— Нервен е — поясни Лофгрийн, — добре. По-добре така, отколкото да е самонадеян.

Гласът на мъжа на покрива, дрезгав по радиовръзката, докладва:

— Пускам кабела.

Болд отново погледна нагоре към мъжа и го видя как пъха кабела с дясната си ръка, а с лявата придържа видеомонитор „Сони“ за наблюдение.

— Петдесет сантиметра… Един метър… — докладваше той.

Лофгрийн каза на Болд:

— На кабела има маркировка.

— Един и петдесет… Два метра…

— Знаеш ли какво мисля? — попита реторично Лофгрийн. — Това е предният отдушник… Предната част на къщата. Не вярвам да е заредил горивото отпред. Тук е на показ, нали? Ако аз съм на негово място, ще го налея в задните тръби, а ще запечатам предните. Така ще се бавя много по-малко време отпред.

Радиото му изпращя:

— Два и петдесет… Три метра…

Лофгрийн изграчи в уоки-токито си:

— Опитай в един от задните отдушници, Рик. Разбрано?

— Разбрано — докладва мъжът от покрива.

— Отзад се е развивало основното действие — заяви Лофгрийн на Болд. — Обзалагам се, че е така.

Над главите им хеликоптерът на една от телевизионните станции насочи включен прожектор към покрива на къщата, лъчът кръжа известно време, докато локализира мъжа в специалната екипировка.

Лофгрийн каза:

— Едно нещо мога да гарантирам със сигурност: съседите ти никога повече няма да те поканят да им гостуваш по какъвто и да било повод.

Прожекторният лъч напусна покрива, обхвана двора и освети лицата на Лофгрийн и на Болд. От въртенето на перките се образува вятър, шумът беше оглушителен. Лофгрийн замаха с ръка в пропъждащ жест, но хеликоптерът продължаваше да виси над тях. Мъжът на покрива загуби равновесие заради образувалото се силно въздушно течение. Подхлъзна се върху наклонения покрив, но с едната си ръка успя да се задържи и хлъзгането престана. Болд погледна към паркираните патрулни полицейски коли, където се виждаше как Шосвиц крещи в микрофона на радиостанцията с поглед, вперен в хеликоптера. Нямаше нужда да се опитва да чете по устните му, за да разбере, че оттам се сипе огън и жупел. Само след половин минута хеликоптерът набра височина, намаля и шумът, само прожекторният лъч продължи да шари между покрива и тротоара, където бяха застанали Болд и Лофгрийн.

— Намирам се до задния северен отдушник, който е и най-голям по размери — съобщи мъжът на покрива на Лофгрийн.

— Там е кухнята — обясни Болд.

Лофгрийн каза:

— Действай бавно, Рик. Може да се окаже този, който търсим.

Болд не можеше да вижда какво прави този мъж и това го притесни. Чу как той съобщава, че е започнал спускането на камерата в отдушника, можеше да си представи как миниатюрната камера се плъзга надолу в черния пластмасов отдушник; можеше да си представи как мъжът не откъсва поглед от монитора, докато фиброоптичната камера с тъничкия си лъч светлина навлиза по-надълбоко в тръбата.

— Двайсет и пет сантиметра… — обяви гласът му.

— Бавно — напомни му Лофгрийн.

Болд усети нараснала тревога в тона му и неимоверното напрежение.

— Здрасти! — чу се възклицанието на мъжа на покрива по радиостанцията. — Виждам прозрачна мембрана на маркировката за петдесет сантиметра.

— Задръж така! — кресна Лофгрийн в микрофона на уоки-токито.

Извърна се и махна на един от своите помощници да се приближи. Беше жена с красиво лице, едва прехвърлила тридесетте, специалната й екипировка й беше прекалено голяма. В дясната си ръка държеше сива на цвят чанта за инструменти, явно много тежка.

Лофгрийн й каза:

— В кухнята. Използвай задната врата. Действай много предпазливо, бавно, както говорихме. Ще е някъде във вертикалната тръба. Ще ми дадеш данни за долната й част. Разбра ли?

— Тъй вярно.

— Добре — каза Лофгрийн. — Тръгвай тогава.

— Млада е — каза Болд, наблюдавайки я как се затича, прехвърлила през рамо чантата.

— Те всички изглеждат млади. Има четиригодишно дете. Мъжът й работи в „Боинг“. Чудесен анализатор е, може би най-добрият, който съм имал. Въпреки риска, въпреки опасността, въпреки че сапьорите предложиха те да поемат обезвреждането, тя настояваше да монтира една от камерите. Тя проникна във вентилацията на новата сграда на федералната управа — спомняш ли си за инсталирането на камерата? Покатери я цели три етажа по-нагоре, и то в мъжката тоалетна. Спомняш ли си? Оказа се, че става дума за наркосделка. Напипа седемдесет хиляди долара в брой, предназначени за наркодилър от Ванкувър. Това го направи тази русокоска. Ако искаш фиброоптична камера в задника на някого, без той да се усети, най-добре да повикаш нея.

— Защо я пращаш вътре?

— Точно сега се налага да проверим отдушника от долу нагоре. Рик не може да проникне през тази мембрана, пак ще продължим проверката, но от долу нагоре. Това може и да ни подскаже как да неутрализираме бомбата.

— Обясни ми — поиска Болд.

— Има два варианта. Единият е да пъхне част А и част Б в два различни отдушника. С тънка мембрана в долната част — всички други отдушници са запечатани. Някой от обитателите използва камбана, мембраните падат едновременно и къщата е вдигната във въздуха. Вторият е двете части да са в един и същи отдушник, един върху друг, а мембраната е помежду им. Предимството в този случай е, че трябва да счупиш само долната мембрана. Работата е там, че не знаем какво точно е направил, така че не можем да рискуваме и да счупим мембраната. — И той продължи да изяснява ситуацията. — Готови сме за източване надолу, или изсмукване нагоре, но има вероятност, макар и малка, да го е направил по трети начин. Кастърстейн откри доказателство за вероятното наличие на взривател. Знаем, че подпалвачът е бил покачен на дърво и е наблюдавал къщата ти. Ами ако взривателят всъщност е превключвател за налягането?

— И ако е така? — попита Болд.

— В случая с тези самотни майки — Инрайт и Хейфиц — той ги наблюдава, за да разбере кога ще останат сами, без децата. Тогава активира превключвателя за налягането — лесно би могъл да настрои всяко дистанционно управление от детските играчки да му свърши тази работа. Не е кой знае какво. Чрез него може да деактивира този превключвател, ако види, че децата се връщат. И в това точно е номерът: при деактивиран превключвател отводнителните канали не работят добре, но къщата не гръмва. При активиран превключвател още първия път, когато се пусне вода в тоалета, и — бум! От пусната вода в мивката няма да стане. Но в тоалета — тридесет и пет литра вода наведнъж и — бум! С камбаната се получава същото. Ако и двете части на хиперголичното гориво са в един и същи отдушник и ние направим погрешна стъпка, ще стане истински фойерверк.

Следващите няколко минути преминаха в усърдна работа. Помощничката на Лофгрийн даваше подробно описание на всяка извивка и сглобка на тръбите. Най-накрая направи и дългоочакваното съобщение:

— Виждам отвора на вертикалната тръба. Намирам се на петдесет сантиметра от дясната страна.

Лофгрийн нервно започна да търка с треперещата си ръка брадичката си, като че се опитваше да отстрани някаква нечистотия там. Промяната в поведението му стресна Болд. Завеждащият лабораторията по идентифициране свали дебелите си очила и ги изтри с крайчеца на ризата си, след което ги върна на мястото им и започна безспир да се чеше по главата.

— Тя е в отдушника… движи се нагоре… Ако счупи каквато и преграда да се намира там… — Той не довърши изречението; нямаше нужда да го прави.

Двамата мъже се спогледаха — очите на Лофгрийн зад дебелите стъкла бяха с размерите на топки за голф, бялото на очите му изглеждаше грапаво — и Болд разбра, че при цялата им надеждна техника животът на тази жена не можеше да бъде спасен, нямаше как да й бъде гарантиран и за това пряката отговорност носеше Бърни Лофгрийн.

Лофгрийн сведе очи към уоки-токито и измърмори дрезгаво:

— Тя е добро момиче. Дяволски добро момиче. Страхотен специалист. Цяло щастие е, че е при мен. Не се случва често да работя с такива като нея. — А в микрофона изрече с неочаквано овладян глас — не можеше да си позволи пред нея да звучи неуверено: — Какво е положението, какво виждаш?