— Това е регионът на действие на неговата дружина. И го познава из основи.

Тя изкриви устни и когато заговори, гласът й трещеше като гръмотевица:

— Виж, истина е, че психопатите често ограничават действията си в район от два-три километра от мястото, където живеят, но Стивън Гарман е толкова далеч от образа на психопат, така че няма никаква причина да търсим някакви прилики и съответствия в тази насока. Признавам, че не съм имала време да работя върху него, но затова пък прослушах така нареченото му признание повече пъти, отколкото всички вас, взети заедно, и трябва да ти кажа, че то свидетелства за страхотен ум. Ако се вслушаш в него, повечето неща са абсолютно кухи. Той всъщност нищо не признава. Възможно ли е един интелигентен, представителен мъж като Гарман да започне да убива жени по домовете им? Аз не мисля, че е възможно, Лу. Може би в другия край на града или някъде в Портланд или Спокейн, далеч-далеч от дома му и на улицата.

— На улицата просто ги е набелязвал като жертви — предположи той.

Тя се наежи:

— Искаш да ми кажеш, че знаеш как Начетения ги е набелязвал за жертви, така ли?

— Известно ти е, че не знам.

— Нито пък аз и ми се иска да се обзаложа, че и Стивън Гарман не знае. — Замисли се, оставайки загледана в него. — Твърде едър и висок е за твоето момче върху стълбата, нали? — попита тя реторично. — Също както и Хол. А ние вярваме на доказателства, нали? Нали така, Лу?

— Шосвиц ще съкрати групата ни. Ако имам късмет, ще останем само Ла Моя, Бейън, Фидлър и аз.

— Кога ще приемеш факта, че сме хванали не когото трябва?

— Едно е ние да приемем този факт, друго е да го разгласим — отвърна й той. — Шосвиц изобщо няма да поиска да ни чуе. Точка. Шефовете проглушиха ушите на всички, че сме хванали най-страшния убиец. Ако кажем, че не е вярно, нечии глави ще паднат.

— Много добре го разбирам — каза тя. — Но няма как да се съобразим с това. Даже и да си продължим мирно и тихо разследването, много скоро ще се разбере. Ще има друг пожар, Лу — каза тя, обличайки в думи притесненията си.

— Вземала ли си си напоследък отпуска? — попита той, сменяйки рязко темата, надявайки се да заличи от мислите си картината на един нов пожар.

— Не.

— Къде би отишла, ако си вземеш отпуска? Къде обича да ходи Оуен?

— Оуен не си взема отпуска.

— Често си мисля за Мексико. Топло. Слънчево. Евтино.

— Мисля, че ще те помоля да ми заемеш вилата си — каза тя мечтателно. — Ще си взема купчина книги, няколко торби с пресни зеленчуци, няколко бутилки страхотно вино, компактдискове. Там има ли вана?

— Разбира се.

— Свещи. Ароматизатори за вана. Ще се поглезя, нали разбираш? Ще се отдам на желанията си.

— Лосион за тен — започна на свой ред Болд. — Уокмен с всичко на Оскар Питърсън. Ще ходя бос по пясъка. Ще си правя дълги разходки.

— А децата?

— Разбира се, че ще дойдат. Защо не? Ще си седя и ще ги гледам, нали разбираш, само това.

— Шосвиц да не ти е предложил да си вземеш отпуска? — попита тя.

Болд кимна.

— Имам чувството, че всеки момент се готви да ме отстрани съвсем. Спомена също теб и Джон.

— Не е пропуснал почти никого. Досега не ти се е противопоставял така рязко, изглежда нещо е надушил и иска да се застрахова.

— По всичко изглежда, че е така.

— Сега да поговорим за нашия човек, той е все още на свобода — смени темата тя. — Като арестува Хол, ти го лиши от източника му на гориво. Забрави за момент Гарман. В този момент Начетения е като наркоман, той е пристрастен към силата на пожарите. По-рано в представите му те най-вероятно са били своето рода въздаване на справедливост. Това е осмисляло действията му. Но някъде в хода на събитията е настъпила трансформацията, където действията му в неговите очи са били оправдани просто защото са го карали да се чувства добре. Толкова силен. Цитатите от Библията ни навеждат на мисълта, че вярва в Божествения закон и че той е призован да го приложи на практика. Но ти успя да му попречиш. Да пресушиш източника му. Ти всели страх у него. Отговорът му беше да поеме голям риск и да влезе с взлом в „Командир Джоузеф“, за да се снабди с хиперголика. Това ни показва, че той планира нещата. Наблюдавал е Никълъс Хол и е знаел към кой точно склад да се насочи. Не знаем откога, но ни е известно и че е знаел местонахождението на това гориво. Съгласен е бил да плаща на Хол, защото го е излагал на риск, не себе си, както и за да си осигури и по-нататъшното снабдяване с гориво — така на практика се е подсигурил за вечни времена. Само че ти му подложи крак и промени всичко това.

Изгледа го, сякаш преценяваше дали следи мисълта й.

— Успехът при такива повтарящи се действия — продължи тя — подхранва самодоволството. Той е вярвал, че може да я кара така вовеки веков. Бил е сигурен, че нито ще можеш да го идентифицираш, нито да откриеш местонахождението му. Но сега в ръцете ни е и Гарман — а Гарман се опитва да го прикрие. Защо? Много е вероятно да е откраднал огромни количества от горивото. Защо? Дали не планира нещо като грандиозен финал или просто ще продължи да убива доволен, че се е сдобил с такова количество? Или ще замине, ще поизчака една-две години и ще поднови палежите?

— Ти ми кажи — беше реакцията на Болд.

— Той ме обърка от самото начало, Лу. Разколебана съм в способността си за преценка. И продължих да допускам грешки по отношение на него, не една и две. Сега по-важното е друго — никой от нас не вярва, че Гарман пали тези пожари. И няма да успеем да убедим никого, преди да си отговорим на въпроса защо направи това признание.

— Опитва се да прикрие някого — каза Болд, повтаряйки предположението на Дафи.

— Освен ако не прикрива самия себе си — каза тя, обърквайки го още повече. — Освен ако в него не се борят двама души: пожарният инспектор и подпалвачът. Пожарен инспектор, който най-накрая се е превърнал в подпалвач. — Тя извади една снимка. — Смятам, че това ще се превърне в разковничето. Бившата му съпруга.

Тя отдръпна ръката си и Болд видя усмихващото се лице на жената.

— Приличат си като две капки вода — каза тя и сложи до нея снимка на Дороти Инрайт.

Приликата между Инрайт и бившата Гарман беше поразителна. Болд местеше трескаво очи от едната към другата и обратно.

— Много странно, нали?

— Проблемът при пожарите е, че те изгарят жертвите, но и снимките в кутиите, снимките в рамки по стените, някои отпреди петнайсет години. А когато става дума за жени, трябва да си дадеш сметка, че те променят външността си. Ние сме подвластни на модните тенденции. Мъжете — не. И ние сме потърпевши от тези пожари — ти и аз, Лу, защото имаме на разположение снимки, които не ни показват последната промяна във вида на тези жени. Ето с каква снимка на Мелиса Хейфиц разполагаме — каза тя и извади трета снимка. — Боядисана в червено коса, дълга до раменете й. После червеното излезе от мода; в края на осемдесетте се е изрусила, а след това е станала тъмнокоса — също като останалите две. Подстригала се е късо и е престанала да се навива.

Дафи използва флумастер, за да нанесе съответните корекции и изведнъж приликата изпъкна.

— По дяволите — изпъшка Болд.

Още едно парченце от пъзела.

— Това го кара да действа, Лу: приликата.

— Значи все пак може да се окаже Гарман? — промърмори Болд с неудоволствие. Не му се искаше да го повярва. — Той прикрива… себе си? Наистина ли вярваш на това?

— Нито за секунда — каза психоложката, която преди малко беше подхвърлила същата хипотеза. — Макар че някой друг на мое място сигурно би се постарал да намери солидни аргументи, за да те накара да му повярваш.

— Ти си играеш с мен — оплака се той.

— Играя си. — Тя се усмихна, макар това ни най-малко да не облекчи напрежението. Усмивката й изчезна сякаш нечия ръка просто я смъкна като нечистотия от прозорец. — Има трети човек. Някой, за чието съществуване не подозираме — не подозирахме досега — поправи се тя. — Гарман може да е добър лъжец, но не и убиец. Може да не разполагаме с необходимото доказателство, което да го докаже, но и двамата знаем, че е истина.