- О, вярвам ти.

- А как ще го направиш?

- Аз? Няма да съм аз. Аз не мога. Моят елемент е земята. Няма начин духът ми да се откъсне и да иде в Отвъдното. Стиви Рей потръпна. Само от мисълта за това я побиха тръпки. - Но Старк ще трябва да си закара задника дотам. Ще му се наложи. Така каза отвратителната крава.

- Бик - поправи я Крамиша.

- Каквото е там.

- Искаш ли да се обадя на Старк и да му прочета стихотворението? Имаш ли номера му?

Не - замисли се Стиви Рей. - Афродита каза, че той съвсем е мръднал с главата. Може би няма да обърне внимание на стихотворението. Сигурно ще реши, че си има други по-важни неща за правене.

- Е, няма да е прав.

- Така е, съгласна съм. Но най-доброто, което можем да направим, е да предадем стихотворението на Афродита. Тя е гаднярка, но разбира колко важно е всичко това.

- Понеже е толкова гадна, няма начин да допусне Старк да я игнорира.

- Точно така. Напиши й съобщение и й кажи, че Старк трябва да запомни това и да го каже на Зоуи. И да е наясно, че това е пророчество, а не просто някакво стихотворение.

- Да ти кажа, сериозно се съмнявам в количеството на здравия й разум, щом не харесва поезия.

- Момиче, обясняваш ми очевидни работи. - каза Стиви Рей.

- Мхм, само това исках да кажа.

И докато Стиви Рей паркираше на прясно асфалтирания паркинг на абатството, Крамиша бе надвесила глава над телефона си и пишеше съобщението.

Баба Редбърд определено се подобряваше. Ужасните синини по лицето й вече избледняваха и вместо да лежи в леглото, тя бе седнала на люлеещ се стол до камината и четеше книга, затова в първия момент не забеляза Стиви Рей.

- „Синеокият дявол“? - Макар да беше тук, за да съобщи на баба Редбърд ужасната новина за Зоуи, Стиви Рей не можа да сдържи усмивката си, като прочете заглавието на книгата. - Звучи ми като някой любовен роман.

- Стиви Рей! Как ме стресна само. Да, любовен роман е. Превъзходен при това. Харди Кейтс е невероятен.

- Невероятен?

Баба Редбърд повдигна вежда:

- Аз съм стара, дете мое. Но не и мъртва. Все още мога да оценя един невероятен мъж. - Тя посочи един от дървените столове наблизо. - Придърпай го насам, миличка, и ела да седнеш до мен. Предполагам, че имаш новини от Зоуи. Какво става във Венеция? Само като си помисля... Венеция, Италия... Толкова ми се иска да мога да ги посетя. Баба Редбърд млъкна, като забеляза лицето на Стиви Рей. Знаех си. Знаех си, че нещо лошо се е случило, но умът ми е толкова замъглен след инцидента. - Силвия Редбърд замълча за миг и после продължи с глас, изпълнен със страх. Разкажи ми бързо.

Стиви Рей с въздишка придърпа един от столовете и хвана ръката на старата жена:

Не е мъртва, но не е и никак добре.

- Всичко, разкажи ми всичко. Не спирай и не пропускай нищо.

Баба Редбърд стисна ръката на Стиви Рей, сякаш бе спасително въже, и изслуша цялата история за убийството на Хийт, за биковете и за последното пророчество на Крамиша, като не спомена нито думичка само за едно нещо. Реп-хайм. Когато приключи разказа си, лицето на баба Редбърд беше бледо точно както след катастрофата, когато бе в кома и на крачка от смъртта.

Пръснала се е. Душата на моята внучка се е пръснала -каза тя бавно и с огромна скръб.

- Старк ще я намери, бабо - каза Стиви Рей и я погледна решително. А после ще я защитава и ще я върне при нас цяла.

- Кедър - каза баба Редбърд, кимайки, сякаш е отговорила на някакъв въпрос и Стиви Рей трябва да се съгласи е нея.

Кедър? - попита Стиви Рей, надявайки се, че новината не я е накарала да загуби ума си.

- Кедрови иглички. Кажи на Старк да накара този, който ще наблюдава тялото му, докато е в транс, да запали кедрови иглички около него и да ги поддържа пушещи през цялото време.

Объркваш ме, бабо.

- Кедровите иглички са могъщо лекарство. Те отблъскват аегина, най-злия от всички зли духове. Кедърът се използва само при много крайна нужда.

- Е, това определено е много крайна нужда - отвърна Стиви Рей, доволна, че баба Редбърд отново възвръща цвета на лицето си.

- Кажи на Старк да вдиша силно пушека и да си мисли, че го отнася със себе си в Отвъдното. Да повярва, че той ще последва духа му там. Умът може да бъде могъщ съюзник на душата. Понякога умовете ни могат да променят самата същност на душите ни. Ако Старк повярва, че кедровият пушек може да го последва в Отвъдното, значи ще стане така и ще получи от него допълнителна защита.

- Ще му кажа.

Баба Редбърд стисна ръката й по-силно:

Понякога нещата, които ни изглеждат дребни или незначителни, могат да ни помогнат дори в най-трудните моменти. Не подценявай това и не допускай Старк да го подцени.

- Силвия, току-що говорих с Крамиша отвън. - Сестра Мери влетя забързано в стаята. Щом видя как Стиви Рей държи ръката на възрастната жена, възкликна: - О, Света Дево, значи е истина! - Монахинята сведе поглед, очевидно за да възпре сълзите си, но когато отново вдигна глава, очите й бяха сухи, а изражението й, решително. - В такъв случай всички трябва да излезем.

Тя се обърна рязко и тръгна да излиза.

- Сестра Мери Анждела, къде отивате? попита Стиви Рей.

- Да свикам абатството пред олтара. Ще се молим. Всички ще се молим.

- На Дева Мария? - попита Стиви Рей, без да успее да прикрие скептичния си тон.

Монахинята кимна и с типичния си решителен и мъдър глас заяви:

- Да, Стиви Рей, на Дева Мария. Божията майка, за която смятаме, че е майка на душите ни. Може и да е персонификация на вашата Никс, а може и да не е. Но това толкова ли е важно точно сега? Кажи ми, Висша Жрице на червените вампири, наистина ли вярваш, че да се молиш за помощ в името на любовта може да бъде грешка, независимо какво е лицето, от което получаваш тази помощ?

За миг лицето на Репхайм с човешките му очи, застанал срещу Мрака, за да плати сам нейния дълг, премина през спомените й и устните й пресъхнаха:

- Съжалявам, сестро. Не бях права. Помолете се на Дева Мария за помощ, защото понякога любовта идва от най-не-очакваното място.

Сестра Мери Анджела погледна доста продължително Стиви Рей в очите:

- Можеш да се присъединиш към нас в молитвата, дете мое.

Стиви Рей й се усмихна:

- Благодаря, но аз си имам свой начин за молитва.

Стиви Рей

- По дяволите, не! Не смятам да лъжа заради теб - заяви Крамиша.

- Не те карам да лъжеш.

Да, бе. Искаш да кажа, че си заета да проверяваш тунелите заедно със сестра Мери Анджела. Всички са наясно, че тотално оплеска нещата последния път, когато беше там.

- Не всички - възрази Стиви Рей.

- Напротив. Освен това монахините се молят за Зоуи и никак не ми изглежда редно да въвличаш молеща се монахиня в лъжите си.

Добре. Ще ида до тунелите да ги проверя сама, ако така ще се почувстваш по-добре.

Стиви Рей не можеше да повярва, че Крамиша прави такъв въпрос от казването на малка безобидна лъжа, а и всичко това й костваше време. Време, далеч от Репхайм, който неизвестно колко беше пострадал от гнусния бял бик. Тя си спомни агонията, която изпита, когато Мракът я докосна, за да пие от нея, и знаеше, че за Репхайм е било двойно по-лошо. Този път имаше повече работа с него, отколкото просто да го превърже и нахрани. Колко ли бе пострадал? В ума си все още виждаше сцената, в която бикът се беше надвесил над него с почервенял от кръвта му език.

Изведнъж Стиви Рей осъзна, че Крамиша просто стои мълчаливо до нея и я наблюдава. Тя поклати глава и изтърси първото нещо, което й дойде наум:

Виж, просто не ми се занимава с тъпотиите, които ме чакат, когато всички в Дома на нощта разберат, че съм прекарала една - две минути сама.

- Лъжеш.

- Аз съм ти Висша Жрица!

- Тогава се дръж като такава отвърна Крамиша. - Кажи ми истината, къде отиваш?

- Отивам да се видя с едно момче и не искам всички да разберат за това.

Крамиша наклони глава:

- Това малко повече ми се връзва. Той не е нито новак,