Азиз хвърли още един продължителен поглед на HP иззад купчината документи.

— Всички отпечатъци съвпадат, няма излишни. С други думи, няма никакви следи от този така наречен Венсан…

Още един поглед, който отговаряше на интонацията, но HP едва ли го забеляза.

Като се замислеше, всъщност не можеше да си спомни Венсан да е разказвал нещо за себе си.

Веднъж, докато той седеше в някакъв бар, потънал в мрачно настроение, французинът просто се беше появил.

Беше го почерпил трева и бира, беше някой, с когото да разговаря и който го накара да се почувства малко по-добре.

Та кой беше Жером Сашслер? Портфейлът му беше пълен с различни кредитни карти — роли, които му помагаха да се справи със странстващия си сомнамбулски живот. Спомняше си само някои от тях:

Джим Шутър

Уил Парчър

Тайлър Дърдан34

Беше избрал имената главно на шега — или поне така си беше втълпил. Банда въображаеми дружки от филмовата история. Хора, съществували само в главата на главните герои.

Струваше му се, че има единствено блед спомен за Жером Санклер като ред щамповани букви върху пластмасова карта.

Жером и Венсан един и същи човек ли бяха в действителност?

Някой, който всъщност не съществуваше освен в собствената му глава?

Полицаят остави настрана документите си и се наведе над масата.

— Нека тогава да обобщя ситуацията, г-н Петершон. Вие — в миналото осъден убиец — пристигате в страната с фалшив паспорт. Срещате г-жа Аргос в хотела, сваляте я и уреждате пустинно сафари заедно с няколко случайни познати. Тя обаче подигравателно отблъсква набезите ви, което съвсем разбираемо ви ядосва. Все пак вие сте организирали всичко, може би дори единствено заради нея, а сега тя ви отхвърля. И така, по някое време вечерта г-жа Аргос изчезва, а вас ви намират под силно влияние на наркотични вещества и с нейната кръв по цялата ви риза. Единствената ви защита е да обвините мистериозен мъж, чието съществуване нищо и никой не може да потвърди.

Той направи кратка пауза, за да остави думите си да направят нужното впечатление.

— Както казах, убийствата са необичайни в Дубай, може би защото убийците се наказват строго. Много строго, г-н Петершон…

Още една пауза, така че HP да не пропусне какво искаше да му каже.

— Но ако човек ни съдейства, съдията обикновено проявява разбиране. Животът ви е буквално в собствените ви ръце, така че ви съветвам да помислите внимателно, преди да отговорите на следващия ми въпрос.

Трета пауза, този път съвсем ненужна.

— Вие ли убихте г-жа Аргос?

Пред очите на HP на мига започнаха да проблясват скрийншоти — всички съдържащи различна и адски притеснителна информация.

Да не би измъченият му мозък най-накрая да беше вдигнал бунт?

BLINK

Да му показваше неща, които не съществуват?

BLINK

Да беше смесил фантазия и реалност?

BLINK

Yes?

BLINK

No?

МАМИЦАТА МУ!

Той стисна очи и закри лице с ръцете си, за да спре святкащите картини в главата си. Но образите продължиха да проблясват върху ретината му.

Shooter

Parcher

Durdan

All work and no play makes Jack a dull boy!

Redrum, redrum, redrum…

He беше ли възможно наистина да е пребил една bitchy мацка? Да ѝ е дал да се разбере?

По дяволите, той дори си беше представял какво би било чувството…

Време беше да реши.

Червено или синьо?

Ретина Ретроди, готино име и точно както Нина ѝ беше казала, едва ли можеше да се сбърка кого се има предвид…

Освен това имаше и седемнайсет коментара, на практика само отрицателни.

Тя трябваше да гугълне това последното. WBUP — Will Break Under Pressure. Значи така гледаха останалите на нея. Като на човек, който не се справя с напрежението…

— Н-не — изхриптя той и отново прочисти гърло. — Не съм го направил аз — продължи, този път малко по-високо, като че се опитваше да убеди самия себе си.

Азиз въздъхна дълбоко. Събра документите си, изправи се, след което почука два пъти по стоманената врата.

— За съжаление, вече не мога да ви помота, г-н Петершон — каза Азиз почти натъжено.

Той отстъпи встрани, докато Мусад и четирима потни пазачи тролове се напъхаха в стаята.

В следващия миг бяха върху него.

Той викаше, бореше се панически и всъщност успя да нанесе няколко прилични удара, преди орките да го свалят на земята.

Щеше да умре, сега го разбра. Или Скарфейс и приятелчетата му щяха да го удавят, или значително по — вероятно — щеше да си признае всичко. Някой съдия, който служи само за декор, щеше да го осъди на смърт и щяха да го откарат в пустинята, да го застрелят в тила и да пратят фактура на сестра му. А после — вечно членство в тайния клуб на Шибаняците заедно с Даге и бащата!

Hello, ту name is Henrik and I am a ladykiiler!

Беше свършен, преебан, заминал!

Внезапно един синапс в изплашения му до смърт мозък направи връзка.

— Ч-чакайте извика той на Азиз, тъкмо когато се канеха да го изнесат от стаята.

— Чакайте, по дяволите, има следа от Венсан. Дайте ми сам…

Мусад му заби шамар, който му затвори устата, но само временно. Беше се добрал до спасителния пояс и не мислеше да го пусне.

— В единия ми джоб има златна запалка. Негова е. На Венсан. Проверете я за отпечатъци, ДНК, к’вотоще…

Още един шамар, този път достатъчно здрав, че да усети вкус на кръв в устата си. Той чу първо Азиз — той изстреля няколко изречения на арабски на пазачите, после Мусад, който изглежда им даде противоположни заповеди.

Потните орки около него се размърдаха и си размениха притеснени погледи, сякаш не знаеха точно какво да направят. Двамата началници избарабаниха нови заповеди. Все още никаква реакция. HP успя да извърта глава и видя как Мусад и Азиз застанаха един срещу друг — толкова близо, че ги разделяха едва няколко педи.

Мусад беше почервенял, юмруците му се отваряха и свиваха. Той беше една глава по-висок от Азиз и от жабешката перспектива на HP мъжът изглеждаше още по-едър и ужасен, ако това беше възможно.

Но Азиз не се остави да бъде сплашен — вместо това той направи още половин крачка напред, така че униформените ризи на двамата почти се допряха.

За няколко мига изглеждаше, сякаш ще се сбият.

HP и пазачите затаиха дъх.

После Мусад бавно отстъпи една крачка.

Азиз отново изрева, този път по-високо и секунди по-късно стовариха HP на стола за разпит, а един от пазачите неохотно разкопча белезниците му.

— Разкажете повече — каза Азиз лаконично, когато вратата на килията се тръшна и те останаха сами.