— К-к’во?

— Явно мосю Хамел е направил кариера като професионален убиец. Има поне четири отворени случая, приписани на него. Искате ли да отгатнете какъв е специалитетът му?

Нова усмивка.

HP кимна безмълвно.

— Самотни жени…

HP внезапно усети, че гаденето се засилва.

Кръвта стремглаво слезе надолу, вън от главата му, и той беше принуден да се наведе напред, за да не припадне.

Въпреки че мъжът седеше съвсем до него, гласът на Мусад сякаш идваше отдалеч.

— Това, което полковник Азиз не ви разказа по време на разговора, е, че г-жа Аргос е била в постоянна заплаха за живота си. Това беше потвърдено, когато се свързахме с полицията в родната ѝ страна.

— П-полковник…? — заекна HP объркано.

Мусад се засмя.

— Малък прийом, който понякога използваме за бързи резултати. Брадясали арабски мъже, които не говорят английски, по някаква причина мотивират повечето западняци да съдействат. Полковник Азиз е мой началник и освен това ръководи цялата кралска криминална полиция на Дубай.

Полицаят си пое дълбоко въздух и го задържа няколко секунди, докато чакаше HP да се поизправи.

— Разбирате ли, г-н Петершон, всичко изглеждаше ясно като бял ден. Кръвта, свидетелските показания, връзката ви с г-жа Аргос и така нататък… Но имаше един притеснителен елемент…

Той махна с ръка, за да илюстрира думите си.

— Няма достоверни показания, които да съвпадат на сто процента, г-н Петершон. Хората чисто и просто възприемат нещата по различен начин. Но всичките петима френски граждани, които свидетелстваха срещу вас, разказаха същата история — абсолютно една и съща, и до най-малката подробност. Разбирате ли?

Той продължи, без да дочака отговор.

— Подозирахме, че нещо не е наред, и накрая вие ни дадохте доказателството, което търсехме — продължи Мусад. — Представете си физиономиите на французите, когато им показахме снимките на Хамел от Интерпол — международно издирван наемен убиец, за когото те бяха направили всичко, за да го защитят…

Той отново се усмихна и спря, като че чакаше някаква реакция от HP.

— Някой е платил да убият г-жа Аргос… — продължи Мусад почти пресилено бавно, след като не получи отговор. — И освен това този някой се е потрудил здраво, за да ви припише вината, г-н Петершон.

Светът на HP се люлееше, гаденето изведнъж отново го обзе и като по сигнал някой отвори вратата на колата отвън.

Секунда по-късно той стоеше на четири крака и повръщаше върху пустинния пясък.

Дежа вю!

Отговорът дойде само след минута.

Тя започна да пише жлъчен отговор, но после размисли. Чу Мике да се протяга на дивана и бързо изтри полученото съобщение.

Водата за чая беше готова и тя сложи две чаши и няколко бисквити на малък поднос.

Щом седна на дивана, той я прегърна и я придърпа към себе си.

— Хубаво е да си си вкъщи — измърмори.

Тя не отговори.

— Между другото… — каза тя след малко.

— Ммм.

— Няма да съм тук сряда вечер. Мисля да отида на кино с Нина. Имам нужда малко да си разсея мислите.

— Окей.

Той дори не помръдна поглед от телевизора, което направи лъжата по-поносима.

Тя започваше да става притеснително добра в лъжите.

— Може би ще пийнем по чаша вино или нещо такова след това, така че няма нужда да ме чакаш. Тоест не е нужно да седиш и да циклиш тук, ако би предпочел да спиш у вас…

Той се обърна и ѝ хвърли бърз поглед и за кратко изглеждаше, като че ли смята да каже нещо. После потъна обратно в дивана и продължи да зяпа в телевизора.

— Окей, приятно…

Подкараха го като овца между домашните палми в гигантския терминал. Мусад беше от едната му страна, шофьорът — от другата. Хората по подвижната пътека бързаха да се отдръпнат, сигурно си мислеха, че е масов убиец или нещо такова.

Когато видя познатата синьо-бяла табела, той едва не се засмя.

За няколко ужасни секунди се изплаши, че ще продължат покрай нея. Че всичко беше още един трик, за да пречупят разклатената му психика. Но те слязоха от пътеката на правилното място, продължиха към рецепцията и Мусад подаде билет и някакви документи на дамата зад преградата на Скандинавските авиолинии.

Той не разбра и дума от разговора им, но няколко минути по-късно се намираха в кабинката за пушене при изхода и Мусад му предложи цигара от малка метална табакера. Ръцете на HP трепереха толкова силно, че с усилие запали цигарата си.

Последваха дълбоки великолепни дръпвания…

Известно време никой от тях не каза нищо.

— Ф-французите? — смънка накрая HP. — Какво ще стане с тях?

— Ще ги задържим няколко седмици, докато богатите им бащи задействат всички възможни връзки, за да ги върнат у дома. Постепенно ще намерим решение, което да устройва всички страни. Все пак мосю Хамел и работодателят му са тези, които всъщност търсим…

HP кимна. Фалшиви показания тук или там не играеха голяма роля в дългосрочен план…

Business is money.

Мамка му, колко му беше омръзнало това проклето място!

— Казаха ли нещо защо… Защо са се навили да ме натопят? — поясни той равнодушно.

Мусад кимна и дръпна от цигарата си.

— Явно компанията е срещнала мосю Хамел в Гоа само няколко дни преди вас — той махна с цигарата, което накара дима да образува малки спирали нагоре към тавана. — Веднага щом сте ги напуснали, индийската полиция е направила внезапен обиск и някои от групата са били заловени с различни незаконни субстанции. Хамел разрешил проблема намясто, без да се налага никой да звъни на татко си и да се излага. Предположението ми е, че той в действителност е инсценирал всичко, така че компанията да му бъде задължена. Тези хора си имат собствени правила, г-н Петершон…

— И французите са платили достатъчно на шофьорите, че да заминат за Йемен и освен това да метнат Вен… искам да кажа Хамел до летището по пътя обратно?

— Нещо такова — потвърди Мусад. — Име, което отговаря на една от самоличностите на Хамел, е използвано за външен полет веднага след това. Не сме напълно сигурни, че това е бил той, кадрите от охранителните камери не са достатъчно добри за стопроцентово идентифициране, но изглежда много вероятно.

Мусад го придружи на борда и дори му помогна да напъха куфара на колелца в рафта за ръчен багаж, преди да му подаде ръка на раздяла.

— Е, сбогом, г-н Петершон.

HP се поколеба няколко секунди, после стисна ръката на мъжа. Странно, но като че ли от този жест на полицая му олекна малко.

— Ако чуете още нещо за г-жа Аргос в Швеция, нещо, което сметнете, че ще помогне на разследването, ще оценя, ако се обадите… Някой е наел Хамел да убие г-жа Аргос и наистина искаме да пипнем този човек.

Той извади малка бяла визитна картичка от единия джоб на добре изгладената си риза.

HP кимна мълчаливо и прибра визитката, без дори да я удостои с поглед.

Полицаят беше стигнал чак до вратата, когато изтощеният мозък на HP зацепи.

— Ей, Мусад…

Мъжът се обърна.

— Какво те кара да мислиш, че ще разбера нещо повече за Анна Аргос у дома?

— Значи не знаеш? — усмихна се Мусад.

— Какво?

— Че Анна Аргос е била шведка?

Гледайки назад, тя си втълпи, че беше видяла мъжа още първия път, когато посети фитнеса. Тъкмо когато щяха да тръгват, Нина се натъкна на един от собствениците, с когото явно беше излизала известно време. Струваше ѝ се, че го забеляза, докато те си разменяха целувки по бузите и си бъбреха — разговор, който завърши с това, че Ребека получи безплатни тренировки за един месец.