Старк чу как Сеорас промърмори „арогантна кучка“ в същия момент, в който Сгиат прошепна „интересно“.

— Фаилте г\^! ант Еилеан нан Сгиат, Пророчице и воинът ти - каза Сгиат.

Без да губи повече време, Старк със Зоуи на ръце. следван от Дарий и Афродита, мина под арката, която водеше към Острова на жените.

Сеорас ги поведе към джип, паркиран зад ъгъла, който не се виждаше от арката. Старк спря зад него. Лицето му сигурно е изразявало изненада, защото воинът се засмя:

- Ти да не би да очакваше, че се придвижваме на шотландски понита?

- За него не знам, но аз точно това очаквах каза Афродита и седна на задната седалка до Дарий. За пръв път съм безкрайно доволна, че не се оказах права.

Сеорас отвори на Старк предната врата и той влезе, като придържаше Зоуи внимателно. Воинът подкара колата и изведнъж Старк осъзна, че Сгиат не е с тях.

- Хей, къде е твоята кралица? — попита той.

- Сгиат не се нуждае от моторизирани превозни средства, за да се придвижва из острова си.

Старк тъкмо се чудеше как точно да формулира следващия въпрос, когато Афродита го изпревари:

- Какво, по дяволите, значи това?

- Значи, че дарбата на Сгиат не е обвързана с никой от елементите. Нейната дарба е този остров. Тя може да управлява всичко на него.

- Мамка му! Да не ми казваш, че може да се телепортира, както в някаква не тъпашка версия на „Стар Трек ? Не че е възможно да има нещо не тъпашко, когато си говорим за „Стар Трек“.

Старк започна да обмисля начин как да й запуши устата, без да вбеси Дарий.

Но старият воин остана напълно невъзмутим от бърборенето на Афродита. Просто вдигна рамене:

Да, може да се каже, че е добра аналогия.

- Ти знаеш за Стар Трек? — извика Старк, преди да успее да се спре.

- Имаме сателити - каза воинът и отново сви рамене.

- А интернет? - попита Афродита с надежда.

И интернетограф - отвърна Сеорас с безизразно лице.

- Значи излизате във външния свят? — попита Старк.

- Да, когато целите на кралицата го изискват.

- Не съм изненадана. Тя е кралица. Обича да пазарува, съответно харесва и интернет - каза Афродита.

- Тя е кралица, обича да бъде информирана за това, което се случва в света около нея — каза воинът с тон, който не допускаше повече въпроси.

Те продължиха да пътуват в мълчание, докато Старк започна да се притеснява от проясняващото се утринно небе. Тъкмо се канеше да каже на Сеорас какво ще се случи с него, ако излезе на слънце без прикритие, когато той му посочи тесния път пред тях:

- Това е Краоб - свещената гора. Замъкът е точно от другата страна на брега.

Поразен, Старк се загледа наляво в изкривените форми на стволовете на измамно тънките дървета, които явно бяха по-здрави, отколкото изглеждаха, защото крепяха над себе си океан от зеленина. Той успя да забележи само части от всичко онова, което изпълваше гората. Пластове от мъх, сенки и късове от мрамора, от който бе изградена арката, които изглеждаха като петна от искряща светлина. А пред всичко това, като сигнален огън, привличащ пътешествениците, стояха две дървета, преплетени в едно. От клоните на това странно единство висяха завързани ленти от ярко оцветен плат, които придаваха странен, допълващ контраст на древните възлести клони.

Колкото повече го гледаше, толкова по-странно се чувстваше.

- Никога не съм виждал подобно дърво. Защо е овързано с този плат? - попита той.

Сеорас натисна спирачката и спря по средата на пътя:

- Това е глог, а онова е самодивско дърво. Израснали са заедно и образуват висящо дърво.

Понеже това бе единственото обяснение, което получиха, Старк го погледна разочаровано.

Висящо дърво?

- Обучението ти го няма никакво, момче. Глогът е дървото на желанията. Всеки възел по него символизира някакво желание. Понякога родители идват тук и пожелават добър живот за детето си. Понякога са приятели, поменава-щи тези, заминали в другия живот. Но най-често са желанията на влюбени двойки, които обвързват живота си и си пожелават щастие. Туй са дървета, отглеждани от Добрия Народ, корени, хранени от тяхната благодат, минаваща от техния свят в нашия.

- Добрия Народ? - Старк изглеждаше раздразнен.

- Елфите. Не знаеш ли откъде идва изразът „да завържеш възел“?

- Това е много романтично - каза Афродита. За пръв път тонът й беше напълно лишен от сарказъм.

Да, жено, ако е наистина романтично, значи е шотландско - каза той и подкара джипа по тесния път покрай дървото на желанията.

Замислен върху идеята със Зоуи да си направят такъв възел, Старк не забеляза замъка, докато Сеорас не спря колата. Едва тогава се огледа и гледката на светлини, отразени от камък и вода, изпълни очите му. Замъкът се намираше на около сто метра от главния път и до него се стигаше по тясна пътека, водеща към каменен мост, който се извисяваше над блатисто поле. Факли, като онези от моста към острова, бяха запалени по продължение на алеята, само че тук бяха три пъти повече осветяваха ярко пътя към замъка и стените на самата сграда.

Между факлите имаше колове с дебелината на човешка ръка. На всеки кол имаше глава с ужасна гримаса и липсващи очи. Ужасяващите неща като че ли се раздвижиха в първия момент, но после Старк осъзна, че това е дългата коса на всеки изсушен скалп, която се поклащаше призрачно от студения вятър.

- Гадост - прошепна Афродита от задната седалка.

- Великият обезглавител - каза Дарий и замлъкна стра-хопочитателно.

-Да, това е Сгиат - беше единственото, което Сеорас каза, но устните му се разтеглиха в усмивка, която останалите видяха в огледалото.

Старк не каза нищо. Погледът му бе привлечен от страховития път към входа. Замъкът на Сгиат беше кацнал на самия ръб на скалата с изглед към океана. Въпреки че виждаше само долната част на замъка, не му беше много трудно да си представи истинското лице, с което се представяше на външния свят свят, който никога няма да получи достъп до нейните владения, дори и заклинанията на кралицата да не бяха достатъчно отблъскващи за досадниците. Замъкът бе направен от сив камък, обсипан с бляскавия бял мрамор, който се срещаше на острова. Пред масивната дървена врата имаше внушителна арка, а след нея се простираше тясна пътечка към входа на замъка.

Изведнъж портите се разтвориха и отвътре наизлязоха много воини, мъже и жени, прекосиха моста и се затичаха към тях. Старк машинално отстъпи назад, а Дарий застана пред него, за да може да го защитава.

- Не търсете опасност там, където я няма - каза Сеорас и махна леко с ръка. - Те просто искат да поздравят с уважение вашата кралица.

Воините, облечени досущ като Сеорас, се доближиха до Старк без никакъв намек за агресия. Дойдоха в колона по двама и носеха кожена носилка.

- Тази традиция показва уважение към падналия в бой. Отговорност на клана е той да бъде върнат в своя дом на Тир на Ног, земята на нашата младост - обясни Сеорас. -Ние никога не изоставяме своите.

Старк се поколеба. Погледна воина и каза:

- Не мисля, че ще мога да я пусна.

- Добре - кимна Сеорас с разбиране. - Не си длъжен. Ти ще застанеш начело. Кланът ще направи останалото.

Понеже Старк продължи да стои неподвижно, Сеорас се доближи до него и хвана ръцете му. Той не смяташе да пусне Зоуи, просто не бе в състояние. Изведнъж видя златната гривна на вожд, която блестеше на ръката на Сеорас. Именно тя докосна нещо в него. С изблик на изненада той осъзна, че се доверява на воина, и му предаде Зоуи. Знаеше, че не я оставя, а просто я споделя.

Сеорас се обърна и постави Зоуи внимателно на носилката. Воините, по шестима от всяка страна, се поклониха с уважение. Тогава водачът им, жена с гарвановочерна коса, каза на Старк:

- Воине, мястото ми сега е твое.

Инстинктивно той се доближи до носилката, а жената отстъпи настрана и той хвана дръжката. Сеорас се движеше пред тях. Старк и останалите воини го последваха като един и понесоха Зоуи към замъка на Сгиат като загинала в бой кралица.