- Ти не можеш да ни казваш какво да правим!

Думите направо изригнаха от Никол. Зад нея Стар и Кър-

тис оголиха зъби и издадоха звук, който приличаше повече на ръмжене, отколкото на смях. Хлапетата зад тях нервно се размърдаха.

И тогава Стиви Рей го забеляза. Висеше от тавана над главите на свирепите хлапета като развълнувано море от черно мастило, призрачно и изпълнено с мрак.

Мрак...

Стиви Рей преглътна порива на паника, който я обзе, и се концентрира върху Никол. Знаеше какво трябва да направи. Трябваше да приключи с това още сега, преди Мракът да е усилил влиянието, което и без това имаше върху тях.

Вместо да отговори на Никол, Стиви Рей си пое дълбоко дъх и се концентрира:

- Земя, ела при мен!

Когато усети земята под краката си и стените около нея да се затоплят, тя насочи вниманието си към Никол.

- Както винаги, не си разбрала правилно, Никол. Не възнамерявам да ти казвам какво да правиш.

Стиви Рей говореше спокойно и логично. От ококорените очи на Никол се досещаше, че сигурно отново е обгърната с тази зелена светлина, която се появи около нея в Дома на нощта точно преди да тръгнат. Тя вдигна леко ръце нагоре, за да привлече повече от вибрациите на енергията, която земята й изпращаше.

- Искам да ви дам право на избор, а после ще посрещнете последиците от решението си. Точно както и всеки от нас.

- А какво ще кажеш да си замъкнете грозните задници обратно в Дома на нощта при онези безгръбначни шибаня-ци, които наричат себе си вампири? - отвърна Никол.

- Никол, никога не съм те харесвала особено. Винаги съм си мислела, че си много тежък случай на тъпанарка. Сега съм убедена в това каза Крамиша и застана от другата страна на Стиви Рей. - И не ми харесва как говориш на нашата Висша Жрица.

- Крамиша, не ми пука какво харесваш и какво не. А тя на мен въобще не ми е Висша Жрица! - изкрещя Никол, пръскайки плюнки.

Адска гадост - намеси се Венера, - Може би трябва да преосмислиш тази работа с имиджа си на зла. Прави те много, много грозна,

- Силата никога не може да е грозна. А аз имам сила заяви Никол.

Стиви Рей нямаше нужда да поглежда нагоре, за да разбере, че Мракът, който се стичаше от тавана на тунела, ставаше по-гъст,

- Добре, достатъчно. Вие явно не можете да бъдете любезни, така че нека да преминем към същността. Всеки от вас трябва да реши сам за себе си. Стиви Рей погледна в очите всеки един от новаците зад Никол, като се надяваше, че ще накара поне някой от тях да се замисли. - Може да изберете Светлината. В този случай избирате доброто и следвате пътя на богинята. Ще можете да останете с нас. Започваме училище в понеделник, но ще продължим да живеем тук, в нашите тунели, където сме обградени от земя и се чувстваме комфортно. Можете да изберете и Мрака.

- Стиви Рей видя как Никол потрепна изненадано, когато чу името му. - Да, аз знам всичко за Мрака. И мога да ти кажа, че да си имаш работа с него по какъвто и да е повод е много голяма грешка. Но ако това е вашият избор, тогава ще трябва да си тръгнете оттук. Поотделно и никога да не се връщате повече.

- Не можеш да ни принудиш! - извика Къртис.

- Мога - отвърна Стиви Рей и вдигна ръце, стиснати в юмруци. А и няма да съм само аз. Ленобия ще съобщи за вас на Висшия Съвет. Ще бъдете официално прогонени от всеки Дом на нощта в целия свят.

- Хей, Никол. Както Венера вече отбеляза, изглеждаш ужасно. Как се чувстваш? - попита изведнъж Крамиша. Тя говореше силно, за да могат да я чуят всички. - Колко от вас напоследък са кашляли и са се чувствали скапано? Тук нямате възрастен вампир от доста време, нали така?

Боже, как можах да забравя за това! - възкликна Стиви Рей към Крамиша, а после отново се обърна към Никол. - Е, колко от вас искат да умрат? Отново и окончателно.

- Явно да си червен новак не е много по-различно каза Далас.

- Да, при всички положения умираш, ако нямаш възрастен наоколо — добави Крамиша самодоволно. — Но вие сте наясно с това, понеже веднъж вече сте умирали. Искате ли го пак?

- Така, нека вече всеки да вземе решение - каза Стиви Рей, която все още държеше вдигнати светещите си в зелена светлина юмруци.

- Повече от ясно е, че няма да ге изберем за наша Висша Жрица! - извика насреща й Никол. - И никой от вас не би го направил, ако знаехте истината за нея - обърна се тя към останалите. С усмивка като на чеширската котка тя каза думите, от които Стиви Рей най-много се страхуваше: - Обзалагам се, че не ви е разказала как спаси един гарван-демон, нали?

- Лъжкиня - отвърна Стиви Рей и срешна погледа на Никол, без да трепне.

Откъде знаеш, че има гарван-демон в Тулса? - попита Далас.

Никол изсумтя:

Той беше тук. Вашата безценна Висша Жрица спаси живота му. Чрез него успяхме да я примамим на покрива. Тя се качи там, за да го спаси отново.

- Това са пълни глупости! - извика Далас.

Той притисна длани към циментовата стена. Стиви Рей усети как косата й се наелектризира.

- О, ти наистина си успяла да ги заблудиш - каза присмехулно Никол.

Достатъчно. Да приключваме с това - заяви Стиви Рей.

- Избирайте. Сега. Светлината или Мрака, кое да бъде?

- Ние вече сме направили своя избор.

Ръката на Никол се мушна под широката й тениска и извади пистолет, който насочи точно към главата на Стиви Рей.

Тя се ужаси за миг, след което чу още две щраквания и видя как Стар и Къртис насочват други два пистолета към Далас и Крамиша.

Ето това вече я вбеси и всичко се разигра много бързо.

- Защити ни, земя - извика Стиви Рей. Тя разпери ръцете си, отпусна юмруците и си представи как земята ги обвива като в пашкул. Въздухът около нея светеше в зелено. И щом бариерата се появи, Стиви Рей видя как мазният, мастилен Мрак, който се спускаше от тавана, започна да се разсейва.

О, по дяволите, не можеш да насочваш това срещу мен!

- извика Далас.

Той затвори очи и се концентрира. Докосна стените на тунела. Чу се пукане. Къртис извика и изпусна пистолета. В този момент Никол нададе див, първичен и силен рев, който беше присъщ по-скоро на разярено животно, отколкото на момиче. И натисна спусъка.

Изстрелите бяха оглушително силни. Звукът отекваше болезнено отново и отново, докато Стиви Рей загуби представа колко на брой са били.

Тя не чуваше виковете на свирепите новаци, когато куршумите рикошираха в бариерата и се забиваха в телата им, но видя Стар да пада и кървав фонтан да бликва от главата му. Още две хлапета се свлякоха на земята.

Настъпи хаос и новаците от кухнята, които не бяха ранени, започнаха да се бутат и да се катерят един върху друг в борбата си да стигнат до тесния проход, който водеше нагоре до главната сграда на депото над тях.

Никол не помръдваше. Тя държеше празния пистолет, гледаше свирепо и се канеше отново да натисне спусъка, но Стиви Рей я спря:

- Не! Достатъчно! ^

Осланяйки се на инстинкта си и на земята, Стиви Рей

затвори светещите си длани точно пред Никол. Земята се разпука и в отсрещния край на кухнята се отвори дупка.

Тръгвай си и никога повече не се връщай - извика тя.

Като отмъстителна богиня Стиви Рей запрати елемента си към Никол, Къртис и останалите, които все още бяха с тях. Силата на земята ги завъртя и ги засили към току-що отворилия се тунел. Никол започна да сипе клетви по неин адрес, а Стиви Рей просто махна с ръка:

- Заведи ги далеч оттук и затвори пътя след тях - каза тя с глас, многократно усилен от мощта на земята. - Ако не вървят, зарови ги живи.

Последната сцена, в която Стиви Рей видя Никол, бе как тя крещи на Къртис да влезе по-бързо в тунела.

После той се затвори и настъпи тишина.

- Хайде - каза Стиви Рей. Без да си дава време да помисли, тя се втурна към кухнята право към ранените и кър-вящи тела, които Никол бе оставила. Бяха петима. Трима, включително Стар, бяха улучени от рикоширали куршуми. Останалите двама бяха стъпкани.