо правеше номера с хапчетата със Софи. За няколко секунди той просто стоеше и се хилеше, докато двете жени си пускаха езици.

Целувката почти се подразбираше. Вълнението, което бе изпитала още когато устните му докоснаха бузата ѝ на влизане, беше продължило да се покачва през цялата вечеря. Тя едва си спомняше за какво бяха говорили.

Във всеки случай не ставаше дума за работа, поне не и нейната, в това беше сигурна.

За пътувания, да, това беше…

Кои места по света човек трябваше да посети.

Турция беше неговият фаворит. Арабският полуостров беше номер две. Тя самата беше привлечена от Австралия, без дори да е била там. С изключение на пътуванията по работа всъщност никога не бе ходила някъде…

Но това беше без значение, нямаше проблем той да води разговора. Тихият му мек глас само допринасяше за засилването на искрите между тях.

После той почти незабелязано бе успял да я излегне до себе си на дивана и в този момент и двамата знаеха какво ще се случи.

Тънките му устни бяха учудващо меки, тя усещаше мириса на неговия афтършейв и на коняка по езика му. Той я придърпа към себе си и я прегърна здраво, сякаш вече знаеше какво ѝ допада, и тя ахна както от изненада, така и от удоволствие.

Това никак не беше разумно! Но поне веднъж мислеше да се отпусне.

Да се остави да пада свободно…

Устата му се премести към врата ѝ и тя се изви от удоволствие, започвайки да разкопчава копчетата на ризата му.

Той не разбра как точно се бяха озовали тук или накъде отиваха, но изведнъж стояха плътно оплетени в асансьора. Той, Рилке и Софи. Едната му ръка беше около кръста на Рилке, другата върху впечатляващия задник на Софи.

Една от жените — той всъщност не знаеше коя — беше приложила доста по-приятен вариант на неговата Бийнс хватка върху чатала му, ризата му беше разкопчана наполовина до пъпа, а Рилке тъкмо изблизваше текилата, която бе разляла върху гърдите му, докато Софи дъвчеше ухото му почти прекалено силно.

Третият етаж профуча покрай тях, после и четвъртият. Той се помоли тихо къщата да няма десет етажа.

Тя усети мобилния му да вибрира до бедрото ѝ и забеляза как той се вдърви.

— Отново моля за извинение — каза той кратко, докато се изправяше. — Това е за последно, уверявам те… Тази вечер нещата не са както обикновено…

Тя просто кимна и се отпусна обратно върху възглавниците на дивана. Над главата ѝ таванът бавно се въртеше обратно на часовниковата стрелка и тя се усмихна.

Не, тази вечер нещата наистина не бяха както обикновено…

Той беше станал от дивана и се беше отдалечил на няколко крачки встрани от нея, докато вадеше телефона от калъфа на колана. Разговорът беше кратък, не повече от няколко изречения.

— … значи сте на път. Хубаво! — успя тя да долови, преди той да затвори.

След това той изключи телефона и го остави на масичката до дивана.

— Какво ще кажеш да се преместим в спалнята? — каза той по начин, който не оставяше място за възражения.

Не че тя имаше такива…

Петият етаж, вратата на асансьора, търсещи ръце. Звън на ключове, тракане на ключалка.

После бяха вътре в апартамента.

Леглото, върху което я захвърли, беше гигантско. Може би достатъчно голямо да побере четирима-петима души, помисли си тя и отново не можа да не се засмее. Беше наистина пияна, това беше ясно.

Той почти разкъса дрехите ѝ. Ризата вече беше готова, а и панталоните бяха напът. Тя напълно беше изгубила контрол върху ситуацията, но това въобще не я тревожеше. Стори ѝ се, че чу някъде да се затваря врата.