— Вие нищо не разбирате…

Дафи извърна глава към Болд и съвсем леко му кимна да продължава според плана, макар коментарът на Гарман да я беше разстроил.

Болд започна меко:

— Джонатан Карлайл Гарман. Бил е приет в болницата в „Гранд Форкс“ на четиринайсети юни осемдесет и трета с трета степен обгаряния на лицето и тялото от кръста нагоре. След което е преминал седеммесечен курс по възстановителна и пластична хирургия.

— Кога за последен път си го виждал? — попита го Ла Моя.

— Кажи ми, че си искал да навредиш само на Даяна. Кажи ми, че не си искал момчето да пострада — подтикна го към признание Дафни.

— Дево Марийо — изрече арестантът, захлупи лице в шепи и тялото му се разтресе от ридания.

Дафни използва момента, за да погледне Болд — и отново му кимна. Скръбта на Гарман порази и тях.

Посред риданията, все още заровил лице в шепи, той каза:

— Тя го отведе със себе си. Отвлече го. И не от любов, а заради това, което знаеше… Заради това, което му беше сторила… Как се нарича такъв човек?

Той вдигна лице и погледна Дафи право в очите.

— Ние не те съдим — каза му тя почти шепнешком. — Само искаме да разберем истината. Да помогнем на Джонатан. Момчето се нуждае от нашата помощ.

Гарман не спираше да плаче — минутите, през които го чакаха да продължи да говори, като че бяха най-дългите минути в живота на Болд. Щеше ли да им сътрудничи, или пак да спомене за адвоката си. Минутите летяха, вечерта неумолимо наближаваше, а с това и опасността от нов пожар. И нова жертва.

В телефонния указател не фигурираше Джонатан Гарман. Нямаше издадена шофьорска книжка, нито регистрирано превозно средство на негово име. Бяха проверени всички възможни регистри, които биха могли да съдържат данни за него, но в крайна сметка се оказа, че подпалвачът беше съумял да уреди живота си така, че да остане извън обичайните списъци, или пък се представяше под измислено име.

— Не си представях, че може да стане така — въздъхна тежко Гарман. — Тя се продаваше. И караше и момчето да прави същото.

Болд шумно въздъхна и отново приседна на нара. Понякога мразеше да научава истината.

Отново се чу шум от приближаващи стъпки, този път нямащи нищо общо с предварителния план. Затова и тримата полицаи застанаха нащрек, очаквайки да разберат какво ли можеха да означават. Пазачът подаде на Болд втора бележка.

Болд я прочете, вдигна глава и обяви:

— Търсим автомивка.

Щастливият миг, който тласна напред разследването на Болд, беше осигурен пак от Бърни Лофгрийн. В същия този следобед помощниците на Лофгрийн бяха установили, че сребристосините нишки, намерени в колите на две от жертвите на подпалвача, не само са идентични едни с други, но и с нишките, открити върху прозорците на Болд и край отпечатъците от стълбата при „Пожара Инрайт“. Това беше едно от онези доказателства, които се наричаха ключ към случая, и Лофгрийн веднага беше уведомил групата на Болд. В същото време детективите от неговата група бяха успели да установят, че същият тип сребриста боя е била продадена само на пет печатници в северозападната част на страната.

Когато позвънили на петата в списъка — „Локал Калър“ от градчето Кьор Дален, Айдахо, оттам веднага разбрали за каква поръчка става дума според цветовата комбинация: хавлиени кърпи, поръчка от верига от автомивки „Лукс уош“, Сиатъл, Вашингтон, с щампи от сребриста и зелена боя на синя повърхност — цветовете на „Сийхоукс“. Върху кърпите бяха отпечатали логото на автомивки „Лукс уош“ и адресите на три автомивки от веригата. От другата страна бяха отпечатали „НАПРЕД, СИЙХОУКС!“. Поръчката била за хиляда и петстотин кърпи.

Когато тримата се върнаха в заседателната зала на петия етаж, тя вреше и кипеше. Болд се отпусна тежко на един стол с мисълта, че всеки момент ще оглушее от шумните разговори. Обърна се към детектив Боби Гейнис и каза:

— Значи би могъл да е всеки от хиляда и петстотинте клиенти на „Лукс уош“!

— Хилядата — поправи го Гейнис. — Петстотинте още не са им изпратени. Не мисля, че става дума за клиенти. Не, този тип автомивки са за хора с пари. Услугата струва единадесет долара, ако щеш вярвай. Клиентът излиза от колата, влиза в кафенето, пие по едно еспресо, а колата му я пускат на конвейера — пълно почистване с прахосмукачка, пълно измиване и лъскане по желание, а също и измиване на прозорците отвътре и отвън. Екипът за подсушаване чака в края на конвейера — и ето какво: кърпите, които използват тези екипи, са същите тези хавлиени кърпи, които търсим. Това обяснява и нишките вътре в колите.

— Три автомивки — размисли на глас Болд.

— Две в града и една в Белингам — съобщи му Ла Моя, четейки кратичката паметна записка за последните разкрития.

В залата цареше такава възбуда и оживление, че Болд се видя принуден да поиска почивка. Но предпочете да остави решението да бъде взето от Шосвиц, тъй като прочете същото желание, изписано на лицето му. Всички от екипа бяха вършили упорито и здраво черна и неблагодарна работа, поглъщаща цялото им свободно време, поотделно и колективно. Да се опиташ да укротиш ентусиазма им, означаваше да ги лишиш от енергията им — а в момента те просто имаха нужда да се освободят от напрежението. Болд си даде сметка за това и усмири нетърпението си, като вместо това реши да получи колкото се може повече информация за това, което беше свършено.

— Проверяваме данъчните декларации на работниците — осведоми Гейнис.

— Той може да не се води на ведомост — предположи Дафи. — Най-вероятно се хваща на работа само от време на време и за пари на ръка.

Намеси се и лейтенант Шосвиц:

— Проверяваме всичко, което намерим. Точно сега не е време да правим заключения. Виждаме и тогава преценяваме. Няма нужда предварително да решаваме нещо.

Един от униформените полицаи взе страната на Дафни:

— Щом като подсушава прозорците, значи работи за пари на ръка и за бакшиши. Това е най-ниското ниво в една автомивка. Тези момчета не се задържат дълго там.

И Ла Моя присъедини гласа си към тяхното мнение:

— Нашият човек, Джонатан, е бил там за кратко.

Дафни каза:

— Може да е работил почасово в няколко автомивки. И това да е мястото, където набелязва жертвите си.

Преценявайки важността на това сведение, Болд попита:

— Имаме ли списък на автомивките, които предлагат цялата гама услуги?

— Имаме — провикна се униформена полицайка.

И тя размаха лист хартия. След като премина от ръка на ръка, листът се озова в ръцете на Болд.

Полицайката продължи:

— Седем в Сиатъл, две от тях са на „Лукс уош“.

— Той се мести? — попита Шосвиц.

Отговори му Дафни:

— Не по своя воля. — Двамата с Болд се спогледаха. — Носи лицето си като кръст. Чувства се неловко, когато трябва да се среща с нови хора, да се излага на любопитните им погледи. Като дете често му се е налагало да се мести, но като възрастен това не му е присъщо. — И тя допълни: — Ако беше така, досега да се беше преместил от Сиатъл. Той е самотник, човек, който прави това, което му се харесва. Живял е така от доста време. Това едновременно работи за и против нас. Той се е чувствал уверен, докато не арестувахме Хол. Това го е разстроило. От друга страна, признанията на баща му сигурно са го ядосали. Ще му е трудно да накаже баща си, след като го отклонихме от утъпкания път.

За Болд това описание на подпалвача, макар Дафи да изглеждаше напълно убедена в думите си, прозвуча объркващо. Все едно вече беше провела разпит на Джонатан Гарман.

Сержантът обяви на всеослушание:

— Маската, която нашият малък свидетел е видял, всъщност е кожата на нашия човек. Не сме виждали снимки, но резултатът от хирургическата намеса и реконструкцията на лицето е бил доста отблъскващ — Джонатан поначало е бил силно обезобразен.

— Незабавно трябва да установим наблюдение над трите автомивки „Лукс уош“ — обяви Шосвиц с такъв тон, сякаш това беше страхотно и оригинално хрумване.