— Мурк иска да командва наравно с мен — изтърси Секст, преди да успее да задържи езика си зад зъбите. Това бе проблемът с Меценат — примамваше слушателите си с приказки и по някакъв неясен начин се превръщаше от Октавианов човек в най-доверен приятел. Раздразнен от себе си, Секст се опита да излезе от положението със свиване на рамене. — Естествено, няма да стане, нямам му вяра. Аз успявам, защото винаги сам вземам всички решения. Мурк е козар от Апулия, който си въобразява, че е римски благородник.

„И кой само го казва — помисли си Меценат. — Значи сбогом, Мурк, така ли? Догодина по това време ще е мъртъв, обвинен в едно или друго прегрешение. Този надменен млад негодник не търпи равни. Затова и предпочита да назначава за адмирали освободени роби. Романът му с Ахенобарб няма да продължи много време след като онзи го нарече парвеню“.

Все полезна информация, но не заради нея беше дошъл тук. Меценат заряза скаридите, и лова на новини и се захвана с истинската си задача — да обясни недвусмислено на Секст Помпей, че трябва да даде на Октавиан и Италия шанс да оцелеят. За Италия това означаваше пълни стомаси, за Октавиан — да се задоволи с онова, с което разполага.

— Секст Помпей, не е моя работа да съдя теб, пък и когото и да било другиго — най-искрено рече Меценат два дни по-късно. — Не можеш да отречеш обаче, че в Сицилия и плъховете се хранят по-добре от хората в родната ти Италия, от Пиценум, Умбрия и Етрурия до Брутиум и Калабрия. За шестте години след Мунда си натрупал милиарди сестерции от препродажба на зърно, така че не парите са ти целта. Но ако искаш, както сам твърдиш, да накараш Сената и римския народ да възстановят гражданството ти и всички свързани с него права, то определено ще ти трябват силни съюзници вътре в Рим. Всъщност само двама души имат необходимото влияние, за да ти помогнат — Марк Антоний и император Цезар. Защо така твърдо си заложил на Антоний, който е по-неразумен и, ако смея да кажа, по-ненадежден от император Цезар? Антоний те нарече пират и не изслуша предложенията на Луций Либон. А ето че сега император Цезар ти отправя предложение. Нима това не показва неговата откритост към теб, желанието му да ти помогне? Никога няма да чуеш от устата на император Цезар определения като пират и други подобни! Заложи на него! Антоний не се интересува, от теб, тук спор няма. Ако трябва да избираш между две страни, по-добре избери правилната.

— Добре — раздразнено отвърна Секст. — Ще заложа на Октавиан. Искам обаче конкретни гаранции, че ще действа в моя полза в Сената и пред събранията.

— Император Цезар ще го направи. Какво доказателство за добрата му воля би те задоволило?

— Какво ще каже за сродяване с моето семейство?

— Ще го приеме с огромна радост.

— Да разбирам ли, че няма съпруга?

— Няма. Нито един от браковете му не бе консумиран. Беше на мнение, че дъщерите на проститутките сами ще станат такива.

— Надявам се, че ще приеме тази, която му предлагам. Тъстът ми Луций Либон има сестра, многоуважаема вдовица. Можеш да я вземеш с правото да се върне обратно.

Изпъкналите очи се разшириха още повече, сякаш новината за дамата го бе заинтригувала до дъното на душата.

— Секст Помпей, за император Цезар това ще бъде огромна чест! Чувал съм за нея — тя е във висша степен подходяща.

— Ако бракът се състои, ще оставя свободен пътя на африканските кораби. И ще продавам моето зърно на всички кандидати от Октавиан до най-дребния търговец за тринадесет сестерции на модий.

— Нещастно число.

Секст се ухили.

— За Октавиан — може би, но не и за мен.

— Никога не можеш да си сигурен — тихо рече Меценат.

Когато видя Скрибония, Октавиан тайно остана доволен, но никой от малцината присъстващи на сватбата не го забеляза — лицето му беше сериозно, а зорките очи с нищо не издаваха чувствата му. Да, наистина беше доволен. Скрибония не изглеждаше на тридесет и три, а колкото него — на следващия си рожден ден той щеше да стане на двадесет и три. Косата и очите й бяха тъмнокафяви, гладката й кожа — чиста и бяла като мляко, лицето — красиво, фигурата — безупречна. Не носеше огненото и шафраненото на девствената невяста, а бе избрала полупрозрачни розови материи върху вишневочервена фуста. Малкото думи, които размениха по време на церемонията, показаха, че не е стеснителна, но не е и от приказливите, а от по-нататъшния им разговор стана ясно, че е образована, доста начетена и че владее гръцки далеч по-добре от него. Може би единственото качество, което будеше опасения у него, беше чувството й за хумор. Самият Октавиан не можеше да се похвали с такова и се боеше от онези, които го имат, особено ако бяха жени — откъде можеше да е сигурен, че не му се надсмиват? Все пак Скрибония едва ли щеше да сметне съпруга си — син на бог и с такова високо положение — за особено забавен и смешен.

— Съжалявам, че те отделям от баща ти — рече той.

Очите й затанцуваха.

— Аз пък не, Цезаре, Той е един стар досадник.

— Така ли? — стреснато попита той. — Винаги съм смятал, че отделянето от бащата е тежък удар за една жена.

— Този удар ме е улучвал два пъти преди теб, Цезаре. И всеки следващ път е по-поносим от предишния. Вече е по-скоро потупване, отколкото плесница. Освен това никога не съм си представяла, че третият ми съпруг ще бъде прекрасен млад мъж като теб. — Тя захихика. — Мислех си, че в най-добрия случай мога да се надявам на някой осемдесетгодишен момък.

— О! — едва успя да произнесе той, напълно объркан.

Тя реши да се смили над него и да продължи разговора.

— Чух, че деверът ти Гай Марцел Млади е умрял. Кога ще мога да изразя съболезнованията си на сестра ти?

— Да, Октавия съжалява, че не може да присъства на сватбата, но е погълната от скръбта. Честно казано, и аз не знам защо точно. Мисля, че емоционалните крайности са непристойни.

— О, не са непристойни — меко каза тя. Наученото за него я смая. Беше си представяла Цезар донякъде като Секст Помпей — нагъл, самонадеян, незрял, типичен мъжкар, смрадлив. Вместо това бе открила хладнокръвието на достопочтен консул с красива външност, която много й се хареса. Блестящите му сребристи очи го правеха още по-поразителен, но я гледаха без никаква страст. За него това също беше трети брак и ако фактът, че бе пратил предишните си съпруги недокоснати обратно на майките им имаше някакво значение, то явно политическите му невести бяха приети по необходимост и оставени в склада, за да бъдат върнати в същия вид, в който ги беше получил. Баща й не й беше казал, че се е обзаложил със Секст Помпей — Секст смяташе, че Октавиан няма да консумира брака, докато Либон вярваше, че ще го направи заради народа на Италия. Така че ако съюзът дадеше резултат, Либон щеше да спечели огромна сума. Новината за облога я накара да избухне в смях, но вече познаваше достатъчно Октавиан и не посмя да му разкаже. Ама че странен тип. Чичо му, Божественият Юлий, би споделил веселбата, ако научеше. А у племенника му нямаше и искрица от нея.

— Можеш да видиш Октавия по всяко време — каза й той, — но бъди готова за много сълзи и много деца.

Това бе всичко, което успяха да си кажат, преди новите й прислужници да я сложат в леглото.

Къщата беше много голяма, облицована бе със скъп разноцветен мрамор, но новият й собственик не си бе направил труда да я обзаведе подобаващо и да окачи картини на местата, които очевидно бяха предназначени за целта. Леглото беше твърде малко за такава огромна спалня. Тя нямаше представа, че Хортензий бе ненавиждал мъничките кабинки, в които спяха римляните, поради което собствената му спалня беше с размерите на работен кабинет.

— Утре слугите ще те настанят в личните ти покои — каза той, докато лягаше до нея в пълна тъмнина. Беше угасил свещта на прага.