В заседателната зала надвисна тишина. Кастърстейн остана неподвижен. Когато се раздвижи, изображението на екрана позагуби ясните си очертания, а той сякаш за момент беше погледнал извън обектива на снимащата го камера и след това отново към намиращите се в заседателната зала. Когато проговори, тонът му се оказа мек и спокоен:

— В този случай се сблъскваме с това, което ние наричаме смесен профил. Необходимо е да анализираме обстойно събраните материали. Да идентифицираме съставните елементи. А за това е необходимо време. Не се откриха най-често използваните въглеводороди, както очаквахме. Затова ще започнем отначало и ще опитаме пак. Ако не успеем от първия път, ще опитаме отново и така, докато успеем.

— Също като нас — вметна Болд.

Кастърстейн всъщност даде изключително точно описание на това какво представляваше едно разследване само по себе си.

— И двамата сме детективи, всеки в своята област и по свой начин — каза Кастърстейн.

— По същество — не се отказваше от настояванията си Ла Моя с дрезгавия си глас. — Дайте сведения по същество, докторе. Информатор ни съобщава, че тоя човек се готви отново да изпържи някого. На мен ми се иска да ни дадете нещо повече, отколкото любезен прием. Малко черно топче! Все едно нищо.

Кастърстейн остана невъзмутим. После се усмихна само с ъгълчетата на устните си, сякаш за да покаже, че беше очаквал изпълнение а ла Ла Моя.

— Осъзнавам искреността ви, детектив Ла Моя. Поканих сержант Болд тук — натърти той, — защото исках да му покажа това. — Кастърстейн кимна на някого извън полезрението на камерата. Видеоекранът стана син. Чу се гласът на доктора. — Ще ви покажем изпитание, проведено от отдел „Пожари“ във Форт Уърт.

На екрана се показа огромен запуснат супермаркет, като фонът зад него беше затъмнен. На мястото на прозорците имаше заковани парчета шперплат. Между паветата беше прораснала трева. Около двадесетина пожарни коли бяха наобиколили сградата, паркирани на почетно разстояние. Пожарникарите бяха заели позиция, уловили маркучи, върху земята обаче не се виждаха локвички вода, нито следи от обгаряне от пожар, с който да са били извикани да се преборят. В долния десен ъгъл на видеоекрана се виждаха потрепващи цифри от дигитален часовник.

Отново се разнесе гласът на Кастърстейн:

— Обърнете внимание на скоростта на горене и на цвета на пламъците. Мисля, че някои неща ще ви се сторят доста интересни.

Часовникът беше занулен и само след частица от секундата Гейнис и Ла Моя, които седяха най-близо до видеоекрана, буквално подскочиха върху столовете си и рязко се извиха назад, сякаш искаха да избягат от яркия морав пламък, издигнал се за миг високо-високо в небето, сякаш беше запален огромен фитил. Покривът на сградата се стопи, по средата се образува дупка и сега супермаркетът заприлича на поничка. Всичко беше изгоряло като че наведнъж. Самото горене беше продължило три минути и четиридесет и две секунди, след което пожарните екипи се включиха в акция и от маркучите им се изля вода. Единствено струите, изтласквани от равнището на разгънатите самоудължаващи се стълби, достигаха до центъра на пожара — съприкосновението на водата обаче с ядрото на прииждащия пламък пораждаше нови и нови изригвания на огнени гейзери. Пожарникарите, обслужващи тези маркучи, ги изключиха от действие и пожарните коли се отдръпнаха на известно разстояние от горящия ад. До този момент Болд не беше наблюдавал по-свиреп пожар.

Прожекцията приключи, физиономията на Кастърстейн отново изплува на екрана, отначало със замъглени очертания, след това на фокус.

— Опитите да се потуши изцяло пожара продължават още двайсет минути, интересното в случая е началният огнен стълб. Не знам дали забелязахте, но горенето достигна температури, при които водата се разлага на съставните си елементи — водород и кислород, които буквално експлодираха, вместо да потушат пламъците. Досега не бях виждал подобно нещо. Този пожар е част от опитите, направени, с цел да се открие запалителното вещество, причинило серията пожари, избухнали в периода между осемдесет и девета и деветдесет и четвърта година. От филиала ни в Окръг Вашингтон са взели участие в този експеримент и така се сдобихме с копие от заснетия филм.

Болд си представи как би се чувствал човек, намиращ се вътре в супермаркета. Тялото му се разтресе от ужас, запита се дали Бейън беше видял това негово потреперване. В този момент си даде сметка и защо не бяха намерили почти нищо, което да свидетелстваше за човешко присъствие на местата на пожарите; а така се обясняваше и защо Инрайт и Хейфиц не бяха успели да напуснат домовете си. В него изригна неистово желание да предотврати на всяка цена следващия пожар, последвано веднага от съмнение в собствените сили. Може би вече трябваше да се оттегли и да приеме лейтенантския чин. Може би следователската работа изискваше да се намесят млади хора, свежи мозъци, с по-бърза мисъл. Дали не беше станал вече прекалено улегнал и непригоден? Можеше ли да си върши работата с пълния си капацитет, след като се притесняваше дали жена му нямаше връзка с друг мъж? Твърде много неща му се бяха струпали на главата, а времето беше малко. Няма време. Тази мисъл направо го беше обсебила. Повече никакви пожари не трябваше да има, за нищо на света.

— Препоръката от филиала ни в Окръг Вашингтон е — и трябва да заявя, че съм съгласен с нея — ако има трети пожар, да го оставим да гори. Без опити за потушаване и никакво щателно претърсване.

В залата надвисна нехарактерно дълга тишина.

— А как, по дяволите, ще разследваме? — избухна Болд, нещо нехарактерно за неговата вечна овладяност.

В същото време той погледна към Ла Моя, изпитвайки респект към детектива; само Ла Моя се беше осмелил да притисне Кастърстейн. Само Ла Моя беше усетил какво се таи под повърхността на разговора. Болд не можеше да се отърси от мисълта дали не беше изгубил собствения си усет.

Кастърстейн изкриви устни и се наведе към обектива на камерата, излизайки отново за момент извън фокус.

— Не знам какво ще разследваме в проклетите пожари — каза той с равен тон, гласът му изведнъж се оказа прегракнал. — Но мога да ви кажа какво са използвали в този, който току-що видяхме. Мога да ви кажа какво си мислят там, на Изток. Мога да ви кажа какво разследват те сега, тъй като са отхвърлили маса анализи от възможния тестови набор и вече се трудят над окончателните заключения. — Тук реши да направи пауза и телефонната връзка между Сакраменто и Сиатъл за момент пропадна, като по линията нахлу шум от статично електричество. На екрана се видя как Кастърстейн отхвърли глава назад — като че реагираше на подаден сигнал за решителна атака. Пое си дълбоко дъх и изрече две думи, които, достигайки до Болд, сякаш го поляха с горещ душ и опариха очите му: — Ракетно гориво — каза той. — Запалителното вещество, изпитвано във Форт Уърт, беше течно ракетно гориво.

Имението на Оуен Адлър плашеше Болд с размерите си, независимо че беше идвал тук вече три пъти. Някои съдеха за богатството на Оуен Адлър по размерите и марката на частния му самолет. Беше „Гълфстрийм 3“ и имаше резервоари за допълнително гориво. Беше сред най-богатите в Сиатъл и сватбата му с Дафи Матюс щеше да се състои на частна церемония, ръководена от Робърт Фулгъм, в същото това имение с изглед към пристанище Шилшол, и залива Пъджет Саунд. Сватбата им беше отлагана два пъти, макар за това да знаеха само най-близките им приятели — покани не бяха изпращани. Обяснението на Дафи беше, че е станало заради наложителното овладяване на критична ситуация в империята за хранителни стоки на Адлър, тъй като се беше натъкнал на повтарящи се проблеми по отношение на сроковете на изпълнение, но Болд беше доловил признаци от друг характер. Дафи беше позволила на наемателя на яхтата й, превърната в плаваща къща, да се оттегли, без да плати неустойка; не беше предприела никакви опити повече да я даде пак под наем. Беше се включила отново като доброволка в работата на Убежището — организация на религиозни начала, осигуряваща подслон на избягали от дома тийнейджъри — от която се беше отказала в началото на увлечението си по Оуен Адлър. От друга страна, снимки на Адлър в компанията на други жени бяха публикувани на два пъти на страниците за светски клюки на вестниците. Болд не беше задавал никакви въпроси. Мъж, който би могъл да възроди от пепелищата една компания за стотици милиони долари по начина, по който Адлър го беше направил, заслужаваше само адмирации. Нямаше съмнения в неговите способности да преодолява финансови затруднения. Обаче Дафи Матюс може да се беше оказала своего рода предизвикателство, на което той досега да не се беше натъквал.