Осъзна, че се е случило нещо необикновено, когато за-беляза, че може да движи и двете си ръце свободно, макар едната да бе счупена и привързана към гърдите му.

Репхайм остана така - на колене, треперещ и стиснал

двете си ръце.

- Още! - изсъска той. - Ела при мен!

Тъмната енергия нахлу в него отново като хладна ярост, която той се бореше да удържи. Репхайм знаеше, че това е нещо по-различно от всичко, което беше изпитвал преди при призоваването на силите, наследени от баша му, но той не бе някой наперен младеж. Дълго беше търгувал със сенките и силите, които изпълваха нощта. Протягайки се към гях, гарванът-демон получи енергия като от дълбока

зимна нощ. После разпери ръце и в съшия миг се отвориха и крилете му.

Вече и двете бяха здрави.

-Да!

Викът му, изпълнен с радост, накара сенките да се гърчат и да треперят в екстаз.

Отново беше цял! Крилото му бе напълно излекувано!

Репхайм се изправи на крака. С разперените си криле приличаше досущ на величествена статуя на бог, внезапно слязъл на земята. Тялото му вибрираше от сила и той продължи призоваването. Въздухът припламна в алено, сякаш го обграждаше фосфоресцираща, кървава мъгла. Преизпълнен с поетата сила на Мрака, гласът на Репхайм проехтя в нощта:

- Чрез безсмъртната мощ на моя баща, Калона, чиято кръв съм наследил, заповядвам на тази сила, която притежавам в негово име, да ме заведе при Червената. Тази, която вкуси от кръвта ми, с която се Обвързах и на която дължа живота си. Заповядвам ти, заведи ме при Стиви Рей!

Мъглата за миг се раздвижи, после се отмести и се разгъна пред него като воал от червена коприна. Бърз и уверен, Репхайм полетя към небето, право към призования Мрак.

Откри я недалеч от музея, в парка, заобиколена от дим и смърт. Той се спусна тихо от небето и се запита как хората в къщите наоколо могат да са толкова невежи относно гова. което се случва извън измамната сигурност на домовете им.

Облакът от черен дим беше най-концентриран в сърцето на парка. Репхайм можеше спокойно да различи върховете на клоните на огромния дъб, под който в момента властваше хаосът. Той се доближи бавно до него, крилете му все още бяха широко разперени, усещаха въздуха и му помагаха да се движи напълно безшумно, дори по земята.

Новакът не го забеляза изобщо. Но, както Репхайм осъзна, момчето не би забелязало и нашествие на цяла армия. Цялото му внимание беше фокусирано в размахването на дълъг и остър нож през облак от тъмнина, който изглеждаше като обграден с огромна стена.

Репхайм не беше новак. Разбираше Мрака много по-добре.

Заобиколи момчето и без да бъде видян, застана пред кръга от най-северната му страна. Не беше сигурен дали инстинктът или Стиви Рей го води натам, но изведнъж осъзна, че може би беше едно и също.

Той се спря и с едно неохотно движение сви крилете си и ги притисна плътно към тялото. После вдигна ръка и заговори нежно на алената мъгла, която все още беше под негова команда:

- Прикрий ме. И ме пусни да вляза.

Репхайм протегна ръка към пулсиращата енергия и е щракване на пръстите разпръсна мъглата върху тялото си.

Беше подготвен за болката. Знаеше, че безсмъртните сили му се подчиняват, но това никога не става без съответната цена. Много често тя се състоеше в болка. Този път тя избухна в новоизлекуваното му тяло като лава, но той й се зарадва, защото това означаваше, че желанието му е изпълнено.

Нямаше начин да бъде подготвен за това, което щеше да открие в кръга. Репхайм просто се концентрира и пристъпи напред, обвит с наследената от баща му мощ. Вратата от мрак се отвори пред него.

Пристъпвайки в кръга, той беше потопен в миризмата на кръвта на Стиви Рей, както и в съкрушителния аромат на смърт и гнилоч.

- Моля те, спри! Не издържам повече! Убий ме, ако това е, което искаш, просто не ме докосвай повече!

Не можеше да я види, но тя звучеше напълно съкрушена. Без да се бави, той гребна малко от обгръщащата го червена мъгла.

- Иди при нея, дай й сила - прошепна той заповедта си.

Чу я да простенва и беше почти сигурен, че извика името

му. А после пред него се откри гледка, която никога нямаше да забрави, дори да живееше вечно като баща си.

Стиви Рей стоеше в средата на кръга. Нишки, изтъкани от чист мрак, се увиваха около краката й. Където я докоснеха, разрязваха кожата й. Дънките й бяха целите на парцали. От разкъсаната й плът течеше кръв. В този момент поредната нишка се стрелна от чистия мрак право към нея и се уви около талията й, а кожата й веднага започна да кърви. Тя извика от болка и отпусна глава. Тогава Репхайм съзря забелените й очи.

В момента, в който видя това, той знаеше, че е застанал пред самия Мрак. Сумтейки, бикът раздираше земята с копитата си. Беше застанал срешу Сгиви Рей в самия център, от който изригваше всичкият пушек. Като лунна светлина в гробница, бялата козина на бика изглеждаше като самата смърт. Изведнъж се нахвърли върху момичето. Беше толкова масивен, че трябваше да наведе огромната си глава, за да достигне с език раната, от която искаше да пие.

Писъкът на Стиви Рей отекна във вика на Репхайм:

-Не!

Бикът се спря и обърна поглед към гарвана-демон:

- Тази нощ започва да става все по-интересна.

Гласът проехтя в ума му. Репхайм се опита да обуздае

страха си, когато бикът направи две крачки към него. разтърсвайки земята.

- Усещам Мрака в теб.

Да - отвърна той, заглушавайки звука от лудото биене на сърцето си. Доста дълго живях в Мрак.

- В такъв случай е странно, че не те познавам. - Бикът подуши въздуха пред Репхайм, - Макар да усещам баща ти.

- Благодарение на силата на неговата кръв успях да пробия завесата ти и да вляза тук.

Той издържа на погледа на бика, макар да мислеше за Стиви Рей. която лежеше на метри от него. кървяща и безпомощна.

- Така ли? Според мен лъжеш, птицечовеко.

Макар тонът му да не се промени. Репхайм усети гнева на бика.

Опита се да запати спокойствие и загреба малко от червената мъгла, която обгръщаше тялото му. Вдигна ръка, сякаш я предлагаше на бика:

- Това ми помогна да вляза през димната завеса. Тази сила е моя по наследство, имам я от безсмъртната кръв на баща си, Калона.

- Вярно е, че във вените ти тече кръв на безсмъртен. Но силата; която обгръща тялото ти, е взета от мен.

По гърба на Репхайм преминаха тръпки. Той бавно наведе глава е уважение и признание.

- В такъв случай ти благодаря, понеже не съм призовавал твоите сили. Обърнах се само към тези. които ми принадлежат по наследство.

- Чувам истината в думите ти, сине на Калона, но защо си използвал тази безсмъртна сила. за да дойдеш точно сега в моя кръг? Каква работа имате ти или баша ти с Мрака?

Репхайм външно остана напълно спокоен, но умът му препускаше. До този момент той винаги беше черпил сили от наследството си на безсмъртен и от уменията на гарвана. от който е създаден. Но тази нощ, изправяйки се лице в лице с Мрака, преизпълнен със сила, която не беше негова, той осъзна, че макар тя да му бе помогнала да открие Стиви Рей, той нямаше да успее да я спаси, използвайки Мрака, независимо дали черпи сили от бика. или от баща си. Дори инстинктите на гарвана не биха му помогнали срещу звяра пред него. Нито една от тези сили не би могла да срази бика - това въплъщение на Мрака.

Така че Репхайм избра да почерпи сили от единственото, което му остава. Човечността, предадена му от тялото на мъртвата му майка. Отвърна на бика като човек с такава първична откровеност, която можеше да разбие сърцето му.

- Тук съм, защото и тя е тук. А тя ми принадлежи.

Репхайм не отмести поглед от очите на бика, само кимна

с глава по посока на Стиви Рей:

- Усещам миризмата и върху теб. - Бикът се приближи към него с още една крачка, разлюлявайки земята отново. Може и да ти принадлежи, но тя имаше дързостта да ме призове. Тази вампирка потърси моята помощ и аз се отзовах. Както знаеш, сега трябва да плати цената. Напусни веднага, птицечовеко, и ще ти подаря живота.