— Ще може ли да спасим положението, ако се наложи?

Болд усети как по челото му избива пот. Изобщо не му се искаше да се стига до това.

Н. Хол: Какво ще стане, ако пробвам да свърша работата в някой от близките дни? Ами ако не успея да го уредя?

Емили: Ще успееш. Звездите подпомагат успеха (мълчание). Но луната известно време ще пречи.

Н. Хол: Колко?

Емили: Колко?

Дафи натисна бутона за връзка на уоки-токито:

— Кажи му по-дълъг период. Накарай го да разбере.

Емили: Луната ще бъде във възход чак след месец.

Н. Хол: Какво?!

Емили: Луната ще пречи на бизнеса ти. Любовта ти обаче ще бъде във възход.

Гейнис каза:

— Тази жена е страхотна!

Емили: Няма да има повече усложнения, ако действаш бързо. Това момче, каквото и да е, няма повече да ти попречи. Ти си го изплашил.

Н. Хол: То ми открадна парите (мълчание). Слушай… Можеш ли да ми помогнеш — да го намерим? (мълчание). Ще ти дам повече (мълчание). Не мога да го намеря — като че се изпари.

Болд каза въодушевен:

— Можем да се възползваме от това.

— Не! — изсъска Дафи.

Болд задържа погледа си върху нейния, в неговия се четеше твърда решимост.

— Това ще спаси Бен от обвинение в кражба, а може и да ни даде търсения повод за обиск.

Дафи, без да откъсва очи от Болд, изрече в уоки-токито:

— Ако знаеш къде са парите, скъпа, крайно време е да ти се яви видение. Кажи му! Нали всички искаме да спасим Бен?

Тримата като по команда затаиха дъх и зачакаха решението на Емили.

Емили: Виждам кафява къща. Малка.

Усещайки, че го залива вълна от облекчение, Болд нададе радостен възглас:

— Успяхме!

Н. Хол: Това е къщата на момчето!

Емили: Парите са там (мълчание). Има и втори етаж, нали?

Н. Хол: (звучейки развълнуван) Да!

Емили: Стаята на момчето. Има една кутия. От пластмаса. Секунда… (мълчание) Квадратна.

Н. Хол: Кутия за цигари?

Емили: Не.

Н. Хол: Кутия за играчки. Касичка. Нещо подобно.

Емили: Чантичка за сандвичи? (мълчание) Аха! Сега виждам по-ясно. Видеокасета е. Кутия за видеокасета.

Н. Хол: (развълнуван, шум от провлачване на стол) Колко?

Емили: Какво колко?

Н. Хол: Колко ти дължа?

Емили: (дълго мълчание)

Дафи й подсказа:

— Приключвай! Нека да си тръгне.

Емили: Десет за хороскопа.

Н. Хол: Давам ти двайсет (мълчание). Ще пробвам да уредя нещо утре или вдругиден.

Емили: Да, по-добре отколкото следващата седмица.

Н. Хол: Пак ще дойда да ми кажеш добре ли е, или не.

Боби Гейнис попита:

— Ще го последваме ли?

Болд отвърна:

— Не, ние ще водим. Знаем много добре къде ще отиде. Рано или късно все ще отиде да си прибере парите.

Дафи каза:

— Той?! Веднага ще отиде да си ги прибере. Хващам се на бас!

Болд смяташе да арестува Хол в къщата на Бен.

Беше получил потвърждение, че над дома на Хол — описан като фургон в Паркланд — вече беше установено наблюдение. Поддържащият екип беше приведен в готовност.

Хол излезе от къщата на Емили — наблюдавана от десетки очи — влезе в микробуса и потегли, а полицаите от отдел „Убийства“, от спасителния отряд и сапьорите останаха неми свидетели. Много от тях изпитаха разочарование, бушуващият в организмите им адреналин заради трескавото очакване и възбудата не беше намерил излаз, а готовността им за действие — приложение.

Синият микробус се движеше все още по Двадесет и първа улица, после изви по „Йеслър“.

Зад волана на кафявата каравана застана Гейнис, тя направи обратен завой и потегли в северна посока по Двадесет и първа, след това изви надясно по „Спрюс“, после пак надясно по Двадесет и първа. По радиостанцията им съобщиха, че микробусът на Хол чака на светофара на „Йеслър“ и Двадесет и трета улица.

Полицейската каравана изви в една от пресечките и пое в южна посока. Болд видя микробуса в дясното платно — деляха ги четири коли, чакащи на светофара.

— Ето го — посочи сержантът на другите.

Подминаха го. Болд не откъсна очи от него, докато не го изгуби от поглед. После бръкна в жабката за карта на града.

Както се очакваше, само след няколко минути се оказа, че микробусът е извил в южна посока по Двадесет и трета улица.

Болд предупреди Гейнис:

— В южна посока се намира и Паркланд.

— Не отива там — обади се Дафи.

— Ще го следваме на юг, докато разберем какво ще прави — реши Болд, подразнен от самоувереността на Дафи.

Болд си даде сметка, че му се иска Хол да извие наляво по „Джексън“ и да поеме към къщата на Сантори. Цялото тяло го болеше, както се беше напрегнал. Усети, че скърца със зъби.

Диспечер: Микробусът на заподозрения изви в източна посока по „Източен Джексън“.

— Казах ли ти? — извика гордо Дафи.

Гейнис погледна в огледалото за обратно виждане.

— Останал е много назад. Изгубих го.

След като огледа набързо пътните знаци, Болд я инструктира:

— Завий наляво по „Норман“.

От колата, натоварена със следенето на Хол, се свързаха с него. Болд им нареди да останат на Двадесет и трета улица и да подминат „Джексън“.

— Много е малка улицата — каза той на Дафи и Гейнис. — Може да ги забележи.

„Джексън“ беше улица без изход, завършваше със стръмнина; къщата на Сантори граничеше с парк „Фринк“.

Болд нареди следящата кола да завие наляво по „Диърборн“: две пресечки след улицата, по която беше поела караваната им. Така караваната и следящата кола се движеха успоредно една на друга по две отстоящи близо една от друга улици, като караваната зави в пресечката южно от „Джексън“, а следящата кола — в пресечката северно от „Джексън“.

На шофьора на третата кола без опознавателни знаци беше наредено да паркира така, че да може да наблюдава кръстовището на „Джексън“ и Двадесет и трета улица.

Полицаите от спасителния отряд се бяха разположили в парк „Фринк“, в случай че Хол решеше да се спасява натам.

От диспечера дойде потвърждение, че микробусът е спрял на известно разстояние от дома на Сантори.

Заподозреният беше обкръжен — Болд провери оръжието си, прехвърли се отпред и се приготви да излезе от караваната.

— Идвам с теб — обяви Дафи, изваждайки оръжието си от чантата. Преди още Болд да успее да се възпротиви, тя му напомни: — Чинът ми е по-висок от този на Боби. Не се обиждай — обърна се тя към шофьорката — дългогодишен детектив в отдел „Убийства“. — Лу — продължи вече тя с по-мек тон, — налага се да следя всяко движение, всяка дума на този човек. Може да съм ви от помощ, когато го атакувате.

Дафи винаги беше оставяла амбицията й да взема връх. Поради тази причина вечно щеше да си носи големия белег на шията. Болд беше свидетел как тя се беше сдобила с този белег. Не можеше да позволи нито тя, нито той отново да го преживеят. А тя, с непоклатимото й желание да проникне в психиката на заподозрения, можеше да се превърне в бомба със закъснител. Въпреки това Болд не се опита да я разубеждава. Колкото повече узнаеха за Хол, толкова по-добре.

— Ние сме партньори в тази игра, Дафи. Но аз съм водещият — отбеляза той по начин, от който тя за миг се почувства унизена.

— Ти си водещият — съгласи се тя.

Болд кимна. След което нареди на Гейнис:

— Ти ще ни бъдеш подкрепление. Ще се свързваме по радиостанцията. — И с жест й посочи да му подаде уоки-токито до таблото.

Тя му подаде и огромен фенер, който можеше да се справи и с най-тъмната беззвездна нощ. Болд пъхна слуховото апаратче в ухото си, а радиото в джоба на якето си. Диспечерът обяви, че спасителният отряд е заел позиция, а микробусът вече е празен.