— Говори по същество, Филип — въздъхна той. — Имам нещо, което искаш, нали? Иначе ченгетата вече щяха да са заети да ме чегъртат от асфалта. Вие не се притеснявате да оставяте трупове след себе си…

Той вдигна глава и за пръв път ги погледна в очите. Този път беше техен ред да зашарят с погледи.

Всички освен Филип. Той направи жест към Елрой.

— Той?

— Чист е, няма предаватели или микрофони.

— Чудесно!

Той отново се обърна към HP.

— Напълно си прав, Хенрик. Искам акциите ти, ще ми ги продадеш, според пазарните условия, така че никой да не може да твърди впоследствие, че си бил подложен на неправомерен натиск. Затова смятам да ти предложа двойно повече, отколкото едвам си успял да събереш за Моника.

Той направи жест към Стофе, който извади пластмасова папка и започна да подрежда документи върху бюрото.

— Освен това тук има предостатъчно свидетели, които ще могат да потвърдят, че сделката се е осъществила според законовите изисквания.

HP кимна уморено.

— Окей, разбирам…

Той пое дълбоко дъх, за да си даде време да помисли.

— Но имам едно условие за сделката.

— Едва ли си в позицията да поставяш условия, Хенрик, но нека чуем…

— Ще подпиша документите ви и ще изчезна в залеза, но само ако не звъните на ченгетата. Нямам желание отново да лежа зад решетките.

Филип кимна.

— Звучи, като приемливо предложение, нали?

Той се обърна към другите, но никой не възрази.

— Значи как ще направим с парите? — измърмори HP.

— Открихме ти сметка в Western Union, парите ще бъдат преведени в мига, в който се подпишеш.

— Няма нужда, имам собствена сметка, която можем да използваме.

Филип го погледна в очите за няколко секунди. После се усмихна.

— Предвидил си, че може да се стигне дотук, нали?

HP сви рамене.

— В такъв случай не съм се подвел изцяло за теб, Хенрик. Никой план не е достатъчно добър, че да не си подсигуриш и backup.

Той поклати глава.

— Можеше да стигнеш далеч заедно с нас, Хенрик, по-далеч, отколкото изобщо си смеел да се надяваш…

— Е… отвърна HP. — Вече никога няма да разберем, нали?

Филип кимна.

— И така, Хенрик, щом си се подготвил за такова развитие, значи си мислил и за цена. Колко успя да събереш, за да накараш Моника да продаде акциите си? Аз ѝ предложих един милион, но предполагам, че на теб ти е направила солидна отстъпка. Та колко излезе сметката — петдесет, сто?

— Пет!

Филип се ухили.

— Значи си успял да убедиш балдъзата ми да продаде акциите си за някакви си пет хиляди. Или си страхотен търговец, или тя наистина ме мрази… Е, добре, ще преведем десет хиляди в сметката ти.

HP поклати бавно глава.

— Не пет хиляди…

Той умишлено направи пауза от няколко секунди. После се усмихна.

— Пет милиона…

Отвън по улиците се беше възцарило спокойствие и само опашките на отделни мудни фойерверки се появяваха от време на време в нощното небе. Наложи се да изчака малко, изпратиха го до тоалетната да се пооправи. Цепката над окото му не преставаше да кърви и той помоли да му дадат обикновено тиксо, за да го превърже криво-ляво. Тъкмо когато приключи, вратата на офиса се отвори.

— Вече можеш да влезеш, Хенрик…

Празничното настроеше изглежда беше поутихнало.

Той беше дочул откъси от шумната дискусия, докато чакаше.

— Проверихме информацията… — започна Филип. — И по някакъв начин си успял да извадиш петте милиона, за които говориш. Естествено, ни е интересно как е станало това…

— Спечелих от лотарията — отряза го HP.

Той видя как те си размениха погледи.

— Във всеки случай имаме предложение — каза Филип. — Шест милиона, това е сумата, която можем да заделим в толкова кратък срок.

— Седем! — изстреля HP.

Филип пое въздух дълбоко и с периферното си зрение HP видя как Елрой се размърда.

— Добре, тогава шест! — каза той. — Само да приключваме. И помни, никаква полиция!

— Хубаво — отговори Филип. — Деян е готов с трансфера на компютъра.

Той кимна към Деян, който беше извадил нов лаптоп на мястото на заразения.

— Той ще преведе сумата, щом всички документи са подписани, после можеш сам да се логнеш в акаунта си и да провериш сметката.

HP кимна.

Стофе подреди документите на масата пред него и той ги подписа по ред на номерата.

След това Филип направи същото, преди Стофе и Франк да се подпишат като свидетели.

— И така, вече можеш да преведеш парите — нареди Филип, когато приключиха.

Деян затрака по клавиатурата, след което остана да наблюдава HP, докато той проверяваше трансакцията. Цялата каса на ArgosEye трябваше на практика да е изпразнена.

Да купуваш акции на компания с пари от собствената ѝ каса, това не беше ли незаконно? Стига на някой да му дремеше, разбира се.

— Доволен?

HP кимна.

— Добре, тогава е време пътищата ни да се разделят — усмихна се Филип. — Сега наистина си заможен човек, но, ще мине известно време, преди да можеш да се насладиш на парите си. Освен това ние, естествено, ще настояваме за солидно обезщетение. Бих предположил, че сумата ще се окаже някъде около шест милиона, вие как мислите?

Дочуха се подигравателни подсмихвания и настроението вече изглеждаше доста по-спокойно.

— Елрой, ще бъдеш ли така добър да се обадиш за транспорт за Хенрик?

— С удоволствие — ухили се Елрой и пристъпи към телефона на бюрото. — Едно, едно, две е лесно да се набере…

HP гледаше в пода. Естествено, алчните копелета искаха да го прецакат. Както изглеждаше, нямаше голям шанс да си върне парете. Но за щастие, той имаше още едно малко асо в ръкава…

— Ало, полицията ли е? Заловихме крадец. Очевидно се опитваше да открадне търговски тайни…

— Чакай! — каза Филип и вдигна ръка. — Нещо не се връзва…

Той изгледа HP продължително.

— За човек, току-що изгубил играта, изглеждаш твърде спокоен.

HP се опитваше да избегне погледа му.

Мамка му!

— Какво всъщност правеше на рецепцията на долния етаж?

— Нищо — смотолеви HP.

За миг Филип изглеждаше, сякаш недоумява нещо. После направи жест към Елрой да му подаде слушалката.

— Ало, с кого разговарям? Полицейски инспектор Ренко?

Филип започна да се усмихва.

— И в кой отдел работи инспекторът, ако мога да попитам? Разузнавателният? Съжалявам, но правилният отговор беше централа.

Той затвори слушалката, след което натисна няколко копчета на телефона.

— Не спираш да ме изненадваш, Хенрик! — продължи той с развеселен тон. — Предвидил си, че ще се обадим в полицията, и си заменил номера за бързо набиране със свой собствен. Да се обзаложа ли, че някъде отвън имаш двама приятели, които чакат с кола и ще се появят да те вземат? Малко в стил „Ocean’s Eleven“, не съм ли прав?

HP си пое дълбоко въздух.

— Twelve — измърмори той. — Фалшивите ченгета ги спасиха във втората част.

Но никой не го слушаше.

Филип се обърна към останалите в стаята.

— Това е добър урок за всички ни. Никога не подценявайте противника си, дори и да изглежда победен…

Филип направи знак с ръка на Елрой, който извади мобилния си телефон.

— Ало, полицията ли е?

Тя приключи разговора и потърси нов номер в телефонния си тефтер.

— Добър вечер, скъпа — каза мекият глас.

— Добър вечер, чичо Таге — отговори тя и усети как сърцето ѝ заби малко по-бързо.

— Знам къде е Хенрик…

— Прекрасно, милата ми, дължа ти големи благодарности. Къде мога да го намеря?

Тя пое дълбоко въздух и го задържа няколко секунди, преди да отговори.

Сега вече играта приключи.

Филип и компания купиха акциите му, вярно, значително по-скъпо, отколкото си бяха представяли, но все пак. Най-накрая си бяха осигурили пълен контрол над фирмата.