- Не, я чакайте малко. Искам да ида в стаята си. Трябва ми телефон, а не доктор. А не мога да си намеря скапания телефон.

- Не можеш, защото онази птицеподобна гад ти съдра почти всичките дрехи, заедно с кожата. Телефонът ти сигурно е там. в парка, стъпкан в калта и подгизнал от собствената ти кръв. Трябва да идеш в скапаната лечебница!

Аз имам телефон, може да използваш моя каза Крамиша, като ги настигна.

Използвай телефона на Крамиша, но Далас има право. Та ти дори не можеш да стоиш сама на краката си. Отиваме незабавно в лечебницата - каза Ленобия решително.

- Добре. Както и да е. Занесете ме до някой стол или до нещо за сядане, за да мога да се обадя. Крамиша, имаш номера на Афродита, нали?

- Да, само не си мисли, че това ни прави приятелки — промърмори тя.

Погледът на Ленобия се върна към раненото тяло на Стиви Рей:

- В доста лоша форма си - каза тя. - Отново. - Изведнъж думите на Далас изплуваха в съзнанието й, очите й се разшириха от ужас. Каза, че го е направила някаква птица?

Птицеподобно - каза Далас, а едновременно с него Стиви Рей извика:

- Не! Далас, точно сега нямам времето и енергията да споря с теб.

- Искаш да кажеш, че не си видял точно какво се е случило с нея? - попита го Ленобия.

-Да. Имаше твърде много пушек и тъмнина. Не виждах къде е и не можех да проникна в кръга, за да й помогна. А когато въздухът се проясни, тя беше в това състояние и птицеподобното се беше надвесило над нея.

- Престани да говориш за мен, все едно ме няма! И не се беше надвесил над мен. Лежеше на земята до мен.

Ленобия понечи да каже нещо, но в този момент стигнаха до лечебницата, където ги посрещна старшата сестра Сапфир, която сега ръководеше мястото в отсъствието на Лечителката. Тя ги посрещна с обичайното си кисело изражение, но в момента, в който видя Стиви Рей, очите й се разшириха от ужас:

Бързо я сложете тук — каза тя и посочи едно новоосвободено легло.

Оставиха я там внимателно и Сапфир започна да вади инструменти от един метален шкаф. Първото нещо, което извади, беше пликче с кръв, което веднага подхвърли на Ленобия.

Накарай я да го изпие веднага.

В пълно мълчание Ленобия разкъса пликчето и помогна на Стиви Рей да го хване с треперещите си ръце и да го поднесе към устата си.

Ще ми трябва още от същото - каза тя. - И както вече казах, спешно се нуждая от телефон. На секундата.

- Трябва да видя какво е разкъсало кожата ти по този начин. Изгубила си много кръв и трябва да си набавиш бързо голямо количество. Също така трябва да разбера защо кръвта от раните ти мирише така странно.

Гарван-демон! Точно така се казваха онези неща - сети

се Далас.

- Нападнал те е гарван-демон? - възкликна Ленобия.

- Не. И точно това се опитвах да набия в дебелата глава на Далас. Мракът нападна мен и гарвана-демон.

А както вече казах, говориш несвързано. Видях онази птицеподобна гад. Видях кръвта по теб. Раните ти изглеждат точно като направени от клюна му. Не видях нищо друго! - изкрещя Далас.

- Не видя нищо, защото Мракът беше покрил с дим цялата вътрешност на кръга, включително мен и гарвана-демон. След което нападна и двама ни - изкрещя ядосано Стиви Рей насреща му.

- Защо звучиш така, сякаш се застъпваш за птицеподоб-ното?

- Знаеш ли какво, Далас? Защо не вземеш да ми целунеш задника? Не се застъпвам за никого, освен за себе си. Ти дори не успя да влезеш в кръга и да ми помогнеш. Трябваше да се оправям сама!

Последва дълга тишина, в която Далас я гледаше с обида и огорчение, а после Сапфир се обади с рязък тон.

- Далас, мисля, че трябва да излезеш. Налага се да срежа каквото е останало от тези дрехи и не е прието да си тук.

- Но аз...

- Ти доведе нашата Висша Жрица у дома. И се справи много добре - каза Ленобия и докосна нежно ръката му. - А сега ни остави да се погрижим за нея.

Далас, защо не ни донесеш нещо за хапване? Аз ще се оправя - каза вече по-спокойно Стиви Рей, която се чувстваше гузна, че беше толкова рязка с него и остави емоциите и страхът й да вземат връх.

Добре, отивам.

Хей, Ленобия е права. Направи много добре, че ме докара дотук добави Стиви Рей.

Той се обърна към нея през рамо точно когато излизаше през вратата и тя си помисли, че никога не е виждала очите му толкова тъжни.

- За теб винаги, момиче - каза той и излезе.

Вратата се затвори и Ленобия изстреля:

Сега обясни за гарвана-демон.

- Да, и аз си мислех, че всички са си заминали.

- Вие двете може да останете. Другата сестра отиде за доставките от болница „Св. Джон“, така че може би ще са ми необходими още няколко ръце. Може да си говорите, до-като ми помагате - каза Сапфир и връчи на Ленобия още едно пликче с кръв. Отвори й го. Крамиша, иди да си измиеш ръцете и започни да ми подаваш тези тампони със спирт.

Крамиша я изгледа и вдигна вежди, но отиде до мивката. Ленобия разкъса пликчето и го подаде на Стиви Рей, която го изпи максимално бавно, печелейки време.

Сапфир разкъса рязко каквото беше останало от дрехите й и звукът проехтя в празната стая.

Стиви Рей се почувства неудобно от мисълта, че всички гледат полуголото й тяло. Искаше й се да си бе сложила някой по-хубав сутиен и се размърда нервно:

- Мамка му, много си харесвах тези каубойски дънки. Не ми се мисли как ще трябва да ходя пак до магазина на трийсет и първа, за да си купувам нови. Задръстванията в тази част на града са ужасни.

- Може би трябва да разшириш малко модния си вкус. Магазинът на „Чери Стрийт“ е по-близо и има много по-хубави модели, които не са от деветдесетте - каза Крамиша.

Три чифта очи я стрелнаха моментално.

Какво? - сви рамене тя. - Всеки знае, че Стиви Рей се нуждае от малко подобрения.

- Благодаря ти, Крамиша. Сега се чувствам много по-добре, въпреки че току-що едва не умрях и т.н.

Стиви Рей завъртя очи, а Крамиша й се усмихна.

Но истината е, че определено се почувства по-добре. Някак си нормална. Изведнъж осъзна, че съвсем реално се чувстваше по-добре. Кръвта, която изпи, я стопли и вече не беше толкова слаба, както преди няколко минути. Всъщност беше някак замаяна, сякаш кръвта й става супер силна и се бунтува в тялото й. Това е кръвта на Репхайм. Тази част от нея, която се смеси с моята, реагира на човешката кръв и ми дава сила.

- Стиви Рей, изглеждаш ми вече напълно в съзнание -каза Ленобия.

Тя откъсна мислите си от вътрешния си свят и срещна погледа на повелителката на конете:

-Да, вече съм доста по-добре и ми трябва телефон. Крамиша, нали ми обеща твоя...

Сега ще почистя тези рани и ти гарантирам, че няма да си в състояние да говориш през това време каза Сапфир самодоволно.

- Не, почакайте първо да се обадя на Афродита и после ме измъчвайте. Крамиша, домъкни си огромната чанта и ми дай тук скапания телефон.

-Това не може да чака. Раните ти са сериозни. Имаш разкъсвания от глезените до кръста. Трябва да ги почистя. Много от тях се нуждаят от зашиване. Трябва да пиеш още кръв. Всъщност ще е по-добре да доведем някой от хората доброволци, за да пиеш директно от него. Така ще се ускори процесът по оздравяването ти.

- Човек? Доброволец? Има такова нещо в Дома на нощта? - възкликна Стиви Рей.

- О, не бъди наивна - беше единственият отговор на Сапфир.

- Няма да пия от някакъв непознат! - каза Стиви Рей с повече плам, отколкото трябваше, и привлече учудените погледи на Крамиша и Ленобия. - Искам да кажа, че мога да се оправя и е кръв от пликчета. Някак си ми е странно да пия от някого, когото не познавам, особено така скоро след това, което се случи с... - Тя не продължи.

И трите си помислиха, че има предвид Обвързването си с Афродита.

Но тя нямаше предвид Афродита, това беше нелепо.

Стиви Рей се замисли, че единственият, от когото би пила, от когото имаше нужда да пие, беше Репхайм.

- Кръвта ти мирише не както трябва - каза Ленобия.