Стиви Рей се сепна и веднага погледна повелителката на

конете:

- В какъв смисъл не както трябва?

- Има нещо странно - съгласи се Сапфир, която почистваше разрезите с напоени със спирт тампони, които Крамиша й подаваше.

Стиви Рей изохка от болка, а после просъска през зъби:

- Аз съм червена. Нормално е кръвта ми да мирише различно от вашата.

- Не е това, те имат право. Кръвта ти мирише странно

съгласи се Крамиша, като отмести поглед от раните на

Стиви Рей и стисна носа си.

Тя се замисли за миг и отвърна:

- Сигурно е защото той пи от мен.

Кой? Гарванът-демон ли? възкликна Ленобия.

- Не! - отрече Стиви Рей веднага, а после добави: - Както се опитвах да обясня на Далас, гарванът-демон не ми направи нищо. Той също беше жертва.

Стиви Рей, какво се е случило с теб? - попита Ленобия.

Тя си пое дълбоко дъх и реши да се придържа към истината, доколкото е възможно:

- Отидох в парка, защото исках да получа информация от елемента си, за което Афродита ме помоли. Става дума за едни много древни вярвания, някакви воински истории, за които тя смята, че могат да помогнат на Старк да спаси Зоуи.

- Но Старк не може да отиде в Отвъдното, без да умре каза Ленобия.

- Да, така казват всички, но наскоро с Афродита открихме тези древни истории, които могат да му помогнат да иде там жив. Някаква религия или каквото е там, изобразявани от крави... искам да кажа, от бикове. Черен и бял. При спомена за биковете Стиви Рей потръпна. - Афродита като пълна тъпачка не ми каза, че скапаният бял бик е лошият, а черният е добрият. Така че се обърках и призовах лошия по погрешка.

Лицето на Ленобия пребледня.

- О, Богиньо! Ти си призовала Мрака!

- Ти знаеш за тези неща? - попита Стиви Рей.

Ленобия с неудобство потърка задната част на врата си:

- Знам малко за Мрака, а като повелителка на конете знам повечко за зверовете.

Сапфир започна да почиства разреза на кръста на Стиви Рей, от което тя изви лице болезнено. Опита се да се концентрира въпреки болката и затвори очи. Когато ги отвори отново, видя Ленобия да я гледа изпитателно с неразгадаемо изражение. Но преди да формулира въпроса си, пове-

лителката на конете я изпревари:

- А какво правеше там гарванът-демон? Каза, че не те е нападал, но определено не е имал никаква причина да напада Мрака.

- Защото са на една и съща страна, нали? - каза Крамиша замислено.

- Не знам за страните, но бикът нападна гарвана-демон. Стиви Рей си пое дълбоко дъх и продължи. - Всъщност

появата му ме спаси. Той някак си падна от небето и това разсея бика достатъчно, за да успея да извлека сили от земята и да призова другия бик. - Стиви Рей не можа да сдържи усмивката си при спомена за черния бик. - Никога не съм виждала нещо по-впечатляващо. Беше толкова красив, толкова мил. толкова мъдър и добър. Нападна другия бик и изчезнаха заедно. Тогава Далас успя да влезе в кръга при мен, а гарванът-демон отлетя.

- Но ти каза, че преди гарванът да дойде, бикът е пил от кръвта ти - каза Ленобия.

Стиви Рей потисна тръпката на погнуса:

- Да. Каза, че му дължа отплата заради това, че отговори на въпроса ми. Предполагам заради това кръвта ми мирише странно. Сигурно още може да го усетите по мен, а не мога да ви опиша как вонеше. Точно затова и трябва да се обадя спешно по телефона. Все пак бикът отговори на въпроса ми, така че трябва да кажа това на Афродита.

- Нека да се обади. Явно и без това няма да се нуждае от шиене. Раните й сами се затварят - каза Крамиша и посочи първите разрези по глезените й.

Стиви Рей погледна надолу, но знаеше какво ще види. Вече го бе усетила. Кръвта на Репхайм разпростираше силата и топлината си по цялото й тяло, а разкъсаната й плът започна да се съединява.

- Това е изключително необичайно. И ми напомня за бързия начин, по който се излекува от изгарянията - каза Сапфир.

Стиви Рей се застави да погледне сестрата отново в очите:

- Аз съм Висша Жрица на червените вампири. Досега не е имало такава и спокойно може да се каже, че не е задължително да съм като другите. Ние явно се възстановяваме по-бързо.

Тя заметна ъгъла на чаршафа върху себе си и протегна ръка към Крамиша:

- Дай ми телефона си.

Без колебание Крамиша отиде до чантата си, извади мобилния си телефон и го подаде на Стиви Рей:

Ще намериш Афродита на буквата „К“.

Стиви Рей набра номера. Афродита вдигна на третото позвъняване:

- Да, прекадено е рано, за да се обаждаш и не, не ме интересува какво скапано стихотворение си написала току-що, Крамиша.

- Аз съм.

Саркастичният тон на Афродита моментално се промени:

- Какво се е случило?

Знаеше ли, че белият бик е лош, а черният - добър?

- Да, не ти ли казах?

- Не, което се оказа адски голяма грешка, защото аз призовах белия.

- О, това определено не е добре. Какво се случи ?

_ Не е добре? Предположението ти е право в десетката, Афродита. Беше прекалено зле. Много, много зле.

Стиви Рей си помисли да помоли Крамиша, Ленобия и Сапфир да излязат, за да може да поговори с Афродита насаме, а после да избухне и да се наплаче на воля. Но знаеше, че те трябва да чуят, каквото има да разкаже. За съжаление проблемите не изчезват, ако решим да им обърнем гръб.

- Афродита, нямаш представа какво значи зло. На фона му Неферет изглежда като малко дете. - Тя игнорира възмутения поглед на Сапфир. - И е по-могъщо, отколкото изобщо някой би могъл да си представи. Не бих могла да се преборя с него. Не мисля, че някой изобщо би могъл, освен черният бик.

- В такъв случай как се отърва от него? - Афродита се замисли за миг, а после продължи: - Ти се отърва от него, нали? Не си под някое заклинание, така че да те използва за марионетка със селски акцент, нали?

- Това е просто нелепо, Афродита.

- Кажи нещо, е което да ми докажеш, че наистина си ти.

- Последния път каза, че съм бавно загряваща, за което отново ще ти повторя, че не е никак мило.

- Ясно, ти си. Е, и как се измъкна от бика?

- Успях да призова другия бик, а той е толкова добър, колкото белият е зъл. Той се пребори с него и двата изчезнаха заедно.

Значи не успя да научиш нищо?

- Напротив, научих. — Стиви Рей присви очи и се концентрира максимално, за да си спомни дума по дума какво й каза белият бик. - Попитах го как Старк може да се добере до Зоуи и да я защити, докато събере душата си в едно и се върне. Ето какво ми отговори той: Воинът трябва да потърси в кръвта си мост към Острова на жените, а после трябва да се пребори със себе си, за да достигне мястото. Само признаването на едното пред другото ще му позволи да се събере с неговата Жрица. След като се съберат, единствено тя, а не той, ще може да реши дали да се върне или не.

- Казал е Островът на жените, сигурна ли си в това?

- Да, потвърждавам. Точно това каза.

- Аха, добре. Чакай да го запиша дословно, за да не забравя някоя подробност.

Стиви Рей чуваше как Афродита драска върху листа. Ко-гато приключи, гласът й беше изпълнен с въодушевление: Това значи, че сме на прав път! Но как, по дяволите, Старк ще открие мост, като гледа някаква кръв? И какво значи това, че трябва да се пребори със себе си?

Стиви Рей въздъхна. Вече започваше да я боли главата:

- Нямам представа, но за да се добера до този отговор едва не се простих с живота си, така че би трябвало да значи нещо важно.

Тогава нека Старк да го разбере. - Афродита се поколеба, преди да продължи. - Ако черният бик е толкова добър, зайю просто не го призовеш още веднъж и...

- Не! - извика Стиви Рей с такава решителност, че всички в стаята подскочиха. - Никога повече! И не трябва да допускаш никой да призовава който и да било от двата бика. Цената е твърде висока.

- Какво имаш предвид с това?

- Те са прекалено могъщи и не могат да бъдат контролирани, независимо дали са добри или лоши. Афродита, има неща, в които човек просто не трябва да се забърква и тези бикове са едни от тях. А и не съм сигурна дали само единият може да бъде призован, без да се появи и другият. А повярвай ми, не искаш никога, никога да срещнеш белия бик.