- Върви си, Репхайм, - Гласът й беше слаб, но когато най-после погледна към нея, видя, че погледът й беше решителен. - Сега не е като на покрива. Не можеш да ме спасиш от това. Просто си върви.

Трябваше да си тръгне. Знаеше го. Само преди няколко дни не можеше дори да си представи свят, в който ще застане лице в лице със самия Мрак в опит да спаси някакъв вампир. В опит да спаси който и да било друг, освен себе си или баща си. Сега се загледа в топлите сини очи на Стиви Рей и това, което откри, беше цял един нов свят. Свят, в който това странно, малко момиче, означаваше сърце, душа и истина.

Моля те. Не му позволявай да нарани и теб - каза тя.

И тези думи, тези самоотвержени, искрени и безкористни думи го накараха да вземе своето решение.

- Казах, че тя ми принадлежи. Усещаш я в мен и знаеш, че е вярно. Така че аз мога да платя дълга й.

- Не! - извика Стиви Рей.

- Добре си помисли, преди дами отправяш такива предложения, сине на Калона. Аз няма да я убия. Дългът й е само кръвен, не жизнен. Ще ти я върна, евентуално, когато и се насладя до насита.

Думите на бика отвратиха Репхайм. Представи си го как се храни от нея като пиявица. Как ближе разкъсаната й кожа и опитва солената й кръв. Тяхната кръв, смесена, понеже са Обвързани.

- Вземи моята кръв. вместо нейната. Аз ще изплатя дълга й - каза той.

- Същият си като баща си! И ти като него избираш да се бориш за същество, което никога няма да ти даде

това, което най-силно желаеш. Ио така да бъде. Приемат предложението ти да изплатиш дълга й вместо нея. Освободете я! - заповяда бикът.

Острите като бръснач нишки се отдръпнаха от тялото на Стиви Рей и сякаш само те я държаха на крака. Тя се строполи върху подгизналата от кръв земя.

Преди да може да й помогне, една нишка, подобна на кобра, се плъзна към него и със свръхестествена бързина се уви около глезена му.

Гарванът-демон не изохка, макар да му се искаше. Вместо това той напрегна сили да се концентрира, въпреки болката, и извика на Стиви Рей:

Връщай се в Дома на нощта!

Видя как тя се опитва да стане, но се подхлъзна на собствената си кръв и падна отново. Погледите им се срещнаха, той се наклони към нея и разпери криле, за да й помогне да стане, решен да се отскубне от нишката и да изнесе Стиви Рей от кръга.

Но тогава още една нишка се стрелна към него и се уви около бицепса на току-що излекуваната му ръка, като разряза плътта му на няколко сантиметра в дълбочина. Последва я още една и той не можеше да спре да крещи в агонията си, когато нишката се обви около крилете му и раздра плътта на гърба му, приковавайки го към земята.

Репхайм! - извика Стиви Рей.

Той не виждаше бика, но усещаше земята да трепери, значи съществото го приближаваше. Завъртя глава и през болката, която замъгляваше ума му. видя как Стиви Рей се опитваше да допълзи до него. Искаше да я спре. да направи нещо, което да я накара да побегне, но когато езикът на бика докосна раната на крака му, той осъзна, че тя всъщност не идва при него. Беше застанала на колене, притисната към земята. Ръцете й трепереха, тялото й все още кървеше, но лицето й възвръщаше цвета си. Тя черпи сили от земята, осъзна той с огромно облекчение. Така щеше да стане достатъчно силна, за да излезе от кръга.

- Бях забравил сладостта на безсмъртната кръв. Кръвта на вампирите съдържа много малка частица от нея. Мисля, че няма да ти се наситя лесно, сине па Калона. А и си почерпил сили от Мрака тази вечер, така че имаш голял f дълг за изплащане.

Репхайм не искаше да поглежда към съществото. Притиснат към земята от режещите нишки, той завъртя главата си така, че да вижда Стиви Рей. Концентрира се върху нея, а бикът се надвеси над него и започна да пие от кървящите му криле.

Агония, каквато никога преди не беше изпитвал, разтърси тялото му. Не искаше да крещи, не искаше да се гърчи от болка. Но нямаше контрол върху себе си. Очите на Стиви Рей бяха единственото, което го задържаше в съзнание.

Стиви Рей се изправи е вдигната ръка и Репхайм си помисли, че халюцинира, защото тя изглеждаше толкова силна, могъща и много, много ядосана. Държеше нещо в ръка - дълъг сноп треви, от който се носеше пушек.

- Направих го преди, ще го направя и сега.

Гласът на Стиви Рей дойде някак отдалеч, но прозвуча силно и решително. Репхайм се зачуди защо бикът не я вижда и не я спира, но той беше толкова зает да се наслаждава на раздиращата болка, която причиняваше, че Репхайм бързо откри отговора. Бикът не приемаше Стиви Рей за заплаха, а и беше твърде опиянен от кръвта на безсмъртния. Нека да продължи да взема от мен, за да може тя да избяга, помоли се мислено Репхайм на който бог имаше желание да го чуе.

- Кръгът ми не е нарушен - каза Стиви Рей ясно и бързо. - Репхайм и този отвратителен бик дойдоха, защото аз ги призовах. Така че със силата на земята, сега призовавам другия бик. Онзи, който е във вечна битка с този тук. Ще платя всяка цена, която поиска, за да прогони това нещо от моя гарван-демон!

Репхайм усети как съществото над него спря, когато лъч светлина проби черния пушек пред Стиви Рей. Той видя как очите й се разшириха и тя се усмихна, а после се разсмя:

- Да! - извика тя радостно. - Ще платя цената ти. Толкова си черен и красив!

Белият бик изръмжа. Нишките се отдръпнаха от Репхайм и се плъзнаха към Стиви Рей. Той отвори уста, за да изкрещи някакво предупреждение, но Стиви Рей стъпи право в лъча от светлина. Чу се гръм, блесна ослепителна светкавица. От центъра на ярката експлозия изскочи друг огромен бик, толкова черен, колкото първият беше бял. Но чернотата на това създание не беше като нишките, които се плъзгаха към него. Козината му беше по-скоро като нощно небе, изпълнено със сиянието на диамантени звезди. Дълбоки, мистериозни и красиви.

За миг погледът на черния бик се спря върху Репхайм и той ахна. Никога не бе виждал такава доброта в живота си, дори не беше подозирал, че е възможно да съществува.

- Не позволявай да се окаже, че е направила грешен избор - каза черният бик. Гласът му беше също така мощен и отекваше в ума на Репхайм, но беше изпълнен със състрадание. - Защото независимо дали си струваш или не, тя вече ми плати цената.

Черният бик сведе глава и предизвика белия, изблъск-вайки го от тялото на Репхайм. Последва оглушителен трясък, а настъпилата след това тишина беше дълбока и не по-малко оглушителна.

Черните нишки изчезнаха като роса на лятно слънце. Стиви Рей беше паднала на колене и изведнъж пушекът се разнесе и новакът връхлетя в кръга, с нож в ръка.

- Отдръпни се, Стиви Рей! Сега ше убия тази гадина!

Стиви Рей докосна земята и прошепна:

- Земя, препъни го. Силно.

Зад рамото й Репхайм видя как земята се надига точно пред краката на момчето и жилавият новак падна по очи.

- Можеш ли да летиш? - прошепна тя.

Така мисля - промърмори Репхайм.

- Тогава се връщай в музея. Ще дойда при теб по-късно.

Той се поколеба. Не искаше да се разделят толкова скоро, след като преминаха заедно през това изпитание. Дали наистина вече е добре, или Мракът е взел твърде много от нея?

- Добре съм, заклевам се - отвърна тя, след като прочете мислите му. - Сега върви.

Репхайм се изправи. Хвърли й последен поглед, разпери криле и понесе изнуреното си тяло към небето.

Далас полу-влачеше, полу-носеше Стиви Рей, като слязоха от колата, и спореше с нея, защото настояваше да я заведе в лечебницата, вместо първо в стаята й, както тя искаше. В този момент се натъкнаха на Ленобия и Крамиша, които отиваха към храма на Никс.

- Боже мили! Здравата си загазила! - извика Крамиша и се закова на място.

- Далас. бързо да я заведем в лечебницата! - каза Ленобия.

За разлика от Крамиша тя не замръзна на място при гледката на окървавената Стиви Рей. Завтече се, за да помогне на Далас, подхвана я от другата страна и моментално я поведоха към лечебницата.