- Мъжествена сила каза Дарий. - Аз също съм срещал това изображение, когато се обучавах за воин. Беше върху корицата на едни от древните писания, написани от великите воини на нашето минало.

- Мъжествена сила. Разбирам защо Жриците са обърнали гръб на тази история с биковете - каза Ерин.

- Така е, сестра ми. В цялата история има твърде много мъжествена сила, при положение, че нещата при вампирите се въртят около женствената сила.

Не бих казал, че вярванията ни са основани на женствената сила, която превъзхожда мъжествената. Става дума за баланс между двете - намеси се Дарий.

- Всъщност нашето общество не е замислено да вярва, че женствената сила превъзхожда мъжествената. Но при Светлината и Мрака имаме една непрекъсната борба да се запази балансът между тях, без никоя да унищожи другата. Представете си изображението на Никс, което виждаме около нас всеки ден, с женствената й красота и привлекателност. Сравнете я с картината на суровата и първична сила.

отприщена под формата на две сражаващи се мъжествени създания. Сега виждате ли как един свят. който се стреми да поддържа баланса между двете, ще бъде в конфликт и поради това едното трябва да бъде потиснато, за да може другото да оцелее?

Афродита изсумтя:

- Не е толкова трудно да си го представя. По-скоро не мога да си представя префърцунения Висш Съвет да има нещо общо с някакви гигантски мъжки бикове и всички вярвания, които вървят с тях.

- Тя имаше предвид останалите, не Вас - намеси се Старк и се намръщи на Афродита, казвайки й с изражението си „Никак не ни помагаш“.

- Не, Афродита е права - засмя се Танатос. - Съветът много се е променил през вековете, особено през последните четири, на които съм била свидетел. В началото беше жизнена сила, по своя си начин много стихийна и доста варварска с мощта си. Но в днешно време е станал...

Тя се поколеба, търсейки точната дума:

- Цивилизован - каза Афродита. - Станал е твърде цивилизован.

- Точно това е - потвърди Танатос.

Афродита се ококори:

- А да си твърде цивилизован не е непременно нешо хубаво. Особено когато си имаш работа с два бика, блъскащи се един в друг и помитащи всичко, което стои на пътя им.

- Зоуи е адски близо до Светлината - каза нежно Деймиън.

- Толкова близо, че може да бъде унищожена от Мрака -каза Старк. - Особено ако Мракът е специално изпратен да се увери, че тя няма да може да се върне.

Изведнъж настъпи тишина и всички обърнаха поглед към Зоуи, която лежеше бледа и безмълвна на прекадено цивилизования сатен.

Внезапно някаква идея осени Старк и той. благодарение на инстинкта си на воин, знаеше, че е на прав път:

- Не трябва да игнорираме миналото, за да помогнем на Зоуи. Трябва да погледнем по-дълбоко в него. По-дълбоко, отколкото някой досега е мислил - каза Старк въодушевено.

- А това е свързано с приемане и разбиране на първичната сила, която се отприщва при сблъсъка на Светлината и Мрака - каза Танатос.

- Но откъде, по дяволите, бихме могли да намерим информация? - възкликна Афродита и отметна коса ядосано.

Вярванията, които са ни нужни, отдавна са отмрели, чухте какво каза Танатос.

- Може би не навсякъде - включи се Дарий. Той погледна твърдо Старк. - Ако искаш да научиш за древните варварски вярвания, трябва да отидеш на място, където те са още живи. Място, което е напълно откъснато от днешната цивилизация.

Отговорът изведнъж стана много очевиден:

- Трябва да отида на Острова.

- Точно така - каза Дарий.

- За какво, по дяволите, става дума? - намеси се Афродита.

Говорят за мястото, на което са били тренирани първите воини от Сгиат.

Сгиат? Кой е той? - попита Деймиън.

- Древна титла за воин, наречен Великият обезглавител

обясни Дарий.

- Сгиат е бил суров варварин, както подобава на един Воин - каза Старк.

Добре, всичко това е много хубаво, но на нас ни трябва жив сега, а не като част от древните легенди. Понеже съм сигурна, че както Старк не може да пътува в Отвъдното, така не може да пътува и в миналото.

- Сгиат е жена - обясни Дарий.

- Моля?

- Жена воин, вампир, притежаващ огромна сила - отвърна Старк.

- А в тези „древни истории“, красавице моя, се казва, че винаги ще има носителка на титлата Сгиаа. Дарий се усмихна на Афродита подкупващо. Тя живее на Острова на жените, в техния Дом на нощта.

- На Острова на жените има Дом на нощта? възкликна Ерин.

- А ние защо не знаем нищо за гова? - попита Шоуни. -Ти знаеш ли нещо? - обърна се тя към Деймиън.

- Никога не съм чувал - поклати глава той.

Защото не си воин - каза Дарий. Островът на жените също така се нарича Островът на Скай.

- Скай? Като в Шотландия? попита Деймиън.

-Да, това е мястото, на което са се обучавали първите воини - обясни Дарий.

- Но вече не се обучават там, нали? - попита Деймиън и отмести поглед от Дарий към Старк. - Доколкото знам, в момента се обучават във всеки Дом на нощта. Например при нас Дракона Ланкорд се занимава с някои момчета, но на място и определено не ходят до Шотландия.

Прав си, Деймиън. В днешно време всеки Дом на нощта си провежда свое обучение на воините - каза Танатос. През деветнайсети век Съветът реши, че по този начин ще бъде по-удобно.

- По-удобно и по-цивилизовано. обзалагам се - каза Афродита.

- И двамата сте прави - отвърна Танатос.

- Значи това ще направим. Ще взема Зоуи на Острова заяви Старк.

- И после? - попита Афродита.

- Ще стана нецивилизован дотолкова, че да открия как да стигна до Отвъдното, без да умирам. А след като веднъж се озова там, ще направя каквото е нужно, за да й помогна да се върне.

Хм, никак не звучи зле - отвърна Афродита.

- Ако Старк изобщо бъде допуснат на Острова - каза Дарий.

Нали е Дом на нощта, защо да не го допуснат? - попита Деймиън.

- Това е един доста по-различен Дом на нощта - обясни Танатос. - Решението, тренировките да бъдат преместени от Скай. е кулминацията на едно продължително напрежение и неразбирателство между владетелката Сгиат и Висшия Съвет.

- Звучи, сякаш е някаква кралица - каза Джак.

- В някакъв смисъл, да. Кралица на воините - отвърна Танатос.

- Кралица на Синовете на Еребус? Предполагам, че Висшият Съвет на вампирите няма да хареса това, не и ако въпросната кралица не е част от него - каза Афродита.

- Сгиат е воин. а воини не се допускат като членове на Висшия Съвет.

Но е жена. Би трябвало да има право на глас в Съвета -предположи Деймиън.

- Не - отвърна Дарий. - Никой воин не може да седи на троновете в Съвета. Такъв е вампирският закон.

- АтовасигурносвбесилоСгиат-предположи Афродита. - Мен поне би ме вбесило. Би трябвало да има право да е част от Съвета.

Танатос кимна с разбиране:

- Съгласна съм с теб, Пророчице. но повечето не биха били. Когато Съветът й отне подготовката на воините. Сгиат ее оттегли на острова си. Не е говорила с никого за намеренията си. но и не беше необходимо. Всички почувствахме нейния гняв. Почувствахме също така и защитния кръг, който тя направи около острова си. - Очите на Танатос бяха изпълнени със сенките на миналото. - Никой не го беше правил от времето, когато царица Клеопатра обви със защитен кръг любимата си Александрия.

- Никой не може да влезе на Острова без разрешението на Сгиат - добави Дарий.

- А ако някой се опита, намира смъртта си - каза Танатос.

- А как мога да се сдобия с разрешение да отида на Острова? - попита Старк.

Настъпи дълбока тишина и Танатос отвърна:

- В това се състои първият ти проблем. Откакто съществува защитният кръг, никой външен не е получил разрешение да отиде на Острова.

Аз ще получа разрешение - каза Старк решително.

- И как мислиш да го постигнеш? - попита Танатос.

Старк си пое дълбоко дъх и отвърна:

- Не знам още какво ще направя, но знам какво няма да направя. Няма да съм цивилизован. А в момента това е всичко, което знам.