- Но аз съм воин! Как тогава да вляза? И какво значи тази част, дето трябва да се преборя със себе си?

- Това е първоизточникът на древните религии. Много отдавна мъжете са могли да служат на богинята и на останалите богове не само в ролята на воини — обясни Сгиат.

- Някои от тях са били шамани — добави Сеорас.

- Добре, значи трябва да стана и шаман, така ли? - попита Старк объркано.

- Има само един воин, който е успял да стане и шаман - каза Сгиат и хвана ръката на Сеорас, за да илюстрира думите си.

- Ти си и двете? - възкликна Афродита. - Е, тогава кажете на Старк как да го направи! Как да стане шаман и в същото време да продължи да е воин?

Сеорас повдигна вежди и устните му потрепнаха в иронична усмивка:

- Всъщност е много просто. Воинът в теб трябва да умре, за да даде началото на шамана.

- Чудесно. При всички положения ще се наложи да умра - каза Старк.

- Само така изглежда - каза Сеорас.

В ума си той почти чу как Зоуи възкликва „О, по дяволите!“

Знаеше, че я очакват куп неприятности, като се върне в училището, но не очакваше Ленобия лично да я чака на паркинга.

- Виж, просто ми трябваше малко време за самата мен. Както виждаш съм добре и...

- По вечерните новини имаше репортаж за нападенията на някаква банда в жилищен квартал. Убили са четирима души. Гърлата им са били разкъсани и част от кръвта им е била източена. Единствената причина, поради която полицията не е по петите ни вече, е, че всички свидетели са категорични, че извършителите са човешки младежи. С червени очи.

Стиви Рей преглътна тежко;

- Били са червените, които останаха в депото. Те са объркали спомените на свидетелите, но понеже все още са просто новаци, не могат да го правят достатъчно добре.

- Не могат да изтрият червените си очи от спомените на хората - каза Ленобия и кимна в знак на съгласие.

Стиви Рей слезе от колата и тръгна към училището.

- Дракона не ги е подгонил, нали?

- Не. Възложих му да се занимава с малки групи новаци, с които да тренира самоотбрана в случай на следваща заплаха от страна на гарвани-демони.

Ленобия, според мен онзи в парка отлетя. Обзалагам се. че вече е на километри от Тулса.

Тя махна с ръка:

~ Дори един е твърде много, но и повече да са, Дракона ще ги намери и ще ги унищожи. И докато Калона и Неферет не ги насъскват към нас, не мисля, че трябва да се тревожим. Много повече се притеснявам за червените.

- Аз също - каза Стиви Рей, нетърпелива да смени темата. В новините са казали, че жертвите са били само частично обезкръвени,така ли?

-Да кимна Ленобия. - И гърлата им са били разкъсани. Не прерязвани или ухапани, както ти или аз бихме се хранили.

Те не са се хранили. Просто са се забавлявали. Обичат да тероризират хората. Това им доставя удоволствие, все едно се друсат.

- Това е напълно неприемливо за Никс - каза Ленобия ядосано. - Тези, от които се храним, трябва да изпитват удоволствие. Точно затова богинята ни е дала способността да споделяме подобни усещания с хората. Не ги измъчваме и тормозим. Оценяваме ги, правим ги свои консорти. Висшият Съвет дори осъжда вампири, които злоупотребяват със силите си върху хората.

- Не си казала на Висшия Съвет за червените, нали?

Не бих го направила, преди първо да го обсъдя с теб. Ти си тяхната Висша Жрица. Но трябва да си наясно, че действията им преминаха границата, отвъд която не могат да бъдат игнорирани или пазени в тайна повече.

Знам, но все още искам да се оправя с тях сама.

Не, само не го прави този път сама.

- Права си. Това, което са направили днес, ми показва колко точно са опасни.

»- Да повикам ли Дракона?

- Не. Няма да ходя сама. Мисля да им дам ултиматум и да могат да дойдат само тези, които се откажат от Мрака. Изведнъж Стиви Рей осъзна какво е казала и се спря, сякаш се блъсна в невидима стена. - О, Боже мой! Това е! Няма как да съм го знаела, преди да срещна бика, но сега го разбирам съвсем ясно. Ленобия, каквото и да е това, което ни възкресява, то ни прави зли и изпълнени с желание за кръв и все неща, идващи от Мрака. Това значи, че той не е нещо ново. Сигурно е толкова древен, колкото легендите за воините и биковете. А зад всичко това стои Неферет. - Тя погледна повелителката на конете в очите и видя в тях страх. - Тя се е забъркала с Мрака. Вече няма никакво съмнение в това.

- Опасявам се. че никога не е имало съмнение - отвърна Ленобия.

- Но как Неферет е открила Мрака? От векове вампирите боготворят Никс.

- Само защото са спрели да го почитат не значи, че е изчезнал. Силите на доброто и злото се движат в непрекъснат танц, без да се съобразяват с прищевките на смъртните.

- Но Никс е Богинята!

Никс е нашата богиня. Не може да вярваш, че има само едно-единствено божество в свят, толкова сложен като нашия.

- Опасявам се, че при така представени неща, не мога да не се съглася с теб въздъхна Стиви Рей. — Но ми се искаше да няма толкова възможности да се избира злото.

- Тогава не би имало възможност да се избира и доброто. Не забравяй, че те са във вечен баланс.

Повървяха известно време мълчаливо.

- Ще вземеш с теб червените новаци, нали?

-Да.

- Кога?

Колкото по-скоро, толкова по-добре.

- Има само три часа до изгрева каза Ленобия.

- Е, аз ще им задам само един прост въпрос, на който да отговорят с „да“ или „не“. Не ми се вярва да отнеме много време.

- А ако кажат не?

- Ако кажат не, ще се уверя, че няма да могат да използват тунелите като свое убежище, и ще се погрижа да ги разделя. Поотделно мисля, че не са чак толкова лоши. - Стиви Рей се поколеба и после добави: - Не искам да ги убивам. Имам чувството, че ако го направя, ще се предам на злото. А не искам Мракът да ме докосва отново.

През мислите й премина картината с Репхайм, напълно излекуван и могъщ, разперил криле.

- Разбирам - кимна Ленобия. - Не съм съвсем съгласна с теб, Стиви Рей, но те разбирам. Планът ти е добър, всъщност. Ако отнемеш убежището им и ги разпръснеш, ще трябва да се тревожат за оцеляването си и няма да имат време да си играят с хората.

- Добре, нека да съобщим на всички червени новаци да ме чакат до хамъра на паркинга. Веднага. Да се разделим, за да ги намерим по-бързо. Аз тръгвам към общежитията.

- Аз ще ида до кафенето. Като идвах насам, срещнах Крамиша. която отиваше там. Първо ще ида при нея, тя винаги знае къде са останалите.

Стиви Рей кимна и Ленобия тръгна нататък, като я остави сама и замислена. Би трябвало да мисли за това, което ще каже на глупавата Никол и бандата й от убийци. Но вместо това тя не можеше да избие Репхайм от главата си.

Да си тръгне от него бе едно от най-трудните неща, които е правила в живота си.

Тогава защо го направи?

- Защото гой отново е добре - каза си тя на глас, после бързо затвори уста и се огледа виновно.

За щастие нямаше никого наблизо. За всеки случай гя продължи да си държи устата затворена и тръгна към общежитията.

Добре, Репхайм беше излекуван. И какво от това'? Да не би да си е мислела, че завинаги ще е ранен?

Не! Не искам Оа е ранен! Мисълта дойде в главата й сама. Но не беше само това, че вече е добре. По-скоро бе това, че Мракът го е излекувал. И го е направил да изглежда...

Стиви Рей прогони тази мисъл, защото не искаше да сги га дотам. Не искаше да признае, дори наум пред себе си, как й изглеждаше Репхайм, като го видя облян от лунна светлина, могъщ и възстановен.

Нервно започна да върти една руса къдрица. В крайна сметка нали бяха Обвързани. Нормално е да й изглежда добре.

Защо Афродита не й въздействаше така?

Ами явно просто не съм обратна! - промърмори тя и отново притисна устата си с ръка, защото мисълта й се изплъзна, без да иска. ^

Стиви Рей хареса начина, по който изглеждаше Репхайм. Беше силен, красив и само за миг тя видя красотата зад маската на звяра. Беше величествен. Беше неин.