- Ще се оправя. - Той се постара да вложи колкото може повече сила в гласа си. - Върни ме в замъка на остров Капри. Качи ме на покрива, колкото се може по-високо и по-близо до небето, и ще възвърна всичките си сили.

- Предполагам, че би могъл. Но имам други планове за теб, любов моя. - Неферет протегна ръце към него. Дока го говореше, въртеше пръстите си в сложни движения, подобно на паяк. койго плете мрежа. - Няма да допусна Зоуи отново да застане между нас.

- Тя е мъртва. Зоуи повече не може да бъде заплаха за нас.

Калона погледна изпитателно Неферет. Тя се обгърна с пълзящата тъмнина, която той познаваше толкова добре. Беше прекарал цял живот в борба с този мрак, преди да се обърне към него и да получи жестоката си сила. Той пулсираше и потрепваше около пръстите й. Не би трябвало да може да командва Мрака така осезаемо. Тази мисъл отекна в раненото му съзнание като камбанен звън. Една Висша Жрица не би трябвало да притежава такава огромна сила.

Но Неферет отдавна не бе просто Висша Жрица. Беше се разпростряла далеч извън г раниците на тази роля много отдавна и нямаше проблеми да контролира Мрака, когото призоваваше.

Тя придобива безсмъртие, осъзна Калона и се изпълни със страх, отчаяние и гняв.

- Може да изглежда като мъртва, - каза Неферет спокойно, като привличаше оше и още черно мастило около себе си. - Но Зоуи има ужасно досадния навик да оцелява. Този път смятам да се уверя, че наистина е мъртва.

- Душата й има навика да се преражда - каза Калона, вероятно с цел да разконцентрира Неферет.

- В такъв случай ще я унищожавам отново и отново.

Гневът засили концентрацията й.

-Неферет - Калона се опита да я достигне, изричайки името й. - Разбираш ли в пълнота силите, които се опитваш да управляваш?

Погледите им се срещнаха и за пръв път Калона видя аления блясък в очите й.

- Разбира се. Низшите същества го наричат зло.

- Аз не съм низше същество, но също го наричах така.

-О, сигурна съм, че от векове не си. - Смехът й беше

зловещ. - Но, изглежда, напоследък твърде много живееш сред сенките на миналото си. вместо да тържествуваш с великите и мрачни сили на настоящето. И много добре знам чия е вината.

С неимоверно усилие Калона се изправи до седнало положение.

- Не, не искам да се движиш.

Неферет посочи към него и тънка нишка черен мрак се плъзна около врата му и започна да го придърпва отново към земята.

- Какво искаш от мен? - простена той.

- Искам да проследиш душата на Зоуи в Отвъдното и да се увериш, че никой от приятелите й - тя изсъска думата - няма да успее да я придума да се върне отново в тялото си.

Калона изтръпна:

и

Аз бях прогонен от Отвъдното, лично Никс го направи, Не мога да проследя Зоуи там.

- О, грешиш, любов моя. Приемаш думите ми твърде буквално. Никс те с прогонила, паднал си, не можеш да се завърнеш. И в продължение на векове си вярвал, че това е така. Е, буквално наистина не можеш да се върнеш.

- Тя въздъхна драматично, а той я гледаше пребледнял. -Просто божественото ти тяло не може да се върне там. Но дали Никс е споменала нещо за безсмъртната ти душа?

Не е нужно да казва нищо. Ако душата бъде отделена от тялото за дълго, то ще умре.

- Но ти си безсмъртен, което значи, че можеш да бъдеш разделен от тялото си, без да се страхуваш, че ще умреш,

Калона се бореше да не покаже ужаса, който думите й го караха да изпитва.

- Вярно е, че не мога да умра, но това не значи, че ще остана невредим. ако душата ми напусне тялото за дълго.

- Мога да остарея, да се побъркам... да се превърна в безсмъртна обвивка на самия себе си... Вариантите се гонеха в ума му.

- В такъв случай ще се наложи да се справиш със задачата си бързо, за да се върнеш при божественото си тяло. преди да се е повредило. - Тя се усмихна съблазнително.

- Ще ми бъде много неприятно, ако нещо лошо се случи с тялото ти, любов моя.

- Неферет. не прави това. Забъркваш се в неща, за които ще трябва да платиш, а последиците ще са прекадено ужасни и дори ти няма да искаш да се изправиш очи в очи с тях.

--Не ме заплашвай! Аз те освободих от пленничество-зо. Обичах те. А после те видях да хукваш след тази прос-товага ученичка. Искам тя да се разкара от живота ми! Последствия? Прегръщам последствията! Аз не съм слаба и безполезна Висша Жрица, следваща заповедите на богинята. Не разбираш ли? Ако не беше толкова замаян от това дете, щеше да си го забелязал, без да се налага да ти го казвам. Аз съм безсмъртна, също като теб, Калона! - Гласът й беше зловещ, усилен от огромната й мощ. - Ние си подхождаме идеално. Ти също вярваше в това и отново ще го повярваш, щом Зоуи Редбърд изчезне веднъж завинаги.

Калона я погледна и осъзна, че е напълно луда. Зачуди се защо тази лудост усилва мощта й и прави красотата й все по-ослепителна.

- Така че ето какво съм решила да направя - продължи тя. - Смятам да запазя твоето привлекателно и безсмъртно тяло под земята, докато душата ти странства в Отвъдното и се погрижи завръщането на Зоуи да не се случи.

- Никс никога няма да го допусне!

Думите се изстреляха от него. преди да успее да ги спре.

-Никс винаги е на страната на свободната воля. Като нейна предишна Висша Жрица мога да те уверя с абсолютна сигурност, че ще позволи на духа ти да последва Зоуи в Отвъдното - каза Неферет лукаво. - Запомни, Калона. любов моя, като се увериш в окончателната смърт на Зоуи, ще отстраниш последната пречка пред нашето царуване рамо до рамо. Ще бъдем толкова могъщи, колкото никой никога не е допускал. Представи си само, ще покорим хората, ще възвърнем властта на вампирите без никакви ограничения. Земята ще бъде наша. Ще дадем нов живот на славното ни минало.

Калона беше наясно, че тя си играе с неговата слабост. Прокле се наум, че бе допуснал Неферет да узнае толкова много от най-съкровените му желания. Беше й се доверил и тя знаеше, че понеже той не е Еребус, никога не би могъл да управлява Отвъдното заедно с Никс. Затова мечтаеше да създаде негово подобие тук, на земята.

- Е, виждаш ли, любов моя? Само като се замислиш малко, разбираш колко логично и правилно е да проследиш Зоуи и да прекъснеш връзката между душата и тялото й. Това действие ще помогне да осъществиш най-съкровени ге си желания.

Неферет говореше равнодушно, сякаш двамата обсъждаха каква да бъде материята за новата й рокля.

- А как бих могъл да открия душата на Зоуи? Калона се опита да имитира безгрижния й тон. -- Отвъдното е необятно място, единствено боговете и богините могат да го обходят.

Любезното изражение на Неферет се изкриви и сега тя изглеждаше неудържимо жестока.

- Не се преструвай, че нямаш връзка с душата й! -Безсмъртната Тси Сгили си пое дълбоко дъх и продължи с по-спокоен тон. Приеми, любов моя, че можеш да намериш Зоуи и то по-лесно от всеки друг. Е. какво избираш, Калона? Да управляваш Земята с мен или да останеш роб на миналото?

-Избирам да управлявам. Винаги бих избрал да управлявам - заяви той без колебание.

Очите на Неферет се промениха. Зеленото в тях беше погълнато от червената светлина. Тя обърна блещукащите си ириси към него.

-Тогава ме чуй, Калона, паднал воине на Никс. Нека сключим обет. Ще запазя тялото ти в безопасност. Когато Зоуи Редбърд, младша Жрица на Никс, приключи със съществуването си, заклевам се, че ше премахна от тялото ти тези мрачни окови и ще пусна душата ти вътре. После ще те заведа на покрива на замъка, където небето ще ти вдъхне живот и сила, за да можеш да управляваш този свят като мой консорт и мой защитник. Като .йод Еребус.

Калона гледаше безпомощно, без да може да я спре, и Неферет насочи пръста си към дланта на дясната си ръка. Поряза се с нокът и няколко капки кръв потекоха по ръката й.

- От кръвта вземам тази сила, с кръв обвързвам този обет.

Около нея Мракът се раздвижи и се насочи към дланта й, като се гърчеше, трепереше и пиеше от нея. Калона почувства присъствието на първичния Мрак. Той му говореше с изкусителен и властен шепот.