От вътрешността на чантата й се разнесе пиукане на мобифона й. За първи път Болд забеляза уоки-токито в скута й и се запита какво ли трябва да означава. Тя извади мобифона от чантата си и го подаде на Болд.

Сержантът се отзова на обаждането. Гласът на Лофгрийн информира:

— Деветдесет процента съм сигурен, че човекът е дълбал надписа с дясната ръка.

Последва пращене.

Смаян и обезсърчен, Болд промърмори:

— Задължен съм ти.

Лофгрийн отвърна:

— Напълно си прав.

Болд върна мобифона на Матюс.

— Не той се е катерил по дърветата, нали?

— Кое те накара да мислиш така? — попита Болд.

— Да се пукна през гърба, ако не е вярно — отвърна тя, без да отговаря на въпроса му. След което продължи, изпреварвайки следващия му въпрос: — Гарман отново изгрява на хоризонта.

Гейнис я погледна смаяна:

— Да не искаш да кажеш, че Хол не е подпалвачът?

— Какво е мястото на Хол, само може да гадаем. — Дафи вдигна показалец, слагайки по този начин край на разговора, и го насочи към радиостанциите. — Започва се — кимна тя.

Емили: Добре дошъл отново.

Н. Хол: Искам да провериш за една среща.

Дафи приближи уоки-токито до устата си и прошепна:

— Както преди?

Емили: Както преди?

Болд я изгледа смаян. Тя посрещна погледа му спокойно и обясни:

— Никълъс Хол не е единственият маниак на тема контрол.

Боби Гейнис се ухили.

Н. Хол: Аха, точно така. Както преди.

Дафи каза:

— Попитай го дали другите му срещи са били успешни.

Болд я изгледа невярващо:

— Кога успя да го инсталираш?

Тя му хвърли красноречив поглед, който означаваше да запази въпроса си за по-късно.

Емили: Е, успешни ли ти бяха другите срещи? Няма как. Звездите имат страхотна сила, нали?

Н. Хол: Следващата седмица. Четвъртък. Може да ми провериш, нали?

Дафи изсъска в уоки-токито:

— Погледни звездните карти и му кажи, че изгледите са лоши. По-добре да избере по-ранна дата.

По радиостанцията Болд чу как Емили бута стола, за да стане, и издърпва чекмедже. Чу се шумолене на хартия, тя се върна до масата с микрофона и седна.

Емили: Имаш луна в залез следващата седмица.

Гласът на гадателката звучеше заплашително, и зловещо.

Гейнис подхвърли:

— Откакто съм станала на трийсет, луната ми все е залязваща. И всичките ми планети!

Невъзможно — с това нейно тяло!

Дафи я стрелна с недоволен поглед, но Болд се захили.

Н. Хол: Какво значи това?

Емили: Значи, че не е най-подходящото време за бизнес. Беше казал, че става дума за бизнес, не за удоволствие, нали?_Н. Хол:_ Има ли значение?

Емили: Огромно.

Дафи каза на колегите си:

— Интересно. Как може човек, цитирал Платон, да вярва на всичко това? Мисля, че той приема думите й напълно сериозно. Много странно, нали?

Болд нямаше какво да каже. За него разговорът с гадателката беше само началото. Трябваше им стабилна улика срещу Хол, която да доведе до обиск в микробуса и мястото, където живееше. Иначе вървим към провал, предупреди го вътрешният глас. Откритието, че Хол не би могъл да издълбае надписите по дърветата, беше свило стомаха му на топка. Сбъркаха ли с него? Обзе го нетърпение и нервност. Не искаше вземане на заложници; не искаше стрелби; искаше всичко да стане спокойно и чисто; щяха да го следят, надявайки се нещо да се случи. Което да предизвика обиск.

Н. Хол: Ами да, бизнес.

— Бинго! — възкликна Дафи, а в уоки-токито додаде: — Опитай да измъкнеш повече информация.

Емили: От вида на бизнеса зависи как да се тълкува положението на звездите и планетите. Да вземем например продажбите. Продажбите са неуспешни при луна в залез. С много усложнения. Преговорите не се влияят чак толкова. Можеш да преговаряш следващата седмица, но трябва да си много предпазлив. Ако ще продаваш обаче, съветвам те да поизбързаш (шумолене на хартия). Следващите два-три дни са най-подходящи за това (мълчание). Искаш ли да проверя за някоя по-ранна дата?

Н. Хол: Защо досега не си ми споменавала за такова нещо? Миналия път например? За луната?

Емили: Миналия път нямаше луна в залез. Миналия път хороскопът ти беше добър. Този път обаче не е (мълчание). Продажба ли е? Много е важно, за да изтълкувам правилно влиянието на звездите и планетите.

Н. Хол: Ами да, продажба. Може и така да се каже.

Дафи нареди в уоки-токито:

— Чудесна работа. Сега разбери колко други са замесени. И къде ще стане продажбата.

Емили (прочиства гласа си): Марс и Венера са ти в добра позиция. Обаче Плутон много се е отклонил… Това има връзка с бройката. В тази продажба не участват много хора, нали? Само още един, познах ли?

Н. Хол: Това ме смайва.

Емили: Коли. Тъмнина. Много коли. Паркирани коли. Добре ли виждам? И е много шумно там. Какъв е този силен шум? Сякаш ръмжат някакви животни.

Н. Хол: Самолети.

Емили: Разбира се, че е летището (мълчание). Ти работиш на летището.

Н. Хол: Нещо такова. Ама ти направо ме убиваш.

Емили: Един мъж има там, нали? И той участва в продажбата, нали? Още един мъж.

Н. Хол: Да речем.

Емили: Но не са много хора. Важно е.

Н. Хол: Не са.

Болд се наведе напред.

— Наркосделката, за която се е обадило момчето.

Боби Гейнис се обади нервно:

— Е, поне не е някакъв шпионаж. Или секта — като в Оклахома сити.

— Той й вярва — обяви Дафи. — Съвсем ясно е, че й вярва.

Емили: Следващите един-два дни, най-много още един. С нищо повече не мога да те зарадвам.

Н. Хол: Миналия път обаче пропусна нещо (мълчание). Почти се бях отказал да идвам при теб заради това.

Емили (дълго мълчание): Виждам нещо, което няма връзка с бизнеса ти. Нещо неочаквано. Има някаква липса. Нещо си загубил.

Н. Хол: Откраднаха ми го.

Дафи се обади с тревожен тон:

— Не знам за какво става дума.

Болд отвърна:

— Обзалагам се, че нашият приятел Бен знае.

Дафи му хвърли изненадан поглед.

Емили: Пари.

Н. Хол: Вярно е, по дяволите.

Емили: Много пари.

Н. Хол: Майката си ебало — да. Едно момче ми ги открадна. От микробуса ми (мълчание). Искам си парите.

Дафи и Болд се спогледаха:

— Бен — промълви тя, съгласявайки се с него.

Болд кимна.

— Сега разбирам защо толкова го е било страх от нас. Мислел е, че искаме да го арестуваме.

— Тя знае какво се е случило. Бен й е казал — отвърна Дафи.

В тона й личеше известна обида.

Болд се почувства обезпокоен за взаимоотношенията й с момчето.

— Или тя е накарала Бен да открадне парите. Може да са го правили и преди — предположи Болд.

— Не — възпротиви се Дафи. — Не вярвам.

Болд започна да размишлява на глас:

— Той работи във военновъздушни сили. Не са били наркотици. Било е ракетно гориво.

Възцарилата се тишина беше рязко прекъсната от гласовете, долетели чрез радиостанцията от къщата.

Н. Хол: Помислих си, че би трябвало да видиш какво ще има да става. Защо не ме предупреди?

Емили: Ти ме попита за определена среща. И толкова.

Н. Хол: Е, сега те питам за усложненията. За изненадите.

Емили: Предупреждавам те, че колкото повече залязващата луна…

Н. Хол: Майната й на тази луна! Кажи ми за усложненията!

Дафи каза:

— Не ми харесва тази негова враждебност. Става все по-бесен. Нещо е отключило този бяс. — В уоки-токито каза: — Предразположи го! Говори спокойно! И по-неопределено. Не така категорично. Не ми харесва как му говориш.

На Болд — уоки-токито вече беше в скута й — довърши: