- Зашото богинята ги не вярва, че е редно да даде на творенията си обектите на техните желания?

Стиви Рей го изгледа за момент и завъртя една къдрица около пръста си. Запита се дали той не се шегува с нея, но червените му очи показваха, че е напълно сериозен. Тя си пое дълбоко дъх и обясни:

- Защото Никс вярва, че всеки трябва да има свободна воля и когато аз обърквам мислите на някой човек, като му въздействам, му отнемам свободния избор. А това просто не е правилно.

- Наистина ли мислиш, че всеки на този свят би трябвало да има свободен избор?

- Да. Затова съм тук и говоря с теб. Зоуи ми даде тази възможност. И сега, за да й върна услугата, трябва да й помогна.

- Ти ми спаси живота, надявайки се, че ще избера път. различен от този на баща ми.

Стиви Рей се изненада, че той го каза толкова спокойно, но не попита кое е предизвикало честността му.

- Да, казах ти го, когато затворих тунела след теб и те оставих да си тръгнеш, вместо да те предам на приятелите си. Ти сам се разпореждаш с живота си сега. Не си задължен нито на баща си, нито на някой друг. - Тя замълча за миг, а после каза останалото на един дъх. - А и ти вече започна да вървиш по друг път, когато ме спаси на покрива.

- Неизплатеният дълг е нещо много опасно и не бих искал да го нося дълго. Беше напълно логично да изчистя сметките помежду ни.

Да, това ми стана ясно, но какво ще кажеш за днес?

- Днес?

Изпрати ми силата си. за да ме успокои, и ме повика при себе си. Щом притежаваш такава сила. защо не я използва, за да прекъснеш Обвързването? Това би прекратило и твоята болка.

Той спря да се храни и аления! му поглед срещна нейния.

Не ме изкарвай такъв, какъвто не еъм. Прекарал съм векове сред мрака. Със злото сме близки приятели. Свързан съм с баща си. Той е изпълнен с гняв, който би могъл да изпепели този свят, и ако се завърне, моята съдба е да застана до него. Виж ме такъв, какъвто съм наистина, Стиви Рей. Аз съм създание от кошмарите, сътворено чрез насилие и ярост. Движа се сред живите, но съм различен от тях. Нито безсмъртен, нито човек, нито звяр.

Думите му отекнаха във вените на Стиви Рей. Тя знаеше, че той бе напълно откровен с нея. Но в него имаше още нещо, не беше само тази машина от гняв и злоба. Знаеше го. защото го виждаше с очите си.

- Е, Репхайм, да приемем, че може и да си прав.

- Което значи, че също т&ш може и да греша ли?

- Просто го казвам - отвърна тя и вдигна рамене.

Без да отвърне нищо, той поклати глава и се върна към яденето. Тя се усмихна и продължи да си прави сандвич с пуешко.

Е, започна тя, докато мажеше горчица по хляба. -Каква е твоята теория за изчезването на баща ти?

Погледите им се срещнаха и от единствената дума, която той произнесе, кръвта й изстина.

- Неферет.

- Далас ми каза, че Неферет е занесла безжизненото тяло на Калона пред Висшия Съвет.

- Кой е този Далас? - попита Репхайм.

Едно момче. Е. явно Неферет е предала Калона, въпреки че изглеждаха като двойка.

Неферет съблазняваше баща ми и се преструваше на негова партньорка, но единственото, за което наистина й пука, е самата тя. Ако той е изпълнен с гняв, тя е изпълнена единствено с омраза. А омразата е много по-опасна.

- Значи смяташ, че Неферет е готова да предаде Калона, за да се спаси? - попита Стиви Рей.

- Убеден съм, че тя би предала всеки, ако това ще й е от полза.

- Какво би спечелила с предаването на Калона, особено ако е безжизнен и т.н.?

- Като го предава на Висшия Съвет, сваля подозренията от себе си - отвърна Репхайм.

- Да, в това има смисъл. Знам, че тя иска смъртта на Зоуи. И въобще не й пука за Хийт. Всъщност Неферет би била доволна от факта, че виждайки как Калона убива Хийт, Зоуи ще запрати всичката си сила срещу него, без да е в състояние да го спре, и това ще пръсне душата й. На практика това състояние е на крачка от смъртта.

Репхайм я прониза с поглед:

- Зоуи е нападнала баща ми със силата на елемента дух, така ли?

- Да, така ми казаха Ленобия и Дракона.

- В такъв случай той е смъртно ранен.

Репхайм отмести поглед и не каза нищо повече.

- Хей, трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш. - Той не отговори и тя въздъхна примирено. - Добре, ето ти моята истина. Дойдох тук, решена да те заставя да говориш и да ми разкажеш всичко за баща си, за Отвъдното и т.н. Но ето че сега съм тук и на практика не мога да те заставя да го направиш. - Тя докосна ръката му колебливо. Цялото му тяло потрепна, когато пръстите й докоснаха кожата му, но той не се отдръпна. - Не може ли да работим заедно? Ти наистина ли искаш Зоуи да умре?

Той отново я погледна:

- Нямам никаква причина да искам смъртта на приятелката ти, но ти искаш да навредиш на баща ми.

Стиви Рей въздъхна безнадеждно:

- А какво ще кажеш да направя компромис с това, което искам? Да кажем, че искам просто Калона да ни остави на мира.

- Не мисля, че това е възможно изобщо - отвърна Репхайм.

- Но е възможно да го искам. Точно сега и Зоуи и Калона са без души. Знам, че баща ти е безсмъртен, но не може да е все едно колко време душата му е извън тялото.

- Да, не е все едно.

Така че, нека да работим заедно и да видим какво можем да направим, за да ги върнем и двамата, и тогава ще решим какво ще действаме после, ако това после дойде някога.

- Съгласен съм.

- Добре! - Тя стисна ръката му, а после се отдръпна. -Казваш, че Калона е ранен. Какво имаш предвид?

- Тялото му не може да бъде убито, но ако духът му е ранен, той отслабва физически. По този начин Ая е успяла да го плени в капана си. Духът му е бил замъглен от емоции, свързани с нея. Това го е объркало и отслабило, затова и тялото му е станало уязвимо.

- Точно така Неферет е успяла да го занесе пред Висшия Съвет. Зоуи е наранила душата му и тялото му е станало уязвимо.

- Би трябвало да има още нещо. Ако Ая не го бе затворила в земята, баща ми е щял да дойде на себе си почти мигновено. Докато е свободен, той има способността да се възстановява бързо.

- Е, явно Неферет го е пленила, преди да се е възстановил. Тя е толкова зла, че сигурно му е изкарала въздуха с мрачните си сили.

- Точно така! Репхайм се изправи въодушевено и изохка от болка в крилото. Разтривайки ранената си ръка, той седна обратно и го притисна към себе си. - Тя е продължила атаката върху душата му. Неферет е Тси Сгили. Използва тъмни сили и получава способностите си от Мрака.

-Тя уби Шекина, без дори да я докосне - спомни си Стиви Рей.

- Докосна я. но не с ръце. Тя може да контролира нишките на убийствата, за които е отговорна, и всяка жертва я прави все по-силна. Тази сила е погубила Шекина и с зова се е изправила срещу баша ми, когато е бил ранен и слаб.

- Но какво е намислила да прави с него?

- Да задържи тялото му и да използва духа му за своите цели.

- Което ще я направи да изглежда една от добрите пред Висшия Съвет. Обзалагам се, че чупи китки и оплаква „бедната Зоуи“. Сигурно твърди, че е нямала представа за намеренията на Калона.

- Тси Сгили е много могъща. Защо би излязла пред Съвета с някакви си преструвки?

- Неферет не иска те да разберат колко е зла и че намерението й е да управлява света. Едва ли е готова да се противопостави на хората и вампирите едновременно. Поне не и засега. Така че не би искала Съветът да знае, че желае смъртта на Зоуи.

- Баща ми със сигурност не иска Зоуи мъртва. Той просто иска да я притежава.

Стиви Рей го погледна строго:

Според някои от нас да бъдеш притежаван против волята си е дори по-лошо от смъртта.

Той изсумтя:

- Искаш да кажеш нещо като да се Обвържеш по случайност?

Стиви Рей се намръщи:

- Не, нямам това предвид.

Той изсумтя още веднъж и продължи да разтрива ранената си ръка: