- Може ли да поговорим за миг, преди да тръгнеш!

- Ще те чакам в колата на Зоуи - каза Крамиша. - И не, няма да се отървеш от мен.

Стиви Рей я изгледа как се отдалечава по коридора и след това неохотно се обърна към Далас. ^

- Може ли да влезем вътре? - попита той.

- Да, но трябва да тръгвам след малко.

Без да казва нищо, Далас отвори вратата пред нея и двамата пристъпиха в хладната и мрачна стая, в която се носеше миризма на книги и полирани дървени мебели. ^

- С теб няма да сме заедно повече, нали? - каза той набързо.

- Моля? Няма да сме заедно? Какво искаш да кажеш/

Той скръсти ръце пред гърдите си изглеждаше много сконфузено:

- Имам предвид, че бяхме нещо като гаджета. Ти беше приятелката ми. Но вече не искаш да си такава и аз го разбирам. Права си, че не можах да направя абсолютно нищо, за да те защитя от онова птицеподобно. Искам само да знаеш, че няма да се превърна в някой задник заради това, че се разделяме. Все още ще съм до теб, момиче, защото ти винаги Lite си моята Висша Жрица.

- Аз не ибкам да късаме! - изстреля Стиви Рей.

- Не искаш ли?

-Не.

Наистина не искаше. Изведнъж се замисли за него, за сърцето и добротата, която го изпълваше, и беше очевидно, че мисълта да го загуби никак не й хареса.

- Далас, извинявай, че се държах така. Бях ранена и не на себе си, но не съм искала да те засегна. Аз самата не можех да изляза от проклетия кръг, така че нямаше начин нито ти, нито който и да било друг да влезеше при мен.

Той я стрелна с поглед:

- Но гарванът влезе някак си.

Ами да, както ти каза, той е на страната на Мрака отвърна тя, макар че начинът, по който Далас спомена Репхайм, й подейства като студен душ.

- Има много същества на страната на Мрака наоколо -каза Далас. - И голяма част от тях като че ли все налитат на теб. Така че бъди предпазлива, става ли? - Той се протегна и отметна руса къдрица от лицето й. - Няма да го понеса, ако нещо ти се случи. - Той отпусна ръка на рамото й и с палец нежно я докосна по врата.

Ще внимавам - каза тя нежно.

- Значи наистина не искаш да късаме?

Тя поклати глава.

- Чудесно, защото аз също не искам.

Далас се наведе и я придърпа към себе си. Устните им се срещнаха в нерешителна целувка. Тя поиска да се отпусне и разтопи в ръцете му. Той определено се целуваше добре, а и на нея й харесваше. Харесваше й вкусът му. Той знаеше, че тя обича да я масажира по гърба, така че когато я обгърна с ръце, те се плъзнаха под блузата й, но не за да я награби за циците, както повечето момчета биха направили. Вместо това той започна да разтрива с нежни движения долната част на гърба й, като я притискаше все повече към себе си и задълбочи целувката.

Стиви Рей му отвърна. Чувстваше се добре с него. Забрави за всичко, забрави дори за миг за Репхайм и дълга, който трябваше да плати заради него.

Тя се отдръпна внезапно от Далас. И двамата бяха останали без дъх.

- Трябва да тръгвам, забрави ли?

Стиви Рей се усмихна в опит да не звучи толкова неловко, колкото се чувстваше.

- Всъщност бях забравил - каза той и се усмихна нежно, като отмести отново русата къдрица от челото й. - Хайде, ще те изпратя до колата.

Чувстваше се отчасти предател, отчасти лъжец и отчасти обречен затворник. Стиви Рей го остави да я хване за ръка и да я поведе към колата, сякаш наистина биха могли да са гаджета отново.

- Той е луд по теб - каза Крамиша, щом Стиви Рей излезе от паркинга на училището, а Далас гледаше след нея страдалчески. Наясно ли си какво ще правиш с другото момче?

Стиви Рей подкара колата по шосето, което излизаше на ул. „Утика“:

В момента съм под прекадено голямо напрежение, за да се разправям с момчета. Ако си дошла с мен само за да говорим за това, можеш да слезеш.

- Да отлагаш разправянето с момчета само ти докарва още напрежение.

- Чао, Крамиша.

- Ако ще се държиш така откачено, няма да споменавам повече нищо за момчета. А и има по-важно нещо, за което да поговорим.

Стиви Рей се надяваше Крамиша да я притисне повече за момчешките въпроси, за да има основание да я остави:

- Помниш ли като ми каза, че трябва да се вгледам по-добре в стихотворенията си и да потърся нещо, което може да помогне на Зоуи?

Разбира се, че помня.

- Е, направих го. И открих нещо.

Тя започна да бърника в огромната си чанта, докато намери една доста захабена тетрадка е пурпурни страници (нейният цвят запазена марка) — Мисля, че всички, освен мен, забравиха за това. - Тя отвори тетрадката и размаха пред Стиви Рей една страница с ръкописен текст.

- Крамиша, знаеш, че не мога да го прочета, докато карам, така че просто ми кажи за какво става дума.

Стихотворението, което написах, точно преди Зоуи и останалите да тръгнат към Венеция. Онова, което звучи, сякаш е от Калона за Зоуи. Слушай:

Меч с две остриета

С едната страна унищожава

А с другата освобождава

Аз съм твоят гордиев възел

Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?

Следвай истината и ще ме намериш по вода

Пречисти ме с огън

Никога вече не ме заравяй под земята

Въздухът ще ти прошепне

Онова, което духът вече знае.

Че дори разбито,

Всичко е възможно.

Ако вярваш.

И тогава и двамата ще бъдем свободни.

- Олеле Божичко! Напълно бях забравила за това. Добре, добре, прочети го пак, но по-бавно.

Стиви Рей се заслуша внимателно, докато Крамиша четеше.

- Трябва да е от Калона, нали? Тази част за пленяването под земята звучи определено като от него.

- Напълно съм сигурна, че е така.

- Макар да започва малко плашещо с този меч. като че ли завършва добре.

- Казва се, че „и двамата ше бъдем свободни“ - цитира Крамиша.

“ На мен ми звучи, сякаш Зи ще се завърне от Отвъдното.

- Както и Калона добави Крамиша.

- С това ще се занимаваме, когато се случи. Да си върнем Зи сега е най-важното. Я почакай! Струва ми се, че част от описаното вече се е случило. Какво беше това за водата?

- Ще ме намериш по вода.

- И точно така стана. Сан Клементе е остров и е на вода.

- Също така се казва, че Зоуи трябва да следва истината. Какво според теб значи това?

Не съм сто процента сигурна, но имам идея. Последния път, когато говорих със Зоуи, й казах да следва сърцето си, независимо че на всички останали може да им се струва, че не постъпва правилно. Просто да следва вътрешното си чувство, ако всичко в нея й подсказва, че е на прав път. - Стиви Рей замълча, защото й идваше да закрещи. - Чувствам се много виновна, че й казах това. Заради случилото се после.

- Но може би имаш право и това, което стана е нея, е трябвало да се случи, защото аз също смятам, че е правилно да слушаш сърцето си и да следващ това, в което вярваш. Дори всички останали да казват, че грешиш.

Стиви Рей се въодушеви:

- И ако тя прави това. значи се придържа към истината в сърцето си и краят на стихотворението ще се сбъдне. Тя ще бъде свободна.

Звучи ми логично, Стиви Рей. Някак си вътрешно усещам, че е вярно.

Аз също каза тя и се усмихна доволно на Крамиша.

- Добре, но Зи трябва да знае всичко това. Стихотворението звучи като някакви инструкции. Първата стъпка е да го намери по вода. Това вече се случи. После да...

- Да го пречисти чрез огън - прекъсна я Стиви Рей. А после не се ли казваше нещо за въздух и земя?

- Да, и дух. Всичките пет елемента се споменават.

- Всичките дарби на Зи, завършвайки с духа, който е най-силният й елемент.

- И този, в чийто свят се намира тя сега - каза Крамиша.

- Добре, не го казвам само защото аз съм написала якото стихотворение, но Зоуи трябва да научи тези неща. За да се върне. Иначе ще бъде убита от каквото там я преследва.