Изпълненият с напрежение глас на Лофгрийн благодари на жена си, прекъсвайки я, и каза:

— Страница двеста петдесет и седем. „Направи си сам“, картинен справочник. Имаш го, нали?

Въпросът му беше реторичен. Самият Лофгрийн беше дал на Болд два екземпляра — един за домашно ползване, друг — за службата. Беше дал и на още няколко колеги в отдел „Взломни кражби“ и отдел „Убийства“. Болд му каза:

— Не, от две седмици спя на хотел.

Домашният си екземпляр сержантът беше държал дълго време на етажерката в спалнята, но след появата на Сара заедно с цялата етажерка я беше изместил в коридора.

— На страница двеста петдесет и седма фигурира разрез на къща, показващ водопроводната инсталация. Всичко — от водомера до сифона. Отляво на страницата са отвесните отдушници. Отдясно на страницата е отточната тръба. Отводнителните канали на тоалетната, мивката, ваната, на още една вана — всички те са свързани с обща тръба, наречена разклонителна. Другата страна на тръбата е свързана с отвесен отдушник, който минава през улея, по който дъждовната вода се стича във водосточната тръба и завършва във въздуха. На чертежа се виждат две такива отвесни тръби.

Замълча, сякаш да се концентрира.

— Отводнената вода или боклуците създават вакуум в тръбата — продължи след миг. — Отточните тръби трябва да се вентилират, за да може да има оттичане. Сега си представи, че си запушил с пръст сламка за пиене. Докато държиш пръста си там — без да има достъп на въздух — сламката задържа постъпилата в нея течност. Ако отместиш пръста си и дадеш свободен достъп на въздуха в сламката, то тогава течността се оттича. Същото става и във водопроводната инсталация в къщата. Само че в отводнителните канали има миризлив материал, така че отдушниците стигат до покрива и ние не усещаме миризмата. Отдушниците са два, Лу. Слушаш ли ме?

— Бях се разсеял — призна Болд.

— Това е много находчиво решение, защото така се осигурява присъствието на обитателя на къщата по времето на възпламеняването. Два отдушника — две части на хиперголичното гориво. Разбра ли?

— Какви ми ги говориш, по дяволите, Бърни? Хиперголиците да са били сложени в отдушниците?

— Така предполагам. Запечатваш отдушниците с тънка мембрана — восъчна хартия? самозалепваща хартия? — не знам. Слагаш хиперголиците върху тези прегради. Не е необходимо никакво кой знае какво усилие: просто при оттичането на водата от пълна вана или включването на пералнята тези прегради се скъсват и движението в отдушниците се възстановява, така хиперголиците влизат в контакт с разклонителната тръба. Търсиш начин да опожариш цялата къща, да заличиш колкото се може повече улики и доказателства, и ето, водопроводната инсталация ти дава прекрасната възможност да го направиш: тръбите са прокарани в стените и подовете и по този начин всички помещения се оказват свързани. И сегааа, отпушваш отводнителния канал на ваната или пускаш водата в тоалетната чиния и изведнъж всеки отводнителен канал, всички тръби и арматура в къщата се превръщат в горелки. Порцеланът се е стопил, Лу: това беше уликата, която пропуснах да забележа. По дяволите! Трябваше веднага да ми направи впечатление. Порцеланът не се стопява лесно — освен ако не се е намирал близо до източника на пожара. Позволих на липсата на обичайни улики и доказателства да ме обърка. Всяка частичка порцелан в къщите е участвала в пожара. Ти намери отговора, Лу. Ти се досети!

— Значи камбана?

— Можел е да зареди запалителните вещества даже без да влиза в къщата. Откъм покрива.

— Наистина не е влизал в къщата — потвърди Болд.

Откритието как бяха заложени запалителните вещества зашемети Болд и той за миг се олюля.

— И ето прикритието му. Измива няколко прозореца, покатерва се на покрива и зарежда отдушниците. Въпрос на няколко минути. Заминава си. Няколко часа по-късно, няколко дни по-късно обитателят на къщата използва камбана или изпуска голямо количество вода в отводнителните канали наведнъж и преградите се скъсват. Бууум! Край на всичко. — Само секунда беше необходима на Лофгрийн, за да направи връзката, която и Болд беше направил. — Господи, Лу, къщата ти!

— Знам.

— Твоите отдушници също биха могли да са заредени. Така ще може да се сдобием с доказателство.

Тонът му беше развълнуван. Болд изпита ужас.

— Трябва да евакуираме съседите — каза Лофгрийн.

Болд отвърна:

— Смятай го за свършено.

— Дай ми четиридесет минути — помоли го Лофгрийн. — Трябва да събера голям екип.

Болд крачеше по тротоара пред къщата, изпитвайки желание да влезе и да прибере всичко, в случай че опитът на Бърни Лофгрийн да обезвреди бомбата в къщата му пропадне. Домът се превръщаше в нещо като кутийка с всевъзможни скъпоценности, с каквито обикновено всички деца се обзавеждаха, колекция от дреболии, книги, музика, мебели. Болд притежаваше повече от десет хиляди плочи и около две хиляди компактдиска. Всеки сантиметър от стените, незает от нищо друго, беше покрит с етажерки за музиката му. Повечето от плочите му бяха направо безценни. След всяка стая, пребродена мислено от него, буцата в гърлото му ставаше още по-голяма. Синът му беше пораснал от бебе до малко момченце в тази къща. Сара беше зачената сред тези стени. Бракът му напълно се беше възстановил тук, възкръснал от заблудите на миналото.

Ако би могъл да влезе вътре, би взел бебешките обущенца на сина си. Фотоалбум със снимки на Лиз как ражда Майлс и видеокасетата със запис на появата на Сара на белия свят. Първата публикация на Чарли Паркър, два билета за концерт на Дизи Гилеспи и Сара Вон. Перо от орел, открито в хотел „Олимпик“, кичур коса на Лиз, отрязан, преди да се роди синът им. Синя фланела с надпис „Монк“ върху джобчето на гърдите и боулинг мечка на гърба — беше играл само веднъж за боулинг отбора на Беър Беринсън, но фланелката му беше останала като спомен.

Това беше повече от къща, това беше семеен исторически музей. Представата, че ще го загуби, го ужаси. Прииска му се да отиде до вилата, за да се види с Лиз и децата.

Обърна се към Господ с молба подпалвачът да бъде заловен.

Първият, който достигна билото на покрива, беше облечен в пожарникарска екипировка, в комплект с шапка и маска и носеше уоки-токи, което обслужваше без помощта на ръцете, за да комуникира с Лофгрийн на земята. Лофгрийн, Болд и останалите — сред тях и Бейън и Фидлър — бяха застанали зад ограничителната противопожарна бариера на тротоара. Хората от шестте съседни къщи бяха евакуирани, а две патрулни полицейски коли осигуряваха отклоняването на колите по други улици. Четирима полицаи от спасителния отряд се бяха разположили в две от съседните къщи, готови да реагират, при положение че подпалвачът се появеше наблизо, привлечен от тълпите.

Мъжът на покрива докладва на Лофгрийн:

— Има четири отвора.

Лофгрийн погледна към Болд и каза:

— Искам да знаеш. Сто процента ще открием хиперголици. Защо иначе му е трябвало да се качва на дървото и да наблюдава къщата ти? Нали? Чакал е шоуто.

— Направо не съм на себе си — призна Болд.

— Помисли той как се чувства — отвърна Лофгрийн, сочейки мъжа на покрива. — Ако горивото се възпламени, ще има само двайсет секунди на разположение да слезе от покрива, огненият стълб — цял километър висок — ще го изпепели. Ако Рик не скочи, става на пепел. Няма време за стълби. Няма време за викане на помощ по уоки-токито. Той го знае — добави Лофгрийн, забелязал въпроса в погледа на Болд. — Виждал ли си някога човек да скача от покрива на двуетажна сграда? — И сам си отговори. — И аз не съм виждал. И нямах намерение до тази вечер. — А в микрофона на уоки-токито каза: — Карай по-внимателно, по дяволите. Ползвай оптиката.

Мъжът на покрива беше екипиран с фиброоптична камера с размерите на обикновена гумичка за триене върху гъвкав алуминиев кабел с диаметър като на връзка за обувка. Задачата му беше да спусне кабела във всеки отдушник и да докладва какво се вижда. Болд погледна нагоре и видя как с предпазливи стъпки мъжът прекоси разстоянието между двата отдушника. Коленичи някак непохватно и се засуети около кабела.