Тази книга не би била възможна, ако трима много специални хора не бяха отворили историята, живота и сърцата си за мен. Дължа огромна признателност на Сеорас Уолъс, Ален Мак о Алпин и Алън Торанс. Всички грешки, които евентуално съм допуснала в пресъздаването на шотланд-ски/ирландските митове, са лично мои. Воини, благодаря ви. Допълвам и още едно БЛАГОДАРЯ на Денис Торанс, чс ме спаси от всичкия онзи тестостерон на клана Уолъс.

Докато разучавах острова Скай, бях отседнала в прекрасния хотел „Торавайг". Искам да благодаря на целия персонал за това, че направиха престоя ми толкова прекрасен, макар и да бяха безсилни срещу дъжда.

Понякога имам нужда да се затворя в нещо, което приятелите ми наричат „пещерата на писателя“, за да завърша някоя книга. Точно такъв беше случаят с Изпепелена. Пещерата ми беше мнооого уютна благодарение на Паван Арора, както и на Хедър Локингтън и превъзходния й екип от Котън Трий (www.caymancottontree.com). Благодаря ви. благодаря ви, че ми помогнахте да направя Каймановите острови свой втори дом и да се скрия от света, за да мога да пиша, да пиша, да пиша.

В книгата съм използвала малко галски. Да, има трудно произношение и много варианти (съшо като чероки). С помощта на шотландските ми експерти използвах галски, произхождащ от древните езици далриадски и галовиди-ански от западното крайбрежие на Шотландия и северното на Ирландия. Ако съм допуснала някакви грешки, вината е моя.

Благодаря на треньора Марк и неговия фитнес лагер, и по-конкретно на Боди арт екипа, които ми помогнаха да се почувствам силна и красива.

Благодаря и на теб, Шоунъс, че ми осигури малко тишина и спокойствие.

И двете:

Както винаги, благодарни сме на своя екип от „Св. Мартин" - Дженифър Уайз, Матю Шиър, Ан Бенсън, Ан Мари Толбърг и поразителния дизайнерски екип, който продължава да ни радва с невероятните корици, които прави. Обичаме ви!

Благодарим и на МК Advertising, които ни направиха страхотен уебсайт - www.pccast.net, както и www.houseof nightseries.com .

Както винаги. Кристин и аз изпращаме своите любов и признателност на нашия агент Меридит Бернстийн. Домът на нощта не би съществувал без нея.

И накрая, благодарим на всички свои верни фенове. Страшни сте!

Калона вдигна ръце. Изобщо не се поколеба. Нямаше никакво съмнение какво трябва да направи. Не би допуснал нищо и никой да застане на пътя му, а това човешко хлапе се опитваше да го спре. Не може да се каже, че държеше момчето непременно да умре, нито пък да живее. Беше просто необходимост. Не изпитваше капка съжаление или разкаяние. Всъщност от векове Калона изпитваше твърде малко чувства. Така че крилатият безсмъртен равнодушно завъртя главата на момчето и сложи край на живота му.

- Не-е-е-е-е!

Страданието в тази единствена дума накара сърцето на Калона да замръзне. Той пусна безжизненото тяло на момчето и се обърна точно навреме, за да види как Зоуи тича към него. Погледите им се срещнаха. В нейните очи се четеше отчаяние и ненавист. В неговите беше невъзможното отричане. Той се опита да формулира думите, с които да я накара да го разбере и може би да му прости. Но нямаше нищо, което би могъл да каже и с което да промени случилото се пред очите й. А дори и да беше в състояние да направи невъзможното, вече нямаше време.

Зоуи хвърли по него цялата сила на елемента дух.

Духът запрати по безсмъртния сила, която бе отвъд физическото. А духът беше в същината му, неговата сърцевина. Елементът му бе служил с векове и с него се чувстваше силен и спокоен. Атаката на Зоуи го срази. Удари го с такава сила, че го запрати зад огромната каменна стена, която разделяше вампирския остров е Венецианския залив. Ледената вода го погълна. Болката беше толкова убийствена, че той не й се съпротивляваше. Може би трябваше да остави ужасната борба за живот и всичко да свърши. Може би още веднъж трябваше да се остави да бъде победен от нея. Но в следващия миг почувства, че душата на Зоуи се разбива и както неговото падение го водеше от една форма към друга, така и нейната душа напусна този свят.

Тази мисъл му причини повече болка, отколкото нападението й срещу него.

Не, Зоуи! Той никога не беше възнамерявал да я нарани. Въпреки всичките машинации на Неферет, въпреки всичките й манипулации като Тси Сгили, той винаги е знаел, че ще използва свръхестествените си сили, за да спаси Зоуи. В този свят само чрез нея можеше да се доближи до Никс. а този свят беше единственият, който му бе останал.

Калона се бореше за живота си. Повдигна масивното си тяло от обгърналите го вълни и осъзна истината. Заради него духът на Зоуи си бе отишъл, което значи, че тя щеше да умре. С първата глътка въздух, която пое над водата, той нададе вик на отчаяние, който отекна в последната й дума: „Не!“.

Наистина ли беше вярвал, че след падението няма да изпитва чувства? Не би могъл да бъде по-далеч от истината. Емоциите се взривяваха в него, когато въздигна над водата разкъсаната си и наранена душа. Силите му отслабваха и му причиняваха болка. Със замъглен поглед той се взря в лагуната с надеждата да види светлините, които описваха сушата. Не би могъл да стигне дотам. Но нямаше избор. С последни сили той разпери крила в леденостудения въздух, издигна се над стената и се строполи на земята.

Не знаеше колко дълго е лежал така в студения мрак. Емоциите вземаха връх над разтърсената му душа. С край-чеца на съзнанието си той разбра защо чувството му е познато. Отново беше паднал, но този път по-скоро с душата си, отколкото с тялото.

Той усети присъствието й още преди да заговори. Беше така от самото начало, независимо дали го искаше, или не -те се усещаха един друг.

- Допусна Зоуи да стане свидетел на убийството, което извърши!

Тонът на Неферет беше по-студен от зимното море.

Калона вдигна глава и се опита да фокусира погледа си.

-Беше инцидент. - Гласът му прозвуча като стържеш шепот. - Тя не трябваше да е там.

Инцидентите са недопустими. А и няма значение, че е била там. Каквото и да е видяла, е без значение.

- Знаеш, че душата й се разби?

Калона ненавиждаше необичайната слабост в гласа си и странната отпуснатост на тялото си почти толкова, колкото ненавиждаше и ефекта, който ледената красота на Неферет оказваше върху него.

- Предполагам, че повечето вампири на острова го знаят. Типично за Зоуи. духът й не можа да си вземе довиждане тихомълком. Чудя се колко ли от вампирите са усетили силата, с която те зашлеви.

Неферет почукваше по брадичката си с дългия си и остър нокът на показалеца.

Калона не каза нишо, концентрира се и се опита да събере частите на разкъсаната си душа, но земята, към която лежеше притиснат, беше твърде реална и той нямаше енергия да се издигне над нея и да почерпи сили от висините.

- Не, не мисля, че някой го е усетил - продължи Неферет с възможно най-студения си и пресметлив глас. - Никой от тях не е така обвързан с Мрака... с теб. както съм аз. Така е, нали, любов моя?

- Нашата връзка е уникална - каза Калона, макар че желаеше думите му да не бяха истина.

- Именно... - отвърна гя замислено. Изведнъж очите й се разшириха от прозрението, което я споходи. - Винаги съм се чудела как е било възможно Ая да те нарани, след като си толкова могъщ безсмъртен. И то до такава степен, че да даде възможност на онези смехотворни индиански старици да те пленят в земята. Смятам, че малката Зоуи току-що ми даде отговора на въпроса, който ти така грижливо пазеше от мен. Възможно е да бъдеш физически наранен, но единствено чрез душата ти. Не е ли очарователно?