- А може би точно в това е бил проблемът - прошепна Афродита, така че само Старк да я чуе. - Били са твърде възрастни и са имали твърде много опит.

Старк трепна с надежда:

- Мисля, че преди малко не бях прав. Не би трябвало да има проблем Неферет да отнесе Калона, където иска, а аз ще взема Зоуи - каза той на Дуантия. После посочи с ръка Афродита, Дарий и останалите. - Ние ще вземем Зоуи.

-Старк, не мога да дам съгласието си за нещо, което ще те остави пред смъртна опасност. - Гласът на Дуантия беше изпълнен със състрадание, но твърд. - Зоуи ще почине следващата седмица. Най-доброто място за нея е тук, в нашата болница, на спокойствие, докато моментът настъпи. Най-доброто за теб ще бъде да се подготвиш за това, което следва, и да не се жертваш в опити да я спасиш.

Ти си твърде млад - каза Танатос. Пред себе си имаш дълъг и плодотворен живот. Не прекъсвай нишките на съдбата си.

- Зоуи ще остане тук до самия си край - кимна Дуантия в знак на съгласие. - Ти, разбира се, можеш да останеш до нея.

- Хм, извинете ме, не бих искал да бъде неуважителен или нещо такова...

Всички погледи се насочиха към групичката приятели на Зоуи, които до този момент бяха запазили пълно мълчание. Ръката на Деймиън беше високо вдигната, сякаш се намираше в училище и искаше да бъде изпитан.

Как е името ти, момче? - попита Дуантия.

- Деймиън, аз съм един от приятелите на Зоуи.

- Също така има връзка с елемента въздух - добави Джак и избърса с ръка сълзите от бузите си.

- Аха, спомних си за теб - каза Дуантия. - Искаш да кажеш нещо на Съвета ли?

- Той е просто новак. Има право да присъства, но не и да се изказва пред Съвета - изстреля Неферет.

- Откога имаш право да се изказваш от името на Висшия Съвет на вампирите, Неферет? - попита Афродита.

- Няма такова право - каза Танатос и стрелна Неферет с твърд поглед. - Е, момче, искаш да кажеш нещо пред Съвета ли?

Деймиън се изправи, преглътна тежко и отвърна:

- Потвърждавам.

Устните на Танатос се разтеглиха в лека усмивка:

- В такъв случай можеш да говориш. Също така можеш да свалиш ръката си, Деймиън.

- О, благодаря ви. Е, исках да кажа просто, че е право на Старк като положил клетва да бъде воин на Зоуи, да реши как точно да я защитава. Или поне така си спомням от записките си по вампирска социология.

Зоуи умира. - Думите на Дуантия бяха сурови, но тонът й бе нежен. - Трябва да разберете, че нейният воин скоро ще бъде освободен от клетвата си.

- Разбирам го. Но тя все още не е мъртва. И казвам, че нейният воин има правото да я защитава по всички начини, за които прецени, че биха могли да са й от полза, докато е жива.

Ще трябва да се съглася с теб, момче каза Танатос и кимна с уважение към Деймиън. - Той е напълно прав по принцип. Законът казва точно това. Отговорност на самия воин е да прецени кое е най-доброто за безопасността на неговата Жрица. Зоуи Редбърд е жива, следователно тя все още е под защитата на своя воин.

- Всички ли сте съгласни с Танатос? - попита Дуантия останалите Жрици.

Старк притаи дъх, докато изчакваше отговорите им. Всички казаха „Да!“ или кимнаха утвърдително.

- Добра работа, Деймиън - поздрави го Танатос.

- Благодаря Ви, Жрице - отвърна той и се изчерви.

Дуантия поклати глава:

- Аз никак не съм удовлетворена от вероятността един млад и посветен воин да се прости с живота си. - Тя сви рамене в знак на съгласие. - Но Съветът е единодушен. Това много ме натъжава, но ще се съобразя с волята на Съвета и с нашите закони. Старк, къде искаш да прекара последните си дни твоята Жрица?

Преди той да успее да отговори, се разнесе леденият глас на Неферет:

- Това единодушие означава ли, че аз също съм свободна да взема своя консорт и да напусна?

- Вече се произнесохме по този въпрос, Неферет. - Гласът на Танатос беше не по-малко леден. Предвид обстоятелствата, можеш да се завърнеш на Капри с тялото на своя консорт.

Благодаря Ви каза тя. После направи високомерен жест към Синовете на Еребус, които бяха донесли тялото на Калона. - Вземете го. Тръгваме си от това място.

С едва доловим поклон Неферет излезе от залата.

Всички гледаха как тя си тръгва, а през това време Афродита стисна ръката на Старк.

- Увъртай! Не им казвай къде мислиш да отведеш Зоуи.

- След като прекъсването приключи, имаш думата да ни кажеш къде мислиш да отведеш Висшата Жрица, Старк каза Танатос.

- Точно сега искам да я отведа в стаята ни. В случай че нямате нищо против. Наистина ми трябва малко време да помисля кое е най-доброто място за нея, тъй като до момента не съм имал такава възможност.

- Млад, но мъдър - каза Танатос и се усмихна благосклонно.

- Приятно ми е да видя, че вече владееш своя гняв, воине - добави Дуантия. - Надявам се ще продължиш да мислиш трезво и мъдро.

Старк стисна зъби и се поклони, като внимаваше да не срещне погледите на никоя от Жриците, за да не разкрие неовладения си все още гняв.

- Съветът ви дава възможност да се оттеглите в стаята си с ранената Висша Жрица и приятелите си. Утре ще те попитаме за решението ти къде Зоуи да прекара последните си дни. Имай предвид, че все още можеш да избереш да остане тук. Ако поискаш това от нас, ние ще осигурим убежище за всички вас за колкото време е необходимо.

- Благодаря - каза Старк.

После се поклони на Жриците.

- Съвещанието е закрито. Ще се съберем отново утре. Бъдете благословени.

Още преди Дарий да успее да му помогне, Старк тръгна към Зоуи, взе тялото й на ръце и като я притискаше до себе си, я изнесе от залата.

Старк

- Разкажи ми всичко, което знаеш.

Той остави тялото на Зоуи на леглото в спалнята на апартамента, който им бе отреден, и се обърна към Афродита.

Ами, не е кой знае какво, но е достатъчно, за да смятам, че Жриците грешат отвърна тя и се настани на един удобен кадифен стол зад Дарий.

- Искаш да кажеш, че знаеш за случай, в който някой воин успява да спаси своята Висша Жрица от Отвъдното? - попита Деймиън и с Джак си придърпаха столове от кухнята.

Не. Не точно.

- Какво имаш предвид, Афродита? - Старк кръстосваше напред-назад пред леглото на Зоуи.

- Имам предвид, че не ми пука въобще за древната история. Зоуи не е някоя фръцла от миналото.

- Който пренебрегва историята, най-често повтаря грешките от нея каза Деймиън нежно.

- Не казвам, че я пренебрегвам, педалче. Казах, че не ми пука за нея. - Острият поглед на Афродита се стрелна към Близначките, които все още стояха на вратата. - Слабоумни близначки, защо дебнете тук?

- Не дебнем, гаднярке.

Гласът на Шоуни беше почти шепот.

- Да, ние просто отдаваме почит - довърши Ерин също с шепот.

О, майната му. Какви ги дрънкате въобще - каза Афродита.

- Неуважително е спрямо... ъ-ъ тялото на Зоуи, да я наобиколим и да дърдорим около нея, докато тя... - Шоуни млъкна и погледна близначката си с очакване.

Преди Ерин да успее, както обикновено, да довърши мисълта й, Старк се намеси:

- Не, няма да я третираме като мъртва. Тя просто не е тук в момента. Това е всичко.

- Така че това е по-скоро като чакалня, отколкото като болница - допълни Джак и се протегна от стола си, за да докосне ръката на Зоуи.

- Да, точно така. И освен това очакваме нещо хубаво -добави Старк.

- Все едно сте си взели шофьорския изпит и чакате да си получите книжката - каза Джак.

- Същото, само че без мръсотията и необходимостта да се тълпиш с разни селяндури - добави Афродита. - Ей, вие с общия мозък, вземете си по един стол и престанете да се държите, сякаш Зоуи е труп.

Близначките се поколебаха, спогледаха се, вдигнаха рамене и си донесоха столове.

Добре. Сега след като сме всички заедно, трябва да ни кажеш какво научи от Стиви Рей — започна Дарий.

- Ти откъде знаеш, че съм получила информация от нея? - попита изненадано Афродита.