Стиви Рей усети как се изчервява и отново се изкикоти.

- Чух тази простотия, Далас извика Крамиша от задната седалка. - Затова искам да ви кажа да се концентрирате над лошите, които разкъсват гърла.

- Аз мога да правя няколко неща едновременно изсмя се Стиви Рей отново.

- Както и да е, нека да тръгваме. Имам странно предчувствие.

Стиви Рей изведнъж стана сериозна:

- Странно предчувствие? Да не би да си написала друго стихотворение? Искам да кажа, освен онези двете, които ми показа.

Не. Освен това не говоря за червените,

Стиви Рей се намръщи.

- За какво друго би могла да говориш? - попита Далас.

Крамиша погледна Стиви Рей настоятелно, преди да отговори:

- За нищо. Явно ме е подгонила някаква параноя. А вие двамата се смучете, вместо да се концентрирате над работата, която ни чака.

- Концентрирана съм над нея - каза Стиви Рей и отмести поглед от Крамиша, за да внимава в пътя.

- Да, не забравяй, че моето момиче е Висша Жрица, а те могат да правят много работи едновременно.

Крамиша само изсум гя.

Пътуването до депото беше кратко и мълчаливо. Стиви Рей бе превъзбудена от предупреждението на Крамиша. Тя ■знае за Репхайм. Мисълта се прокрадна в ума й и тя моментално я стъпка.

Крамиша не може да знае за Репхайм. Просто знаеше, че има друг. Никой не знае за Репхайм.

Освен червените новаци в депото.

Обзе я паника. Какво би могла да направи, ако Никол и останалите разкажат за Репхайм? Стиви Рей можеше да си представи сцената. Никол ще бъде жестока и груба. Нейните новаци ще бъдат напълно шокирани и отвратени. Не биха повярвали, че е възможно тя да...

Изведнъж осъзна решението на проблема си и едва не възкликна гласно. Нейните навици не биха повярвали, че е възможно тя да се е обвързала с гарван-демон. Изобщо. Така че тя просто ще отрича. И без това нямаха никакви доказателства. Да, кръвта й може би мирише странно, но тя вече намери обяснение за това. Мракът пи от нея, така че е нормално да мирише по необикновен начин. Крамиша повярва на това, както и Ленобия. И останалите ще повярват. Ще бъде нейната дума, думата на Висшата Жрица, срещу думата на група хлапета, които се опитаха да я убият.

А какво би станало, ако някой от тях действително реши да избере Светлината и остане тук е нея и останалите?

Тогава ще трябва да държи устата си затворена или няма да може да остане, беше мрачната мисъл, която я споходи, докато паркираше пред депото и събираше новаците си.

- Добре, готови ли сте да влизаме? Искам да не ги подценявате - каза Стиви Рей.

Без никакви разговори Далас застана зад нея, а Джони Бий го последва. Останалите тръгнаха след тях, избутвайки настрана решетката, измамно изглеждаща като цимен-тирана, която им осигуряваше лесен достъп до мазето на изоставеното депо на Тулса.

Изглеждаше почти както го бяха оставили. Имаше малко повече боклук, но си беше същото тъмно и студено мазе.

- Виждаш ли? - попита я Далас.

- Разбира се, но мисля да запаля факлите по стените, веднага щом намеря кибрит или нещо такова, за да можете да виждате и вие.

Аз имам запалка - каза Крамиша и взе да рови в огромната си чанта.

- Крамиша, само не ми казвай, че пушиш - каза Стиви Рей и грабна запалката от ръцете й.

- Не, не пуша. Това е глупаво. Но обичам да съм подготвена. А една запалка влиза в употреба от време на време. Например сега.

Стиви Рей започна да се спуска по металната стълба, но Далас сложи ръка на рамото й и я спря:

- Нека аз да сляза пръв. Мен не смятат да ме убиват.

- Откъде знаеш? - възрази Стиви Рей, но го пусна да слезе пръв.

Тя слезе след него, а Джони Бий тръгна плътно след нея.

Накара и двамата да я чакат при края на стълбата, докато се придвижи с пълна увереност през непрогледния мрак до първия от старовремските керосинови фенери, които на-времето бе помогнала да закачат на стари железничарски пирони по извитата стена на тунела. Тя запали фенера и се обърна, за да се усмихне самодоволно на момчетата си:

- Сега е по-добре, нали?

- Добра работа, момиче усмихна й се Далас. После се поколеба и наклони глава леко. - Чуваш ли това?

Стиви Рей погледна въпросително към Джони Бий, който в този момент помагаше на Крамиша да слезе по стълбата.

- Какво да чуя, Далас? - попита го тя.

Той притисна ръка към грубия бетон на стената:

- Това!

Звучеше като хипнотизиран.

Далас, да не се побърка? - каза Крамиша.

Той я погледна през рамо:

- Не съм сигурен, но ми се струва, че чувам бръмченето на електрическите кабели.

Това е нелепо отвърна Крамиша.

- Е, ти винаги си бил много добър с електрическите работи - каза Стиви Рей.

- Да, но никога не съм ги чувал преди. Сериозно. А сега мога да чуя бръмченето на тока през кабелите.

- Може би това е някаква дарба, която имаш и досега не си забелязвал - предположи Стиви Рей.

- Но електричеството не идва от богинята. Как е възможно да има такава дарба? - попита Крамиша и хвърли към Далас подозрителен поглед.

- Защо да не е от Никс? - попита Стиви Рей. - Ако трябва да съм честна, виждала съм и по-странни неща от новак с дарба за електричество. Като... например бял бик, който символизира Мрака.

- Имаш право - съгласи се Крамиша.

- Значи мислите, че може наистина да имам дарба? - възкликна Далас и изглеждаше замаян.

- Разбира се, че може - каза Стиви Рей.

- Ако е така, направи нещо, с което да ни помогнеш каза Джони Бий и помогна на Шанън Комптън и Венера да слязат по стълбата.

- Как бих могъл да помогна?

- Ами, например, опитай се по бръмченето да разбереш дали онези гадняри са използвали електричество тук напоследък - предложи Крамиша.

- Ще проверя - каза Далас и се обърна към стената, притисна длани към бетона и затвори очи. Само след няколко секунди очите му се отвориха и той ахна изненадано. Погледът му се насочи направо към Стиви Рей.

- Да, използвали са електричество. И в момента също използват. В кухнята.

- Значи ето къде отиваме - отвърна Стиви Рей.

Стиви Рей

- Наистина ме вбесяват - каза Стиви Рей и подритна поредната празна бутилка, която се търкаляше наоколо.

- Големи са мърлъовци и гадняри - съгласи се Крамиша.

- Боже, ако ме изцапат, наистина ще се ядосам - изръмжа Венера.

- Мисля, че трябва да се концентрираме - каза Далас.

Той все още държеше ръката си върху бетонната стена.

Колкото повече наближаваха кухнята, толкова по-нетърпе-лив ставаше.

- Далас е прав каза Стиви Рей. - Първо трябва да ги изритаме оттук, а после да се притесняваме за нещата си.

- Все още имаме златната карта на Афродита - каза Крамиша.

- Е, това доста ще ни улесни да пооправим тук - въздъхна с облекчение Венера.

Венера, ще ти е нужно много повече от кредитна карта, за да оправиш гадостта, в която си се превърнала. Ироничният глас се чу от сенките на тунела пред тях. - Виж се, питомна и скучна. А си мислех, че имаш сериозен потенциал да си готина.

Венера и останалите спряха на място.

- Да съм питомна и скучна? - Смехът на Венера бе точно толкова саркастичен, колкото и гласът на Никол. Явно представата ти за готино е изтръгване на гръкляни. Моля те. Това изобщо не може да бъде привлекателно.

- Хей, не се отказвай, преди да си пробвала - каза Никол и отметна одеялото, което покриваше входа на кухнята.

Светлината от вътрешността на стаята я огряваше като в рамка. Изглеждаше по-слаба и по-твърда, отколкото Стиви Рей си я спомняше. Стар и Къртис стояха малко зад нея, а зад тях още поне десетина червенооки ги гледаха злобно.

Стиви Рей пристъпи напред. Гадните червени очи на Никол се откъснаха от Венера и се насочиха към нея.

- О, ти си дошла тук отново да се позабавляваме?

Не смятам да се забавлявам с теб, Никол. А и ти приключи със „забавленията“ - Стиви Рей нарисува кавички във въздуха с хора.