— Значи е била невярна! Детето е твое! Проклета да е, проклета да е, никаквица! Е, няма да я получиш лесно, разхайтен боклук! Излезе ли от дома ми, ще я опозоря пред целия свят!

— Тя няма абсолютно никакво провинение, Нероне. Както казах, виждал съм я само веднъж и от началото до края на срещата ни тя се държа напълно благоприлично — такива изискани маниери! Много добър избор си направил, когато си подбирал съпругата си. Именно затова я искам.

Нещо в обикновено непроницаемите очи показваше, че Октавиан говори истината. Мисловните възможности на Нерон бяха натоварени до краен предел и той реши да заложи на логиката.

— Но не е прието някой да тръгне просто така и да иска жените на хората! Това е абсурдно! Какво очакваш да отговоря? Шегуваш се! Такива неща просто не се правят! У теб има жилка благородна кръв, Октавиане, би трябвало да знаеш, че такива неща не се правят!

Октавиан се усмихна.

— Доколкото знам — рече простичко той, — веднъж остарелият Квинт Хортензий отишъл при Катон Утикенски и поискал за жена дъщеря му, дете по онова време. Катон отказал и Квинт поискал някоя от племенниците му. Катон отново отказал, така че онзи поискал съпругата му. И Катон се съгласил. Нали разбираш, съпругите не са от същата кръв, макар че при теб е различно. Онази съпруга била Марция, която е моя доведена сестра. Хортензий платил пребогато за нея, но Катон не взел нищичко. Всички пари отишли у втория ми баща Филип, който все бил на червено. Епикуреец от най-скъпия тип. Може би, ако разгледаш нещата в същата светлина, в която Катон е разгледал искането на Хортензий, молбата ми ще ти се стори по-смислена. Ако предпочиташ, приеми, че подобно на Хортензий в съня ми се е явил Юпитер и ми е казал, че трябва да се оженя за съпругата ти. За Катон това било достатъчно основание. Защо да не бъде и за теб?

Докато слушаше, Нерон бе осенен от нова мисъл — в дома му е влязъл луд! Засега е съвсем кротък, но кой знае дали няма да се разбеснее?

— Ще извикам слугите да те изхвърлят — рече той с надеждата, че думите му не са прозвучали прекалено заплашително и няма да доведат до избухване.

Но преди да отвори уста и да изреве за помощ, гостът се наведе през бюрото и сграбчи ръката му. Нерон замръзна като мишка, хипнотизирана от погледа на василиск.

— Не го прави, Нероне. Или поне ме остави първо да довърша. Не съм луд, имаш думата ми. Като такъв ли се държа? Просто искам да се оженя за жена ти, а това означава, че трябва да се разведеш с нея. Но без да я опозоряваш. Изброй всички останали религиозни причини, и така и двете страни ще запазят честта си. В замяна на това, че ми отстъпваш безценната си перла, аз се наемам да облекча финансовите ти затруднения. Всъщност ще ги прогоня по-добре от самоски заклинател. Е, Нероне, нима това няма да ти хареса? Погледът на Нерон внезапно се отклони, спря върху нещо зад дясното рамо на Октавиан и на ясното му навъсено лице се изписа лукаво изражение.

— Откъде знаеш, че съм финансово притеснен?

— Цял Рим знае — спокойно отвърна Октавиан. — Трябвало е да работиш с банкери като Опий или Балбиите. Наследниците на Флавий Хемицил са измамници, само глупак не може да го види. За съжаление, ти се показваш като глупак, Нероне. На няколко пъти съм чувал божествения си баща да се изразява по този начин за теб.

— Какво става? — извика Нерон, като попиваше разлятата вода с кърпата си, сякаш това дребно занимание можеше да сложи край на объркването от последния четвърт час. — Подиграваш ли ми се? А?

— В никакъв случай, уверявам те. Искам само незабавно да се разведеш с жена си според религиозните основания. — Октавиан бръкна в гънките на тогата си и извади сгънат лист. — Описал съм ги тук, за да ти спестя главоболието да ги измисляш. Междувременно аз ще се заема с жреческата колегия и Петнадесетте относно сватбата, която възнамерявам да отпразнувам колкото се може по-скоро. — Той стана. — Разбира се, няма смисъл да казвам, че запазваш пълно попечителство и над двете си деца. Щом се роди второто, ще ти го изпратя веднага. Жалко, че няма да познават майка си, но нямам никакво намерение да отнемам на един мъж правото върху собствените му деца.

— Ааа… ъъъ… ааа — отвърна Нерон, неспособен да проумее сръчността, с която бе вкаран в тази ситуация.

— Предполагам, че със зестрата й отдавна е свършено — рече Октавиан и в гласа му се долови презрителна нотка. — Ще изплатя дълговете ти — съвсем анонимно. Ще ти осигуря годишен доход от сто таланта и ще ти помогна с подкупите, ако се домогваш до консулска длъжност. Но не мога да ти гарантирам, че ще бъдеш избран. Дори синовете на богове не могат да променят общественото мнение.

Тръгна към вратата, но спря и се обърна.

— Ще изпратиш Ливия Друзила в Дома на весталките веднага щом се разведеш с нея. В момента, в който го сториш, сделката е сключена. Първите ти сто таланта ще бъдат вложени у Балбиите. Добра фирма са.

И излезе, затваряйки тихо вратата след себе си.

Много от случилото се бързо избледняваше, но Нерон продължаваше да седи и да се опитва да проумее онова, което беше по силите му — а то бе най-вече свързано с облекчаването на паричните му проблеми. Макар Октавиан да не го беше казал, здравословното чувство за самосъхранение подсказваше на Нерон, че има две възможности — да се разприказва пред целия свят или да остане ням завинаги. Разприказва ли се, дълговете му щяха да си останат неизплатени и никога нямаше да види обещаната издръжка. Ако си държеше устата затворена, щеше да заеме полагащата му се позиция във висшата класа на Рим — нещо далеч по-ценно от някаква си съпруга. Значи трябваше да си мълчи.

Разгъна листа, който му бе дал Октавиан, и прочете мъчително бавно няколкото къси реда. Да, да, това ще спаси гордостта му! Безупречно от религиозна гледна точка. Защото вече започна да проумява, че ако прокълне Ливия Друзила като невярна съпруга, самият той ще се превърне в рогоносец и посмешище. Старец с палава млада жена, появява се младежът и… Не, за нищо на света нямаше да допусне подобно нещо! Нека светът мисли каквото си иска за разваления брак, той лично щеше да се държи, сякаш става въпрос единствено за религиозни причини. Извади чист лист и започна да пише заявлението за развод. След като приключи, извика Ливия Друзила.

Никой не си беше помислил да й съобщи за посещението на Октавиан, така че тя изглеждаше точно такава, каквато бе винаги — покорна и смирена, самото въплъщение на добрата съпруга. И прекрасна, отсъди той, докато я изучаваше. Да, наистина е прекрасна. Но защо тъкмо тя бе привлякла вниманието на Октавиан? Каквото и парвеню да беше, той щеше да получи това, което иска. Властта привлича жените като пеперуди към пламък, а Октавиан имаше власт. Кое ли е онова нещо у нея, което Октавиан бе усетил само от една среща, а той, Нерон, не бе успял да различи за шестте години брак? Нерон ли е сляп или Октавиан се заблуждава? Второто, несъмнено трябва да е било второто.

— Да, господарю?

Той й подаде заявлението за развод.

— Развеждам се с теб още сега, Ливия Друзила, на религиозни основания. Един стих от новата добавка към сибилинските книги е бил интерпретиран от Петнадесетте като отнасящ се към брака ни, който следва да се разтрогне. Трябва да събереш нещата си и незабавно да отидеш в Дома на весталките.

Шокът я остави без думи, притъпи чувствата й, замая я. Но тя остана неподвижна на мястото си, без да се олюлее, единствено внезапната бледност издаваше силата на удара.

— Мога ли да виждам децата? — попита тя, след като дойде донякъде на себе си.

— Не. Това ще бъде nefas.

— Значи трябва да се откажа и от детето в утробата си.

— Да, веднага щом се роди.

— Какво ще стане с мен? Ще възстановиш ли зестрата ми?

— Не, няма да възстановя зестрата ти или каквато и да е част от нея.

— Тогава от какво ще живея?

— Това вече не е моя грижа. Беше ми заръчано да те пратя в Дома на весталките, това е всичко.