— Намирам се на два метра и шейсет сантиметра — докладва мъжът, опериращ с изсмукващия уред.

Лофгрийн се отзова. Беше взето решение да се пробие стената на кухнята и част Б на хиперголика да се изтегли отдолу. В момента, в който това решение беше прието за изпълнение, вечерното небе се освети от тънък цилиндър тъмночервен пламък, който прониза надвисналите облаци и изчезна. Беше на по-малко от десет километра, в Баяр. Само след минута се чуха една след друга сирените на пет пожарни коли. Вниманието на Лофгрийн беше насочено към деликатната работа, която се вършеше в непосредствена близост. Шумът откъм Баяр беше като от излитащ самолет. Изригването на тъмночервения пламък трая десетина секунди. Сирените продължаваха да вият.

Лофгрийн каза:

— Ние тук ще се оправим, Лу. Иди и виж дали твоят човек не се е покатерил на поредното дърво с нож в ръка.

На Болд не му се искаше да напуска дома си, но го стори.

Работата на мястото на пожара приключи в три часа след полунощ, след което той пое обратно към къщата си и откри, че тя си е цяла-целеничка на мястото.

Друга жена се предполагаше, че е мъртва, още един живот беше погубен. Бяха му съобщили, че и от трите най-големи телевизионни компании6 изпращаха екипи от Ню Йорк да заснемат местопрестъплението.

Изтощеният до крайност Шосвиц му беше съобщил, че независимо от сътрудничеството по линия на практическата работа, ФБР, военният отдел „Криминални престъпления“, специализираното звено по палежите и висшето ръководство на полицейското управление — Сиатъл, воюваха помежду си за поемане на контрола над разследването. Финалният му коментар беше:

— Всичко се руши върху главите ни, Лу. Пълни глупости! Твърде много баби и тази работа така и ще се съсипе от бюрократични надлъгвания и удари под кръста. Глупости и половина. И ние ще сме прекараните, приятел.

Болд не си спомняше кога беше заспал, но точно в седем часа го събуди, нахлувайки в офиса му, нетърпеливият и развълнуван Джон Ла Моя. Вратът на Болд се беше схванал, а в главата му беше мътилка. Ла Моя изчака за момент, докато се увери, че сержантът го слуша.

— Помниш ли как Гарман ни каза, че микробусът му е бил откраднат заедно със стълбата „Вернер“? — И продължи: — Имал е микробус, наистина. Негово притежание, точно така. Но ще се наложи нещичко да ни обясни. Той не е докладвал кражбата при нас, сержант. Още по-странно, не е искал да му изплатят и застраховката.

Болд премисли информацията и главата му окончателно се проясни.

— Да отидем да го приберем — беше решението му.

Ла Моя кимна и се ухили до уши.

— Добре започва денят, нали, сержант?

Навън валеше дъжд.

По пътя към къщата на Гарман Ла Моя и Болд, придружени от патрулна полицейска кола, следваща ги на близка дистанция, не слушаха джаз станцията на Болд, предпочетоха новините и ранното токшоу на случайно подбрана радиостанция, излъчваща на средни вълни. Последната жертва е била идентифицирана като Вероника Делатарио. Това беше четвъртата жертва на Начетения и Болд можеше да опише как е изглеждала още преди да е видял снимката й: тъмнокоса, стройна, майка на момче на възраст между осем и десет години. От радиостанцията нападнаха полицията, че задържала не истинския убиец, който явно не се казва Никълъс Хол и обвиниха всички служби наред, че са обърнали много по-голямо внимание на къщата на един сержант от полицията — свой човек — докато Вероника Делатарио била издебната и изгорена от серийния подпалвач.

Беше съобщено и че полицията е получила още едно послание по-рано същия ден заедно с парченце разтопена зелена пластмаса. Но нищо не е предприела.

В токшоуто последваха оживени разисквания на тема нужда от ново ръководство. Представителите на федералните служби направиха много уместни намеци за желанието си да поемат разследването и да отстранят полицейското управление. Болд се възмути най-много от това, защото знаеше, че на изпълнителско ниво полицията и федералните служби си сътрудничеха много добре. Изглежда на управленско ниво се водеха игри за повече власт.

Ла Моя, решавайки, че повече не може да издържи на приказки от този род, превключи на джаз станцията и двамата се заслушаха в тромпета на Уинстън Марсалис.

Движението по I-5 беше невероятно забавено в двете посоки. Даже и с включена лампа и сирена, те се придвижваха едва-едва.

Когато пейджърът и мобифонът на Болд нададоха вой почти едновременно, той разбра, че нещо сериозно се е случило. Може би Шосвиц беше решил да го изтегли от разследването, Болд имаше чувството, че усеща мислите му от разстояние. Въпросът за ролята на Гарман го тормозеше още от началото на разследването: заради това, че беше станал мишена на писмата послания на подпалвача и когато по-късно се разбра, че е служил в база на военновъздушните сили, и то в пряка връзка с ракетните установки. Единственият разпит на Гарман не беше дал никакви резултати и даже сега, когато отиваха да го приберат за втори разпит, истината беше, че не разполагат с едно макар, но стабилно доказателство срещу него.

А може би обаждането по мобифона и повикването по пейджъра бяха от Лиз, която му беше заявила като нещо неподлежащо на обсъждане, че ще дойде в Сиатъл същия този ден — четвъртък. Може би Марина не се е оказала свободна и от него се очакваше да поеме грижите за децата, докато съпругата му прави бог знае какво с бог знае кого.

Обзе го гняв, преди още да се е отзовал на обаждането.

— Болд — изрече кисело и Ла Моя го изгледа.

— Има ли радио край теб?

— В колата съм.

— Е, добре тогава, пристегни се здраво с колана и обърни на „Комо“, на средни вълни.

— Преди малко точно нея слушахме.

— Значи си чул Гарман?

— Какво за Гарман? — попита Болд.

В този момент Ла Моя за малко не легна върху него, приближавайки ухо откъм външната страна на слушалката. Болд го изтласка настрани с лакът.

— Готов ли си да го чуеш? — попита тя реторично. — Стивън Гарман, пожарен инспектор от експертната група към градския съд, в момента признава в ефира, че е Начетения, нашият убиец.

Болд за малко да вкара колата в канавката, само бързата реакция на Ла Моя, който хвана кормилото и го завъртя рязко, ги спаси.

Болд съобщи на детектива си:

— Гарман току-що се е признал за виновен.

И още докато ръката на Ла Моя беше на кормилото, Болд започна да превключва копчето за автоматичен избор, докато локализира радиостанцията, която бяха слушали преди малко. Гарман продължаваше да говори. Описваше до най-малки подробности всичките си престъпления.

Петнадесет минути по-късно те спряха пред къщата на Гарман, а той продължаваше да говори по радиото, в този момент отговаряйки на поредица от въпроси, които по-скоро имаха за цел да го объркат и изобличат в лъжа. Два телевизионни екипа бяха изпреварили Болд и вече дебнеха пред къщата на Гарман.

— Той се е заключил в апартамента си — изкрещя един от репортерите към Болд и поднесе микрофон към него. — Какво е решението на сиатълската полиция?

На Болд му се искаше да изрече спасителното „без коментар“, но си представи какво ще последва, ако по този начин излезеше, че е нерешителен и мекушав.

— Дошли сме да арестуваме господин Гарман по различни обвинения, произтичащи от поредицата пожари в окръг Кинг.

Хеликоптер се изви изневиделица и кацна. Болд разпозна специален агент Сандърс да притичва сред увлечените от въздушната струя прахоляк и боклуци.

Ла Моя отблъсна микрофона на репортера, приближи се плътно до Болд и му каза:

— Ще е добре ние да го арестуваме.