Не знам, Афродита. Старк сигурно е много объркан след загубата на Зоуи.

- Именно това имам предвид. Ще помогне и на себе си, като я спаси.

- Но това няма как да стане. Спомням си нещо от Наръчника за новаци от трети курс. Имаше някаква история за Жрица, която умряла, щом душата й се пръснала. Нейният воин я последвал в Отвъдното.

- Моля те, не ставай глупава. Тази история е публикувана в учебника за трети курс, за да изкара акъла на хлапетии като теб, за да може сексапилните млади новачки да стоят настрана от Синовете на Еребус. Тази глупост сигурно е написана от някоя стара и съсухрена кучка, която не е правила секс от поне сто години. Буквално. Старк трябва да иде след Зоуи в Отвъдното, да нарита задника на Калона и да я доведе обратно тук.

- Предполагам, че ще е малко по-сложно.

Сигурно, но какво от това. Той ще се справи.

- Как?

Афродита замълча за миг, спомняйки си за мъдрите, тъмни очи на Танатос.

- Знам някой, който най-малкото може да ни насочи в правилната посока.

- Нека Неферет да не узнава, че сме я разкрили - каза Стиви Рей.

- Не съм толкова гъпа, глупачке - отвърна Афродита. -Остави всичко в талантливите ми красиви ръце. Ще ги се обадя по-късно, за да ти кажа как вървят нещата. Чао.

Тя натисна бутона за край на разговора, преди Стиви Рей да успее да й отговори нещо.

И като се усмихваше лукаво, се върна обратно в залата на Съвета.

Колкото повече стоеше в една стая с Неферет, толкова повече се разгаряше гневът му. А гова не беше зле. Той можеше да мисли чрез него. Можеше да мисли през скръбта. Богиньо! Непоносимата скръб от загубата на Жрицата... на неговата Зоуи...

- Значи се споразумяхме каза Неферет. - Ще отнеса тялото на своя конеорт на Капри. Там ще мога да го наблюдавам, докато...

Старк най-после осъзна какво казваше тази кучка и единствено Дарий го удържа да не й се нахвърли.

- Не можете да я оставите да избяга с него! - изкрещя Старк на Дуантия, председателката на Висшия Съвет. -Калона уби Хийт. Зоуи го видя. Именно той й причини това. - Той посочи с ръка безжизненото тяло на Зоуи, без да свежда поглед към нея. Не би могъл да го понесе.

Да избягам? - възкликна подигравателно Неферет. Вече се съгласих да бъда придружена от група Синове на Еребус, които ще докладват периодично пред Съвета за състоянието му. В крайна сметка моят конеорт не е престъпник. Не е против законите ни воин да убие човек, ако служи на Богинята.

Старк се обърна към Дуантия, без да обръща никакво внимание на Неферет:

- Не я оставяйте да си тръгне. Не й позволявайте да го вземе. Той е направил много повече от това да убие човешко момче, а те двамата в никакъв случай не служат на Никс.

- Това са лъжи, разпространявани от ревнива тийней-джърка, чийто самоконтрол е толкова слаб, че душата й се е пръснала - изстреля Неферет.

- Ах ти, гадна кучка!

Старк се хвърли към Неферет. която дори не трепна. Просто вдигна елегантната си ръка с дланта към него. Когато той се пребори с Дарий, сякаш видя някакъв черен пушек около пръстите й.

- Престани, малоумник такъв!

Изведнъж Афродита се оказа на крачка пред него. Старк беше наясно, че тя е приятелка на Зоуи, но ако Дарий не го беше хванал здраво, гой нямаше да се поколебае да я блъсне, за да се добере до Неферет.

- Старк! - изкрещя му Афродита. - Така не помагаш на Зоуи!

После тя направи нещо, което напълно го шокира, и понеже Дарий бе плътно до тях, шокира и него. Афродита хвана лицето му в нежните си ръце и го застави да я погледне в очите. После прошепна думите, които промениха живота му:

- Знам как да помогнем на Зоуи.

- Виждате ли колко е неконтролируем? Ако тялото на моя конеорт остане тук, кой знае какво би му направил този недисциплиниран младеж!

Неферет избълва отровата си, докато Старк гледаше Афродита в очите:

- Заклеваш ли се'.' - прошепна той. - Нали не ме бала-мосваш?

Афродита повдигна русата си вежда:

- Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че никога не баламосвам. Но, да, заклевам се в новата си и отговорна титла на Пророчица, че знам начин как да помогнем на

Зоуи, само че трябва да я държим далеч от Неферет. Разбра ли?

Старк кимна и спря да се бори с Дарий. Афродита махна ръцете си от лицето му.

С достойнството на Пророчица на Никс тя се обърна към Неферет и Жриците от Висшия Съвет.

- Защо сте толкова сигурни, че Зоуи ще умре?

Дуантия отговори първа:

- Душата й напусна тялото не просто на пътешествие до Отвъдното и не просто за разговор с Богинята. Душата на Зоуи се пръсна.

Една от Жриците, която досега беше запазила мълчание, се намеси:

Трябва да разберете какво значи това. Душата на Зоуи е в Отвъдното, но на парчета. Различни спомени и преживявания са откъснати от нея, както и различни аспекти на нейната личност. Ще се превърне в Каоиник Ши - нито жива, нито мъртва, пленена в света на духовете, без комфорта на своята собствена душа.

- Не. Питам сериозно. Говорете ми на американски, а не на този древен, старовремски, объркан и заплетен евро боклук. - Афродита сложи ръка на хълбока си и насочи показалец към Висшия Съвет. - Без заплетени приказки. Обяснете ми защо отписвате Зоуи?

Старк чу как някои от членовете на Съвета си поемат дълбоко въздух при неуважителните думи на Афродита, а Неферет ги погледна красноречиво и каза: „Видяхте ли, че не могат да се контролират“.

Но Танатос отговори спокойно:

- Това, което Етер каза, е, че пластовете на душата, които съставляват личността на Зоуи - нейните минали преживявания, спомени и опит, са изтръгнати от нея. Без тези пластове да се съединят, за нея е невъзможно да почива в Отвъдното, нито душата й ще може да се завърне в тялото. Представи си го, сякаш си преживяла тежък инцидент и пластовете на тялото ти са се разделили. Костите, мускулите и кожата, които защитават сърцето, вече не са в тялото и са оставили жизненоважния орган открит и беззащитен. Какво би се случило при това положение?

Афродита не отвърна нищо и Старк си помисли, че тя се колебае, защото не иска да каже очевидния отговор, но тя се обърна към него и когато погледите им се срещнаха, той с изненада забеляза триумф и въодушевление у нея.

- Ако сърцето ми няма никаква защита, то ще престане да бие. Така че защо да не намерим на Зоуи някаква ?

Защита! Аз съм защитата на Зоуи! Трепет на надежда премина по тялото му:

- Аз съм нейната защита! - извика той. - Без значение дали в този свят, или в следващия. Само ми кажете как да стигна до нея и ще го направя.

- Това определено звучи логично, Старк каза Танатос. - Но твоята дарба е свързана с физическото, а не идва от света на духовното.

- Защитата си е защита - настоя той. - Просто ми покажете как да стигна дотам, останалото е моя работа.

- Зоуи трябва да намери начин да възстанови душата си, а това не е битка, която можеш да проведеш вместо нея -обясни Етер.

- Но мога да я защитавам, докато събере частите на душата си - настоя Старк.

- Жив воин не може да пристъпи в Отвъдното. Дори и за да последва своята Жрица - отвърна Етер.

- Опиташ ли се, ти също ще бъдеш погубен - добави Дуантия.

- Няма как да знаете това със сигурност - каза Старк.

В цялата ни история няма нито един воин, който се е завърнал от опит да последва разпръснатата душа на своята Жрица в Отвъдното. До един са загинали. И воините, и жриците - обясни Танатос.

С изненада Старк осъзна, че дори не се бе замислял за това. Някаква част от него изпитваше по-скоро любопитство, отколкото съпротивление при мисълта да умре. Особено ако по този начин изпълни обета си към Зоуи.

Но преди да успее да отговори, леденият глас на Неферет отново нахълта без покана в ума му.

- А всички тези воини и жрици са били много по-възрастни и опитни от вас.