- Не мога да те изоставя, Хийт - изхлипах.

Той отметна нежно косата от лицето ми и ми подаде още една носна кърпичка:

- Знам, че не можеш.

Звукът от огромни криле ставаше по-силен. Клоните на дърветата зад нас се разлюляха.

- Зо, нека да говорим за това по-късно, става ли? Точно сега трябва да бягаме.

Той ме дръпна за ръката и ме изправи на крака, а после ме поведе по-навътре в гората, където сенките бяха по-тъмни, а дърветата изглеждаха направо древни.

Оставих го да ме дърпа. Беше някак си по-лесно, откол-кото да се движа сама.

- Той е, нали? - попитах равнодушно.

- Той? - попита Хийт.

- Калона. - Тази дума сякаш раздвижи въздуха около нас. - Дошъл е за мен.

Хийт ме изгледа остро и извика:

- Не, аз няма да му позволя да се добере до теб!

Стиви Рей

- Не, аз няма да му позволя да се добере до теб! - извика Дракона.

Както и всички останали на съвещанието, Стиви Рей погледна Майстора на меча, който изглеждаше сякаш е пред спукване на основен кръвоносен съд.

- Кого имаш предвид? попита Стиви Рей.

- Онзи гарван-демон, който уби моята съпруга! Затова не може да излизаш сама, преди да проследим и унищожим това създание.

Стиви Рей се опита да игнорира ужасното чувство, което изпита при думите на Дракона, и адската вина да вижда в очите му неописуемата скръб от разбитото му сърце. Тя знаеше, че макар да е спасил живота й два пъти, Репхайм е отговорен за смъртта на Анастасия Ланкорд.

Той се промени. Сега той е различен, помисли си тя, като й се искаше да може да изрече мислите си гласно, без това да разруши света около тях.

Но не можеше да разкаже на Дракона за Репхайм. Не можеше даразкаже на никого, така че отново започна да се оплитай лъжи:

Все пак не сме сигурни кой точно гарван-демон беше в парка. Искам да кажа, че пропусна да ми се представи.

- Мисля, че беше главният - Pen... нещо си - каза Далас,

а Стиви Рей го стрелна с поглед. ’

- Репхайм — каза Дракона и гласът му прозвуча като самата смърт.

Да, точно този. Беше огромен, точно както го описахте, а очите му изглеждаха съвсем човешки. Освен това в него имаше нещо специфично. Очевидно беше, че се мисли за голяма работа.

Стиви Рей потисна желанието си да запуши с ръка устата на Далас. А защо не и носа му. Ако се задуши, със сигурност ще млъкне.

- Далас, и без това не знаем кой е бил гарванът-демон. Разбирам защо Дракона е загрижен, но все пак аз мислех да ида само до бенедиктинското абатство, за да поговоря е бабата на Зоуи за случилото се. Няма да се скитам сама в дивата пустош.

Но Дракона има право - каза Ленобия. Ерик и проф. Пентесилея кимнаха. Несъгласието им по отношение на Неферет и Калона засега бе оставено настрана. Този гарван-демон се е появил при теб, докато си общувала със земята.

- Не е много коректно да се каже, че Стиви Рей е общувала със земята - намеси се Дракона. - Както тя ни обясни, имала е разговор със силите на доброто и злото. И това, че това създание се е появило точно след призоваването на Мрака, не може да е просто съвпадение.

- Но той не ме нападна, той просто...

Дракона вдигна ръка, за да й даде знак да замълчи:

- Без съмнение е бил привлечен от Мрака, който тогава се е обърнал към един от своите, както злото често прави. Не можеш да си сигурна, че съществото не те преследва.

- Също така не можем да сме сигурни, че над Тулса има само един гарван-демон каза Ленобия.

Стиви Рей беше на път да се паникъоса. Какво щеше да стане, ако всички откачат при мисълта за група гарвани-демони в небето над Тулса? Ще стане съвсем невъзможно за нея да излиза и да вижда Репхайм.

- Отивам до абатството да се видя с баба Редбърд - заяви тя решително. - И не мисля, че там кръжат тълпи от гарвани-демони. Мисля, че един от тях някак си е изостанал от групата си и се е появил в парка, защото е бил привлечен от Мрака. А аз съм адски сигурна, че повече няма да призовавам бикове, така че не виждам защо птицата ще тръгне да ме преследва.

- Не подценявай опасността — каза Дракона с печален глас.

Няма. Но също така няма да й позволя да ме превърне в затворник. Не мисля, че и останалите трябва да се страхуват толкова. Разбира се, че трябва да бъдем предпазливи, но не можем да допуснем страхът и злото да контролират живота ни.

- Стиви Рей е права - каза Ленобия. Даже мисля, че трябва да започнем нормални занятия в училището и да включим и червените новаци в клас.

Крамиша, която дотогава стоеше тихо от лявата страна на Стиви Рей, изсумтя леко, а Далас въздъхна. Стиви Рей се

усмихна и заяви:

- Всъщност това е чудесна идея.

- Не мисля, че трябва да съобщаваме нещо за състоянието на Зоуи - каза Ерик. - Поне докато не се случи нещо по- ...окончателно.

- Тя няма да умре - заяви Стиви Рей.

Аз не искам да умира! — отвърна Ерик, който изглеждаше много потиснат от тази мисъл. Но при всичко, което се случва тук напоследък, включително атаката на гарвана-демон, последното нещо, което ни е необходимо, е да разпалваме клюки.

Не мисля, че трябва и да го премълчаваме - каза Стиви

Рей.

- Какво ще кажете да се съгласим на следния компромис - предложи Ленобия. - Ще отговаряте на въпроси, свързани със Зоуи, ако някой ви попита, като се придържате към истината - че всички ние работим усилено, за да й помогнем да се върне от Отвъдното.

И ще предупредим официално всички ученици да бъдат максимално предпазливи и бдителни и да ни съобщават за всичко необичайно, което чуят или видят - добави Дракона. \

- Това предложение звучи добре - съгласи се Пентеси-лея.

- Така да бъде, на мен също ми звучи добре - каза Стиви Рей. После се поколеба за миг и попита: - Хм, просто се чудех, аз в кой клас трябва да бъда?

- И аз се чудех същото - добави Крамиша.

- И аз - обади се Далас.

- Ще се върнете в класовете, в които сте били, преди да напуснете каза Ленобия нежно и им се усмихна, сякаш това с „напускането“ бе някаква непредвидена ваканция, вместо непредизвестена смърт. Но заради начина, по който го каза, всичко това прозвуча съвсем нормално.

После се обърна към Стиви Рей:

- Вампирите сами избират своя път на развитие и областта, която искат да изучават. Не в клас с останалите новаци, а в средата на възрастни вампири, които са експерти в своите области. Ти избрала ли си с какво искаш да се занимаваш?

Макар всички да се бяха взрели в нея е очакване, Стиви Рей изобщо не се поколеба в отговора си:

Никс. Искам да уча за Висша Жрица. Искам да стана такава, защото съм го заслужила, а не защото съм единственият червен вампир в цялата вселена.

Но ние нямаме Висша Жрица, която би могла да те обучава. Не и откакто Неферет отпътува - каза Пентесилея и стрелна Ленобия с поглед.

- В такъв случай предполагам, че сама ще се обучавам, докато не си върнем Висшата Жрица обратно. - Стиви Рей погледна Пентесилея в очите и добави: - И нямам предвид Неферет. А сега мисля да отида до абатството, както вече казах. Като се върна, ще им съобщя да се готвят за часове от утре.

Всички започнаха да излизат от залата, когато Дракона я придърпа настрана:

- Искам да ми обещаеш, че ще бъдеш внимателна каза той Имаш сили и способности на границата на възможното, но не си безсмъртна, Стийи Рей. Не забравяй това.

- Ще бъда внимателна, обещавам.

- Аз ще отида с нея каза Крамиша. - Ще хвърлям по едно око на небето за разни птицеподобни. Притежавам дарбата да крещя смъртоносно. Ако само се покаже някой от тях, ще се постарая целият свят да научи.

Дракона кимна, но не изглеждаше особено убеден. Стиви Рей изпита истинско облекчение, когато Ленобия го повика и започна да си говори с него за часовете му по фехтовка. Имаше идея да ги направи задължителни за всички ученици.

Стиви Рей се изниза от стаята и започна да се чуди как да се отърве от Крамиша, която се бе лепнала за нея. Точно тогава и Далас се присъедини към тях: