Трето: Изглежда Моника бе тази, която наследяваше акциите на Анна в ArgosEye. Ако Филип бе имал намерение да очисти Анна, за да получи контрол над фирмата, то естествено, щеше да го направи преди приключването на развода, така че да остане основният наследник.

Това означаваше, че HP трябваше да се огледа за нов извършител.

Или извършителка, като стана дума…

— Мике.

— Здрасти, аз съм!

— Здрасти.

Гласът му звучеше предпазливо, което беше напълно разбираемо.

— Как е?

— Добре…

Кратка тишина в слушалката, той очевидно не смяташе да я улесни.

— Слушай, знам че не се държах много добре в последно време…

Още тишина.

— … не бях особено приятна компания.

Той продължаваше да не издава и звук. Да не беше затворил?

— Тук ли си?

— Да.

— Окей…

Беше подготвила всичко, което мислеше да каже, дори си беше записала няколко ключови думи, но сега изключи.

Пое дълбоко дъх и прескочи на последния ред от бележката.

— Трябва ми помощ за нещо, свързано е с всичко, случило се през последните седмици. Работата, поведението ми — всичко. Знам, че искам много, но не бих те попитала, ако не беше важно…

Последваха още няколко секунди мълчание и тя затаи дъх.

Отново работа до късно — но този път, за жалост, не ставаше дума за нова специална задача. Вместо това работното му обучение продължаваше с вечер в Пералното.

Беше минала около седмица, преди той да разбере, че окото на Аргос никога не мигаше.

Нощи, уикенди, Бъдни вечер — винаги имаше няколко души във всеки отдел, които бачкаха, и намясто трябваше да има поне един тийм лидер.

— Но не е нужно да си буден — ухили се Бийнс и отвори една врата, която HP досега просто бе подминавал.

— Cool, а?

В действителност стаята беше малък салон. Комплект меки дивани пред голям плосък екран със съраунд. По-навътре в стаята имаше малък кухненски бокс с еспресо машина, микровълнова и хладилник, а най в края имаше още една затворена врата.

— Спалнята — засмя се Бийнс. — И не се притеснявай, скъпи, леглото е двуетажно.

HP му се усмихна в отговор и показа с палец колко „фрапе“71 беше.

Бийнс може и да беше тийм лидерът му, но определено не беше cool. Макар че сигурно беше ушит от същия класен йостермалмски шивач като този на HP, костюмът му изглеждаше, сякаш не му е съвсем по мярка. Като че бледото му пълно тяло го отхвърляше.

— И какво, ще висим тук цяла нощ или?

— Не, първо трябва да поработим малко. Или поне да си даваме вид, че го правим…

Бийнс намигна на HP.

— Обикновено на новите не им казваме повече, отколкото трябва да знаят, но ти изглежда си заел мястото на Стофе като новия любимец на Филип. Така или иначе, получих заповеди да ти покажа как работи всичко, така че може да почнем с нашия отдел, да наминем през Филтъра и после да забъркаме малко пакости за Стратезите, преди да се върнем обратно?

— Звучи ми съвсем окей.

— Чудесно, върви след мен и ще те пусна да влезеш. Твоята карта не работи с всички врати, само специално избраните имат такива…

— Ето как е тук — започна Бийнс няколко минути по-късно, когато влязоха в помещенията на Пералното, където нощната смяна вече течеше с пълна сила. — Тук се занимаваме с нещо като обърната оптимизация за търсачки, ако схващаш?

HP се постара да си даде вид, че е така, но явно Бийнс усети, че все пак трябва да му обясни.

— Нашите клиенти ни назначават, за да запазят резултатите от търсенията чисти и спретнати. Филтърът сканира търговските им марки и домейни чрез най-разпространените търсачки — Google, Yahoo, Bing и така нататък — и ако попадне на нещо насрано, нашата работа е да го изперем.

Той продължи към затрупаното си бюро, придърпа допълнителен стол за HP и седна.

— Деветдесет процента от хората, които търсят в Google, спират на първата страница, още пет процента отпадат след втората страница, а след третата продължават само хардкор търсачите. Така че нашата работа е да поддържаме страница номер едно и две на клиентите, изчистени от отрицателен buzz. Може да са блогъри, които дисват72; конкуренти, които разпространяват кибер слухове; или пък разни вечно онеправдани, които създават цели сайтове като Vägravolvo.com73 или Fucktelia.se.

Той направи жест към проекторния екран в дъното на стаята.

— И какво се прави, за да се поддържа чисто? — попита HP.

— О, има много различни начини, но ще ти дам два примера.

Той започна да изброява на пръсти.

— Първо. Запълваме списъка с резултати в търсачката със собствена информация, най-често като разделим основния сайт на повече линкове. Потърси Microsoft и ще видиш, че почти всички резултати на първите страници са варианти на microsoft.com. Така да се каже, запълваме таблото за съобщения със собствените си бележки, тъй че да няма място за нищо друго, това всъщност е основният принцип. Следиш ли мисълта ми?

HP кимна.

— Второ. Ако това не е достатъчно, блогърите на Рилке допълват с малко позитивен бъз около клиента, slash74 търговските му марки. Туитър е добър вариант, генерира купища трафик, особено ако идва от каймака на интернет обществото. Отново целта е същата…

— … първите страници да се запълнят с всякакъв безобиден бъз, така че негативните резултати да се избутат назад — допълни HP.

— Точно, Манге, това е цялата работа, описана с две думи! Има и други вариации по темата: Youtube шишчета и статии в Уикипедия например, тях търсачките почти винаги ги слагат сред първите десет резултата.

— Но ако не се получи? Ако не успеете да изтикате негативния бъз настрана със собствените си резултата? — светкавично вметна HP. — Да кажем, че има някой упорит ненормалник от тези, дето носят шапки от станиол, който се бъхти като вол само и само хейтърският му сайт да не изпадне в забрава?

— Ъъ… това всъщност не се случва толкова често…

Бийнс бе успял да вдигне трети пръст, но сега изглежда изгуби нишката.

— Значи… ето как става — измърмори той след няколко секунди пауза. — Почти никога не сме капо, макс веднъж месечно или нещо такова.

Той се огледа в двете посоки, след което се наведе към HP.

— Но щом попита… — почти прошепна той. — Редките случаи, с които все пак не успеем да се справим, ги препращаме нагоре.

Той посочи с глава към тавана.

— На горния етаж — добави той, след като HP очевидно не реагира по очаквания начин.

— Ааа — окей! Искаш да кажеш на близнаците детективи? — налучка HP.

— Именно! Действа всеки път. Само няколко дни и хоп, всичко е чисто…

Бийнс вдигна вежди и му кимна съзаклятнически. HP нямаше друг избор, освен да направи същото.

— Значи тия горе за някакви компютърни гении, така ли?

— Не ми се вярва — изсумтя Бийнс. — Не мисля, че в компютрите им има нещо друго освен „Офис пакет“, макар че имат неограничен достъп… Но имат връзки, адски добри връзки. Такива, които могат да уредят почти всичко!

Той се огледа бързо над ръба на монитора си и после се наведе към HP.

— Говоря за кода, Манге…

— Кода?

Бийнс го изгледа с досада.

— Код, цикъл, синтаксис, the PR of Е? Поне нещо не ти ли говори?

HP поклати бавно глава.

— Дееба, Маете, нали уж си новата ни изгряваща звезда — въздъхна Бийнс. — Пейдж ранг, алгоритъмът за търсене на Google75!