- Познавам те - отвърна той и я докосна нежно.

Старк стисна зъби и отмести поглед от тях, защото връзката им беше твърде очевидна. Искаше му се да удари нещо. Не, направо изпитваше нужда да удари нещо. Щеше да избухне, ако не намереше начин да потисне част от чувствата, които го задушаваха. Изведнъж думите на Афродита започнаха да проникват в замъгленото му съзнание и той се обърна към нея:

Я повтори!

- Казах, че Калона наистина е в Отвъдното. Неферет го е изпратила там, за да се увери, че Зоуи няма да успее да събере душата си в едно и да се върне.

- Не, чакай малко. Веднъж чух Калона да говори е Репхайм. Беше наистина бесен, защото гарванът-демон спомена нещо за завръщане в Отвъдното, Сигурен съм, че Калона каза, че не би могъл да се завърне, защото Никс го е изритала оттам.

- Така е, но е изритала тялото му. А то не е там - отвърна Афродита. - Само душата му се е промъкнала обратно.

- О, Боже мой! - възкликна Деймиън.

- Значи Зоуи е в още по-голяма опасност, отколкото сме предполагали - каза Ерин тъжно.

- А и това така или иначе си беше достатъчно голяма опасност - добави Шоуни.

И става все по-лошо каза Афродита. - Зад всичко това стои Неферет. - Тя въздъхна и срещна погледа на Старк.

Е, няма да ти е много приятно да го чуеш. но ще се наложи. Калона е бил воин на Никс.

Старк пребледня:

-Точно това ми каза и Зоуи, преди да... Той прокара ръка през косата си. - Аз не й повярвах. Бях ядосан и ревнив глупак. Затова не бях с нея.

- Ще се наложи да си простиш за тази грешка - каза му Дарий. - Ако не го направиш, няма да си в състояние да се концентрираш върху настоящия проблем.

- А за да спасиш Зоуи, ще трябва да се концентрираш адски много - добави Афродита.

Защото ше му се наложи да отскочи до Отвъдното и да се пребори с Калона - каза Джак с мекия си глас, сякаш беше на църковна проповед.

- И трябва да намериш начин да й помогнеш да събере душата си в едно - добави Деймиън.

Щом трябва, ще го направя.

Старк беше доволен, че успя да прозвучи уверено, защо-то се чувстваше, сякаш някой го пробожда в корема.

- Ако се опиташ да го направиш без подготовка, шансовете ти няма да са особено големи.

Очите на Старк се обърнаха по посока на гласа, където стоеше Танатос и изглеждаше като персонификация на самата смърт.

- Кажете ми как да се подготвя!

Старк искаше да изкрещи от безсилие.

- За да водиш битка в Отвъдното, воинът в теб трябва да умре и да даде началото на шаман.

Старк изобщо не се поколеба:

- Всичко, което трябва да направя, е да се самоубия? Имате предвид, че тогава душата ми ще отиде при Зоуи?

- Нямам предвид буквална смърт. Помисли си какво би преживяла Зоуи, ако трябва да понесе и твоята смърт, след като загуби и консорта си.

- Тогава просто не би поискала да напусне Отвъдното -каза Деймиън. - Дори и да събере душата си в едно.

- Точно това си мисля, че се е случило с другите Жрици, чиито воини са ги последвали в Отвъдното, за да ги спасят - каза Танатос и прекрачи прага на стаята.

- Значи другите воини наистина са се самоубили, за да защитят Жриците си? попита Афродита, като се доближи до Дарий и преплете пръстите си с неговите.

- Повечето са направили точно това. А воините, които не са умрели, преди душите им да напуснат телата, са починали малко след това. Трябва да разберете, че воините не са като Жриците. Те нямат дарбата да се движат свободно в света на душите.

- Калона е там, а той със сигурност не е Жрица каза Старк.

Дори тези от нас, които не вярват, че той е самият Еребус, слязъл на земята, са наясно, че това същество, което наричаш Калона. е безсмъртно и е дошло тук от Отвъдното. Правилата, които важат за воин или вампир, ни най-малко не се отнасят до него.

- Той е пленен - каза Афродита и се наведе леко напред.

- Успях да видя веригите му. Цялото му тяло е покрито с тях.

- Разкажи ми какво видя, Пророчице - каза Танатос. Афродита се поколеба.

- Разкажи й всичко - каза Деймиън. Афродита го погледна в очите. Трябва да се доверим на някого, иначе всичко гова просто няма да завърши по-различно за Зоуи и Старк, отколкото за предишните воини и Жрици.

Освен това трябва да се доверим на Смъртта добави Старк. - Защото по един или друг начин именно пред нея ще трябва да се изправя, за да спася Зоуи.

Афродита отмести поглед от пребледнялото лице на Старк и погледна Дарий.

- Аз съм съгласен - каза той.

- И аз - каза Джак.

- Да - започна Шоуни.

- Разкажи й всичко - добави Ерин.

- Добре тогава. - Афродита се усмихна криво на Танатос.

- Най-добре да започна с Неферет, а вие по-добре седнете.

Старк определено беше впечатлен от непоклатимостта, с която Танатос изслуша цялата история за Зоуи и идването й в Дома на нощта, за червените новаци, въздигането на Калона, откритието колко дълбоко се е забъркала Неферет е тъмните сили и накрая за последния телефонен разговор между Стиви Рей и Афродита.

В края на историята Танатос се изправи и се доближи до тялото на Зоуи. Когато най-после заговори, изглеждаше сякаш говори на нея, а не на тях.

- Значи от самото начало това е било битка между Светлината и Мрака, само че до този момент е била водена предимно във физическия свят.

- Светлината и Мракът? Звучи, сякаш това са някакви имена - каза Деймиън.

- Много проницателно от твоя страна, момче - отвърна Танатос.

- И Стиви Рей го каза по същия начин. Все едно този Мрак е име - добави Афродита.

- Имена? Все едно са двама души ли? - попита Джак.

- Не точно хора, това би било твърде ограничаващо. Мисли за тях по-скоро като за безсмъртни, толкова силни, че могат да използват енергията по уникален начин и да направят духовното видимо - обясни Танатос.

- Все едно Никс е Светлината, а Калона е Мракът? - попита Деймиън.

- По-правилно е да се каже, че Никс е на страната на Светлината. Същото може да се каже и за Калона и Мрака.

Добре де, може да не съм перфектната ученичка, но съм умна, а и внимавам в час. Е, през повечето време. И никога не съм чувала за тези неща - каза Афродита.

Нито пък аз каза Деймиън.

- А това определено е показателно, защото Деймиън без

съмнение заслужава званието „перфектната ученичка“ -обясни Ерин. .

- Абсолютно - добави Шоуни.

Танатос въздъхна и откъсна поглед от Зоуи, за да се обърне към останалата част от децата:

Това е древно вярване, което не съм сигурна дали някога е било напълно приемано от нашето общество или поне от Жриците на обществото ни.

- Защо? Какъв е проблемът? попита Афродита.

- Базирано е на борба и насилие и е свързано със сблъсъка на първичните сили на доброто и злото.

- Имаш предвид мъжки работи - изсумтя Афродита.

- Да вдигна вежда Танатос.

- Чакай малко. Какво толкова мъжко има в това да вярваш в борбата между доброто и злото? - попита Старк.

- Това е много повече от просто вярване, че има добро, което трябва да се бори със злото в света. Това са персонификации на Светлината и Мрака на най-първично ниво. Като сили, които са толкова погълнати от себе си, че никоя не може да съществува без другата, въпреки че са в постоянен конфликт. - Танатос видя празните изражения на хлапетата и въздъхна. - Едни от най-ранните изображения на Светлината и Мрака са под формата на огромни бикове. Светлината е представена от черния, а Мракът, от белия бик.

- Хм, не би ли трябвало да е обратно? попита Джак.

- На пръв поглед да. но те са представени точно по този начин в древните свитъци. Записано е, че всяко от тези същества носи нещо, към което другото вечно се стреми. Помислете си за биковете - огромни, заради мощта, която притежават, водещи вечна битка, в която всеки се стреми да вземе от другия нещо, което не би могъл да постигне, без да се саморазруши. Веднъж, когато бях млада Висша Жрица, видях изображение на битката между тях и никога няма да забравя колко първична и жестока беше. Рогата им бяха заострени, мощните им тела - напрегнати от усилие да стигнат до другия, хвърчи кръв, ноздрите им горят. Бяха хванати в мъртва хватка, която ме ужаси с напрежението, което излъчваше. Дори имах чувството, че самото изображение потрепва от силата им.