Но вече беше стояла навън на студа доста дълго и продължаваше да бъде все така адски ядосана, както и когато бе изхвърчала от апартамента преди час. Петер Глад живееше на втория етаж на грамадна вила, която поместваше четири отделни апартамента, и вероятно я беше наел през втори човек, защото името му дори го нямаше на домофона.

Вилата беше разположена високо, като задната ѝ страна гледаше към една горичка, и тя беше принудена да излезе от колата под наем и да трамбова нагоре между дърветата, докато намери приличен наблюдателен пункт.

Два от прозорците светеха и по едно време ѝ де стори, че видя да минава силует. Следователно гой си беше вкъщи. Сега оставаше само да влезе вътре, нали такъв беше планът ѝ? Да звънне на вратата и да се изправи срещу него?

Тя не знаеше съвсем какво да прави. Можеше спокойно да изнамери някой голям камък и да го запрати към прозореца му. Око за око, така да се каже… Той си падаше по тия неща…

Постепенно бе започнала да се оглежда за подходящ снаряд, когато изведнъж между дърветата се появи малко куче, душещо в снега. Вероятно вятърът духаше от грешната страна, защото то не я забеляза, преди да стигне почти до нея. Тогава кучето отскочи назад и започна да лае изплашено.

— Тарзан, Тарзан! — чу тя някой да вика откъм осветената пътека на около сто метра вдясно. После видя два силуета да се приближават бързо между дърветата.

По дяволите, нямаше никакво желание да обяснява на някакъв си стопанин на куче защо киснеше тук, в гората.

Силуетите се приближаваха бързо, двама мъже, предположи тя. Единият беше леко едър и носеше фенер, а другият — значително по-дребен, тичаше малко пред него. Тя ги зачака, докато Тарзан продължаваше да лае истерично.

— Шшш — опита тя. — Добро кученце, добър Тарзан.

Направи две крачки към малкото куче и приклекна, за да пробва да го успокои. Но вместо това животното нападна гневно краката ѝ и тя бързо се изправи.

Проклето псе!

— Ето те и теб, Тарзан…

По-ниският от двамата мъже улови кученцето и го вдигна в скута си почти като дете. То млъкна веднага и започна да ближе лицето на мъжа.

— Извини ни — каза той. — Тарзан е свикнал вечер да тича наоколо, без да се натъква на никого. Ужасно много молим за извинение, ако те е изплашил…

Другият мъж ги настигна. Той насочи фенера, който носеше, към покритата със сняг земя. Но светлината все пак беше достатъчна, за да го разпознае от фитнеса в участъка.

Беше Петер Глад.

— Чувал ли си да се говори за PayTag Group?

Името му беше далечно познато, но не можеше да се сети откъде.

— Това е глобална консултантска компания, която освен други неща специализира и в интернет сигурност. По някакъв начин Филип е успял да договори оферта за мажоритарния дял от акциите на ArgosEye. Филип и всички останали ще забогатеят, като в същото време компанията в бизнес отношение ще се сдобие със съвсем нови мускули…

HP се облегна назад в канапето. Значи за това ставаше дума в малкото изложение на Бийнс при бара? С глобално предприятие зад гърба и свежи милиони в касата щяха да могат да се разширят, да се сдобият с още по-добри инструменти. С още повече контрол…

Но очевидно Анна не е била съгласна с тази подредба. Точно както и Моника, тя бе започнала все по-малко да одобрява това, в което се превръщаше фирмата.

Самата тя беше една от първите IT-предприемачи, буквално беше изградила кариерата си около развитието на интернет. А сега щеше да помага за ограничаването му, щеше да запушва устите на хората и да крие неудобни истини.

Да, можеше съвсем ясно да си представи защо Анна се беше възпротивила. И според Моника тя бе имала един последен коз. Дори и племенният съвет да гласуваше срещу нея, тя явно беше измислила начин да им сложи пръчка между спиците. Да прецака цялата сделка под носовете на алчните малки негодници…

— Филип по някакъв начин ще да е разбрал за какво ставаше дума и ѝ се противопостави — каза Моника, след като се върна от кухнята с нова кана чай. — Нямам представа какво се случи, единственото, което знам, е, че Анна се изплаши, направо си беше шибано ужасена, извини ме за грубия език…

Тя отпи от чая си.

— Затова ли напусна страната?

Моника кимна.

— Анна ми звънна от Лондон, каза само, че заминава за няколко седмици, не посочи причина. Но беше достатъчно да чуя гласа ѝ, за да разбера… Малко по-късно ми се обади от Дубай и ми разказа повече. Впоследствие разбрах, че е било в същата вечер, когато тя…

Моника замълча.

— Значи цялата история за околосветското пътешествие, която прокара Филип…

— Пълна измислица, както и това, че смъртта ѝ била нещастен случай. Полицията там, долу, е сигурна, че Анна е била убита. Даже са разпитвали заподозрян.

Той размърда неспокойно тялото си, но тя не забеляза.

— Но Филип беше крайно категоричен точно по този въпрос. Не можеше да изтече никаква информация, която би застрашила сделката, при каквито и да е обстоятелства. След случилото се с Анна не смея да му противореча. А и освен това съм зависима от благосклонността му…

— Как така?

HP се наведе заинтригуван напред.

— Аз съм най-близката роднина на Анна, родителите ни са мъртви, което означава, че аз наследявам акциите ѝ в компанията.

Той сви вежди.

— Как това е проблем, искам да кажа, че ти ще получиш доста пара за акциите си, когато сделката се реализира.

Тя изсумтя…

— Анна не искаше парите им. Каквото и да се случеше, тя смяташе да задържи дела си и да попречи на PayTag да погълне делото на живота ѝ поне толкова дълго, колкото беше възможно…

Моника стана от дивана и заподрежда, тракайки, все още наполовина пълните им чаши чай. После внезапно престана и се обърна към него.

— Имаш ли нещо против да дойдеш с мен до терасата? Чувствам, че имам нужда от цигара…

— Но ти кървиш! — изписка мъжът с кучето.

Глад мръдна фенера и светлината заигра по краката ѝ. Малко, тъмночервено петно беше започнало да се просмуква през дънките на единия ѝ прасец точно над ръба на ботуша. Тя вдигна крак, свали едната си ръкавица и натисна петното с показалец.

Мъжът имаше право.

— Пу, Тарзан! — възкликна кучкарят. — Молим многократно за прошка…

Глад насочи лъча от фенера малко по-нагоре.

Когато достигна лицето ѝ, тя забеляза как той замръзна.

— Казвам се Пиер, а това тук е Петер — вметна онзи с кучето. — Живеем точно тук.

Той посочи към къщата зад тях.

— Ела с нас и ще те превържем и естествено, ще платим за дънките ти…

— Няма нужда… — започна тя, но мъжът я прекъсна.

— Не, не, настоявам, това все пак е най-малкото, което можем да направим, нали, Петер?

— Ама щом тя не иска… — измърмори Глад.

— Глупости! — изсумтя мъжът, който явно се наричаше Пиер. — Следвай ме, оттук.

Той я хвана подръка, но не невнимателно, а сякаш вече бяха добри приятели, и я поведе обратно към пътеката. Тарзан възрази вяло срещу присъствието ѝ, но Пиер го скастри.

— Пу, Тарзан, не ръмжи по новата ни приятелка! Как каза, че се казваш, между другото?

— Ребека — каза тя. — Ребека Нормѐн.

Тя погледна бързо през рамо по посока на Глад, но в мрака беше невъзможно да разчете изражението на лицето му.

Тя пушеше син „Бленд“, което всъщност не го учуди.

Той самият извади една „Марлборо“ от пакета, който си беше купил от павилиона в метрото, след което затършува из джобовете си за новата си запалка еднодневка.

Липсваше му вярното „Зипо“.

— Каза, че си зависима от благосклонността на Филип, какво имаш предвид? — попита той, докато палеше цигарите на двамата.

Тя дръпна дълбоко, преди да отговори.

— Не искам да приема кървавите пари на PayTag, това е изключено. Би било като да предам Анна. В същото време не искам да задържа акциите, защото тогава ще притежавам една част от чудовището, което сестра ми искаше да унищожи, така че съм в капан.